Решение № 1289 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10203/2013 г.

Решение № 1289 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10203/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Биляна Иванова Гецова-Димитрова, от гр. София, ул. "Кирил и Методий" № 36, ет. 4, ап. 12 против Решение № 3567 от 27.05.2013 на Административен съд София-град по адм. д. № 14478 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за прихващане и възстановяване № 1201185/26.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, София, потвърден мълчаливо, а в последствие изрично с Решение № 2439/12.10.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в нарушение на материалния закон -касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на чл. 141, ал. 1, т. 7 ДПК (отм.), защото с образуването на изпълнително дело № 3292/2012 г. не може да бъде спряна изтеклата вече погасителна давност за публично задължение от 2003 г. Съобщението за доброволно изпълнение № 12357/2004/000001 от 11.01.2005 г., за което се твърди, че спира давността, не е представено по делото. Отделно от това, то е нищожно поради липса на териториална компетентност на издалия го публичен изпълнител при АДВ - Русе. Неправилно съдът приложил разпоредбата на чл. 128, ал. 1, изр. второ ДОПК и приел, че извършеното прихващане е станало преди задължението да бъде погасено по давност; съдът не съобразил липсата на мотиви като самостоятелно основание за отмяна на АПВ. Иска се отмяна на съдебното решение и на АПВ. В съдебното заседание на 22.01.2014 г. касационната жалбоподателка се позовава на абсолютна погасителна давност за публичното й задължение, прихванато с претендираната за възстановяване сума. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кирова, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С оспорения акт на жалбоподателката е отказано възстановяване на сумата 97 лева, декларирана в Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като надвнесен данък върху общия доход за 2011 г., поради извършено прихващане на задължения, установени с изпълнителен лист от 28.07.2003 г. по гр. д. № 114/2003 г. по описа на Районен съд Свищов. Не е било спорно пред административния съд, че жалбоподателката е надвнесла посочената сума данък за 2011 г., както и че от приложената Служебна бележка с изх. № 3292-0000009/24.07.2012 г., издадена от публичен изпълнител при ТД на НАП София, е видно, че против нея е заведено изпълнително дело № 3292/2012 г., а също и изпълнително дело № 12357/2004 г. в РД Русе на АДВ във връзка с изпълнителен лист, издаден по гражданско дело № 114/2003 г. на PC Свищов, с който за оспорващата са установени задължения в размер на 226,50 лева главница и 253,45 лева лихва. Предвид установеното е прието, че са налице предпоставките за извършване на прихващане, поради което размерът на надвнесения данък е определен на нула лева. Не се оправдава касационното оплакване, че съобщение за доброволно изпълнение № 12357/2004/000001/11.01.2005 г., на публичен изпълнител при АДВ, РД Русе, не е представено в административната преписка. Съгласно това съобщение /на л. 15 от делото на АССГ/, жалбоподателката е била поканена на основание чл. 184 от ДПК (отм.), да изпълни задължението, установено посредством издадения от PC Свищов изпълнителен лист от 28.07.2003 г., видно, от който жалбоподателката е осъдена да заплати държавна такса в размер на 15 лева, държавна такса върху частта на недвижимия имот - 208,50 лева и 3 лева такса за издаване на изпълнителен лист. Съобщението за доброволно изпълнение е изпратено на адреса по пощата и получено от пълнолетен чл. на семейството - баща на 18.01.2005 г. За да издаде оспорения АПВ, органът по приходите е приел, че жалбоподателката има непогасено, изискуемо публично задължение, установено с посочения изпълнителен лист, издаден от РС - Свищов, поради което тя няма право на възстановяване на надвнесен данък по данъчна декларация, подадена на основание на ЗДДФЛ за 2011 г. В акта се сочи, че жалбоподателката е надвнесла сумата от 97 лева за данъчния период 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г., но той не подлежи на възстановяване, защото публичното задължение не е погасено по давност. Като е съобразил приложимите разпоредби на чл. 140 и чл. 141 ДПК (отм.), първоинстанционният съд правилно ги е тълкувал и приложил за случая. Съгласно чл. 141, ал. 1, т. 7 от ДПК (отм.) давността за погасяване на публичното задължение спира с предприемане на действия по принудителното му събиране. Правилно съдът е приел за установено, че публичен изпълнител при Агенцията за държавни вземания, Регионална Дирекция, Русе е предприел такива действия, образувайки изпълнително дело № 12357/2004 г. и изпращайки на жалбоподателката съобщение за доброволно изпълнение. Последното не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, съгласно непротиворечивата практика на ВАС, поради което не би могло и инцидентно да бъде признавано за нищожно по реда на косвения съдебен контрол. Правилно, при това, съдебният състав на АССГ е приел, че с образуването на изпълнителното дело и изпращането на съобщението за доброволно изпълнение давността, след изтичането, на която задължението би се погасило, е спряла. Абсолютната 10-годишна давност за това задължение е изтекла на 31.12.2013 г., но тя не е пречка за извършеното прихващане. Правилно, в тази връзка, административният съд е тълкувал и приложил и нормата на чл. 128, ал. 1, изр. последно ДОПК /в сила към момента на подаване на искането за възстановяване/, съгласно която може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност. Такъв е настоящият случай, през 2012 г., когато е станало изискуемо вземането за надвнесен данък, публичното задължение на жалбоподателката не е било погасено по давност. Неоснователно е и последното касационно оплакване за несъобразяване от страна на съда на липсата на мотиви в оспорения АПВ. В него ясно са изложени фактическите и правни основания за процесния отказ за възстановяване и правото на защита на адресата му не е нарушено. Оспореното решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение