Решение № 14062 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8511/2012 г.

Решение № 14062 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8511/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районното управление "Социално осигуряване" (РУ "СО") - Плевен, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 348 от 31.05.2012 г., постановено по адм. дело № 20/2012 г. по описа на Административния съд - Плевен, с което е отменено решение № 61 от 15.12.2011 г. на директора на РУ "СО" - гр. Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Владимир Драганов Кръстев от гр. Плевен против разпореждане № 65 от 20.10.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ"СО" - Плевен, с което е изменена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст и преписката е върната за ново произнасяне с дадени в решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено и спора да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на настоящия ответник по касация. Ответникът по касация Владимир Драганов Кръстев от гр. Плевен в представено по делото от процесуален представител становище намира касационната жалба за неоснователна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - Плевен е оспореното от Владимир Драганов Кръстев, от гр. Плевен, решение № 61 от 15.12.2011 г. на директора на РУ "СО" - Плевен, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 65 от 20.10.2011 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при същото управление. Това административно производство е започнало по искане на Владимир Драганов Кръстев от гр. Плевен за изменение на размера на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 198 от 26.09.2009 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" - Плевен е отхвърлено това искане. По реда на административния контрол, със свое решение № 31 от 06.11.2009 г. директора на РУ"СО" - Плевен е потвърдил това разпореждане. И двата административни акта са отменени с решение № 280 от 30.04.2010 г. постановено по адм. дело № 990/2009 г. по описа на Административен съд - Плевен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането с дадени указания. Това решение е било предмет на касационен съдебен контрол, като е потвърдено с решение № 3753 от 16.03.2011 г. постановено по адм. дело № 6970/2010 г. по описа на Върховен административен съд. При новото си произнасяне по искането на Владимир Драганов Кръстев с разпореждане № 65 от 20.10.2011 г. ръководителя "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" - Плевен е изменил размера на отпуснатата пенсия. Владимир Драганов Кръстев е останал недоволен от така постановеното разпореждане като го е обжалвал пред директора на РУ "СО" - Плевен. Твърдението в жалбата е било, че при издаването на това разпореждане пенсионният орган не е зачел при определяне на осигурителния му доход сумата присъдена по изп. лист от 08.12.2000 г. по търг. дело № 53/98 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, възлизаща на 3126,45 лева. Разпореждането е било потвърдено от директора на РУ "СО" - Плевен с решение № 61 от 15.12.2011 г. При произнасянето си директора на РУ "СО" - Плевен не е изложил никакви мотиви защо не възприема доводите на настоящия ответник по касация и поради какви съображение сумата в размер на 3126,45 лева по представения изпълнителен лист не е зачетена като осигурителен доход. С решението предмет на настоящия касационен съдебен контрол, Административен съд - Плевен е отменил решението на директора на РУ"СО" - Плевен и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при същото управление и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението на Административен съд - Плевен, предмет на касационна проверка е правилно. Съдът по същество правилно е обсъдил и основал съдебния акт на относимите доказателства, удостоверяващи фактите от значение за законосъобразността на оспорвания административен акт. При разглеждане на делото Административен съд - Плевен е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими към спора възражения. Не са налице твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на материалния закон. Доводите на касатора са следните: Твърди се в касационната жалба, че пенсионния орган е изпълнил стриктно дадените указания в отменителното решение на съда. В тази връзка се твърди, че производството по издаване на процесното разпореждане и потвърдителното решение не е било по заявление на Владимир Драганов Кръстев или по инициатива на пенсионният орган а в изпълнение на съдебното решение. Тези доводи се преценяват като неоснователни. Действително сумата присъдена по изп. лист от 08.12.2000 г. по търг. дело № 53/98 г. по описа на Окръжен съд - Плевен не е била предмет на обсъждане при първото разглеждане на делото. След връщането обаче на преписката на административния орган се възстановява висящността на административното производство, което е било образувано по искане на настоящия ответник по касация Владимир Драганов Кръстев. При това положение административния орган е бил длъжен да води и приключи това административно производство при стриктно спазване и съблюдаване на всички принципи залегнали в АПК. Безспорно е че присъдената сума по посочения изпълнителен лист при положение че касае трудово възнаграждение би повлиява на осигурителния доход на лицето. Същият изрично се е позовал на това при обжалването на разпореждането пред директора на РУ "СО" - Плевен. Последният обаче, без да изложи никакви мотиви във връзка с тези доводи в жалбата е потвърдил това разпореждане. Ето защо, като не е изпълнил задължението си по чл. 35 и чл. 36 от АПК за събиране на относимите доказателства и изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, административният орган е допуснал съществено нарушение на административно - производствените правила, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Изводите на съда в тази насока са правилни и се споделят изцяло от настоящия касационен съдебен състав. Твърди се също в касационната жалба, че съдът в мотивите си, след като връща отново преписката на административния орган е бил длъжен да се произнесе категорично относно характера на претендираната от Владимир Драганов Кръстев сума възлизаща на 3126,45 лева по представения изп. лист от 08.12.2000 г. по търг. дело № 53/98 г. по описа на Окръжен съд - Плевен. Този довод не може да бъде споделен. Указанията на съда, дадени в мотивите на решението са достатъчно ясни и изчерпателни. Видно от заключението на експертизата, сумата 3126,45 лева по представения изпълнителен лист е във връзка с прието от синдика на "Нова Плама" АД гр. Плевен в несъстоятелност вземане на Владимир Драганов Кръстев, произтича от трудово правоотношение. Ето защо, същото може да бъде основание за изменение на пенсията на настоящия ответник по касация, след като се прецени от административния орган, дали цялото тази сума формира осигурителен доход по смисъла на закона. Тази преценка не може да бъде направена от съда, тъй като това е предоставено в правомощията на административния орган. Съдът не разполага с правомощия в конкретния случай да решава спора по същество, поради което и правилно преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. При новото произнасяне пенсионният орган е длъжен служебно да изследва как е формирана посочената по-горе сума и след това да се произнесе дали цялата тази сума представлява осигурителен доход, след като съобрази разпоредбите на Наредбата за елементите за възнаграждението, върху които се правят осигурителни вноски. Така установеното по делото дава основание да се приеме за обоснован изводът на решаващия състав, че административното решение на директора на РУ"СО" - Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 65 от 20.10.2011 г. ръководителя "Пенсионно осигуряване" при РУ "СО" - Плевен, е незаконосъобразно и като такова правилно е отменено, а делото е върнато във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. При този изход на спора искането за заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на ответника по касация за производството пред тази инстанция е основателно и следва да бъде уважено в доказания му размер от 75 лв. (дължими от касатора). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,