Решение № 3836 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9196/2014 г.

Решение № 3836 от 6.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9196/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Досъдебно производство" в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Бургас против решение № 867 от 21.05.2014 г. по адм. дело № 2518/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена заповед № з-2990/01.10.2013 г. на същия административен орган, с която на Ясен Георгиев Вълков е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона и след установяване на допуснатото от Вълков дисциплинарно нарушение. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Вълков против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Бургас е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от ЗМВР (отм.) орган и при формално спазване на установената форма. Заповедта е писмена, съдържа правното и фактическо основание за налагане на наказание и е подписана от издателя. Изводите на административния съд, че при постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на формата на административния акт и на административнопроизводствените правила, които са основание за неговата отмяна, се споделят от настоящата инстанция, но по съображения, които не съвпадат изцяло с изложените в съдебния акт. В противоречие с разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.) в заповедта не е описано конкретно поведение от страна на служителя. Прието, че на 29.07.2013 г. последният е "нарушил етичните правила за поведение на държавните служители в МВР", но не са изложени факти и обстоятелства, очертаващи действия или бездействия на служителя, предприети в нарушение на посочените правила. Такива категорични данни не се съдържат и в справка рег. № 28968/12.09.2013 г. относно извършената по случая проверка. В документа са цитирани сведения на очевидци, като е направен извод, че твърденията за грубо отношение и обиди отправени от полицейския служител може да са "леко преувеличени, но не и напълно лишени от смисъл", без да е изяснено до каква степен тези сведения са кредитирани и какви точно действия е извършил служителя на посочената в справката и в заповедта дата. Допуснатото нарушение на формата е съществено, тъй като при липсата на конкретни факти, очертаващи поведението на служителя, заповедта за налагане на наказание остава немотивирана от фактическа страна, а с това остават неизяснени и причините за налагане на наказанието. Съображения на съдебния състав за липса на мотиви в частта относно наложеното наказание не намират опора в нормативната уредба и не се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР (отм.) за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР законодателят предвижда дисциплинарно наказание "порицание". В случая дисциплинарната санкция е съобразена с направената от органа правна квалификация на нарушението и с оглед обстоятелството, че наказанието за този вид нарушение е изрично определено, не са налага мотивирането на заповедта с допълнителни съображения в този смисъл. Правилно е преценено, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В противоречие с нормата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР (отм.) от страна на дисциплинарно наказващия орган не са събрани и оценени всички доказателства от значение за случая. Не е извършен анализ на сведенията, получени от придружавалите Стоян Раданов лица, съответно съпруга и близък приятел на пострадалия, съвкупно с обясненията на повиканите от Вълков полицейски служители Вичев и Ангелов, които отричат да са установили следи от насилие по подалия сигнала Раданов. Не са обсъдени несъответствията в обясненията на съпругата на Раданов и тези на другия очевидец К. Цацов, които не съвпадат относно предприетите от полицейския служител спрямо Раданов действия, както и относно поведението на последния. Допуснатото нарушение на изискванията на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР (отм.) е съществено, тъй като засяга правилността на изводите на дисциплинарно наказващия орган относно поведението на служителя и преценката за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Ето защо като отменя заповедта за налагане на наказание първоинстанционният съд постановява решение в съответствие със закона. Допълнително следва да се посочи, че описаните нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила водят и до нарушение на материалния закон, тъй като предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (отм.) за санкционирането на Вълков не са изпълнени. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в, а разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР (отм.) предвижда това нарушение да бъде санкционирано с дисциплинарно наказание "порицание". В конкретния случай не са събрани доказателства, установяващи, че на 29.07.2013 г. около 20.00 часа в Приморския парк на гр. Бургас инспектор Ясен Георгиев Вълков, държавен служител кат. Г- II степен, разследващ полицай в отдел "Досъдебно производство" в ОДМВР - Бургас е отправил е обидни думи и нападнал физически Стоян Раданов, поради подозрение, че последният пуши цигара с марихуана в парка. Сведенията на Елица Раданова и на Константин Цацов, първата съпруга, а вторият приятел на Раданов, присъствали при проверката от полицейския служител, не могат да бъдат взети предвид, тъй като не установяват по непротиворечив начин, както предприетите от инспектор Вълков служител действия, така и поведението на Раданов. Освен това двамата очевидци не са безпристрастни с оглед отношенията си Раданов, а и изложеното от тях не се подкрепя от обясненията на полицаите Ангелов и Вичев, извикани от Вълков на мястото на проверката, които не установяват следи от физическо насилие върху Раданов. Поради това следва да се приеме, че от страна на Вълков не са допуснати нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а следователно не е са налице и основания за налагане на дисциплинарно наказание. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че от страна на инспектор Вълков не са извършени описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, квалифицирани като такива по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР (отм.) и издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна. Това е още едно, самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Доводът за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Решението на Административен съд - Бургас съответства на събраните доказателства. При липсата на фактически данни, както в справката за извършената по случая проверка, така и в административния акт за действителното поведението на Вълков при проверката на Стоян Раданов и отсъствието на доказателства, които без противоречия да установяват упражнено от полицейския служител насилие и употребени обидни думи спрямо проверявания, изводите на съдебния състав за немотивираност на заповедта за налагане на наказание от фактическа страна и за нарушения на процедурата по нейното издаване, са в съответствие с представените доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също не се споделя от настоящата инстанция, още повече че конкретни съображения за такива нарушения не са изложени в касационната жалба. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният състав извършва проверка на законосъобразността на оспорената заповед на посочените в чл. 146 от АПК основания и след констатация за допуснати съществени нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила, отменя същата. Решението е постановено след обсъждане на доводите и възраженията на страните, а изводите на съдебния състав са мотивирани с конкретни съображения в подкрепа на направените изводи. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,