Решение № 9496 от 19.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3887/2024 г.

Производството е по реда на чл.209 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР София /ОД на МВР-София/ и касационна жалба, подадена от В. П. С., против Решение 7/03.01.2024г., постановено от Административния съд София-област по адм. д. 742/2023 година. С обжалваното решение ОД на МВР-София е осъдена да заплати на В. С. сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на незаконно задържане на 03-04.06.2022г. със Заповед за задържане на лице, рег.246зз-387/03.06.2022г., издадена от полицай от ООР при РУ-Ботевград, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска-10.11.22г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 3000 лева. Със същото решение ОД на МВР-София е осъдена да заплати на С. разноски по делото в общ размер от 110 лева, а С. е осъден да заплати на ОД на МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 73,33 лева съобразно отхвърлената част от иска. Касаторите обжалват решението в съответните неблагоприятни за всеки един от тях части от него. В касационната жалба на ОД на МВР се твърди неправилност на решението в осъдителната часта.Твърди се необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на С. се твърди неправилност на решението в отхвърлителната му част. Ката касационни основания се навеждат необоснованост и неправилно приложение на материалния закон чл.209, т.3 АПК. Иска отмяна на решението в обжалваната част със законните последици. Върховната прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими. Те са подадени в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страни по делото, като всяка от тях е насочена срещу неблагоприятната част от решението за съответния касатор. По основателността им приема следното: Съдебното производство е образувано по искова молба на В. С. срещу Областна дирекция на МВР -София за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 лева, вследствие на задържане със Заповед за задържане на лице, рег. 246зз-387/03.06.2022 г., година, издадена от полицай от ООР при РУ Ботевград, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2022 година до окончателното изплащане на сумата. Административен съд София-Област е установил следното от фактическа страна: Със Заповед за задържане на лице, рег. 246зз-387/03.06.2022 г., година, издадена от полицай от ООР при РУ Ботевград, ищецът В. С. е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържани в РУ - Ботевград, като е установено, че той фактически е задържан на дата 03.06.2022 година в 23:50 часа и освободен на дата 04.06.2022 година в 02:55 часа, тоест, фактическото му задържане не е било за 24 часа, а за значително по малко време. Установено е, че заповедта в резултат на оспорването й от С. е отменена с Решение 179/19.09.2022 година, постановено по адм. нак. дело 269/2022 година по описа на РС Ботевград. Решението е влязло е сила на 10.11.2022 година. Съдът е посочил подробно в решението си показанията на разпитаните по делото свидетели. Приел е, че от показанията на свидетеля П. С. - син на ищеца се установява, че ищецът е бил задържан на 03.06.2022 г. година, като свидетелят е разбрал за задържането му от обаждане на дежурния в РУ- Ботевград. След като отишъл в районното управление, видял баща си в недобро състояние, зачервен, вдигнал кръвно. Задържаният се оплакал, че се държали лошо с него, не му позволявали да отиде до тоалетната. Свидетелят носел хапче за бързо сваляне на кръвно налягане и когато отишъл имало служител на спешна помощ. От показанията на св. Б. Н., служител на РУ Ботевград е установено от съда, че след задържането, лицето е било настанено на пейка и спрямо него не е извършвано нищо незаконосъобразно. По негова преценка била извикана два пъти спешна помощ, като втория път след оплакване от задържания за тежест в гърдите. През цялото време задържаният се е държал арогантно, според свидетеля лъхал на алкохол и се държал неадекватно. Посочва, че не е настаняван в помещението за задържане и след направена справка за самоличността и изготвена документацията, е бил освободен. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: приел е наличието на първата предпоставка от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ - отменен незаконосъобразен административен акт- Заповед за задържане на лице, рег. 246зз-387/03.06.2022 г. От показанията на свидетелите се установявало според съда, че след задържането на ищеца, той изпитвал притеснение и вдигнал кръвно налягане, което довело до нуждата от посещение на медицински екип. Съдът е преценил като неоснователни твърденията на ищеца, че вследствие на задържането му, са настъпили трайни психологически и емоционални вреди за нето. Съдът е посочил, че ищецът е бил задържан за три часа, през които поради притеснение, но и заради вече налични здравословни проблеми е получил кратковременно повишение на кръвното налягане, което е наложило прием на медикаменти. С оглед на това, съдът е приел, че при задържането, ищецът е претърпял вреди, които се изразявали в стрес и неприятни преживявания, които са били краткотрайни и са преустановени след освобождаването му. Приел е, че вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт, издаден от орган, осъществяващ административна дейност. Съдът е преценил, че на ищеца се дължи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди- притеснения и неудобства. Съдът е преценил, че справедливият размер на обезщетението за това е 800 лева. Посочил е, че този размер е достатъчен, да репарира ищеца за претърпените вреди от задържането. Преценил е иска като основателен и доказан до този размер, а за разликата над 800 лева до претендирания размер от 3000 лева е приел, че искът не е доказан. По отношение на претенцията за лихва, съдът е посочил, че задължението за лихва има акцесорен характер и следва съдбата на главното вземане. Посочил е, че искът за заплащане на законна лихва за забава е основателен, защото съгласно т. 4 то ТР 3/2004 година на ОСГК на ВКС, при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи от момента на преустановяването им. Преценил е, че искът за заплащане на законна лихва за забава от 10.11.2022 г. е основателен. По исканията за присъждане на разноски, съдът е приел следното: С оглед изхода на спора и съгласно нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. По силата на ал. 4 на чл. 10 от ЗОДОВ, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Посочил е, че ищецът е заплатил сумата от 600 лева за процесуално представителство, осъществено от адвокат. Преценил е като неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като при цена на иска от 3000 лева договореното адвокатско възнаграждение е в минимален размер, съгласно Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приел е, че съобразно уважената част от иска в размер на 800 лева на ищеца следва да присъди сумата от 160 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът е посочил, че на ответника следва да се присъди сума за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт. Възнаграждението за защита в процеса от юрисконсулт, следва да се определи на 100 лева, като съобразно отхвърлената част от иска на ответника следва да се присъди сумата от 73,33 лева за юрисконсултско възнаграждение. Касационната инстанция преценява като частично основателна касационната жалба на ОД на МВР София и като неоснователна касационната жалба на С.. Съдът е установил обективно фактическата обстановка по спора, Фактическите установявания се потвърждават от събраните по делото документи и по тях не се спори между страните. Спорът между страните в касационното производство се свежда до наличието на неимуществени вреди за ищеца и оценката им от съда при определяне на размера на присъденото обезщетение. Касационната инстанция преценява като верен и правилен извода на първоинстанционния съд, че ищецът е бил притеснен от задържането му, което е рефлектирало и върху неговото моментно здравословно състояние. Този извод се обосновава освен с показанията на разпитания като свидетел син на ищеца, така и от показанията на разпитания по делото полицейски служител, който заявява, че на два пъти е викал линейка заради ищеца, като първия път по негова преценка /по преценка на свидетеля/ се е обадил на Бърза помощ. Видно е от представената извадка от Книга за медицински прегледи, започната на 06.07.2018г., че за В. С. е отразено, че е с оплаквания от световъртеж и пресъхване на устата и кръвно налягане със стойности 150/95 и кр.захар7,1 mmola/l. По делото са представени 2 броя фишове за спешна медицинска помощ, касаещи В. С., намиращ се в РПУ-Ботевград , от 04.06.22г. В единия, който е с час 00,24ч. е отразено кръвно налягане 170/100. В другия, който е от 02,22 ч. на същата дата, стойностите на кръвното налягане са 150/95, но е отразена кръвна захар 7,1nmola/l. Следователно, от показанията на свидетелите , фишовете за медицински прегледи на ищеца по време на задържането му и от отразеното в нарочната книга на РПУ-Ботевград за медицинските прегледи следва еднозначно, че по време на задържането му, освен, че е била ограничена свободата му за определен период от време, което е съпътствано и с ограничаване на други негови основни права, ищецът е изпитал и здравословно неразположение. Съгласно чл.5 пар.5 от Европейската конвенция за правата на човека, всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, се ползва с осигурено от правните процедури право на обезщетение. Тоест, самият факт на незаконосъобразното ограничаване на свободата на едно лице е достатъчен, за да му се следва обезщетение за това. В конкретния случай, както се посочи, освен ограничаване на свободата му за 3 часа, ищецът е изпитал и физически неразположения световъртеж, пресъхване на устата, повишени стойности на кръвното налягане и кръвната захар. Тоест, основателна е преценката на съда, че му се следва обезщетение за причинени неимуществени вреди. Относно размера на обезщетението, касационната инстанция преценява, че присъденият от административния съд е завишен. Времето на задържане на ищеца е от около 3 часа, тоест много по-малко от 24 часа, не се доказа по време на задържането му, да е привеждан в помещение в РУ-Ботевград, специално пригодено за това. Св. Н. сочи, че при задържането му, С. не е настаняван в самото помещение за задържане, а през цялото време е бил на пейка до дежурната част. В медицинския фиш от първия преглед на ищеца, от медицинското лице, което го е извършило, е отбелязано, че отказва медикаментация. Тези обстоятелства в тяхната съвкупност са определящи за извод, че задържането на ищецът му е причинило неимуществени вреди, но не с висок интензитет. С оглед времетраенето на задържането и изпитаните здравословни неразположения по време на задържането, справедливият размер на обезщетението според касационната инстанция е 400 лева. Той е съобразен и с размера на присъдените обезщетение в аналогични случаи. По тези съображения, решението на административния съд, в частта, в която е присъдено обезщетение над този размер до присъдения, ведно със лихвата за забава върху така индивидуализираната разлика следва да се отмени, а искът се отхвърли в тази част. В останалата част решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се потвърди. Воден от горното и на осн.чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд