Решение № 68 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4421/2014 г.

Решение № 68 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4421/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Валентина Георгиева Чикова против решение № 7363 от 26.11.2013 г. по адм. дело № 8624/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Чикова против заповед № Д-07-229/31.07.2013 г. на председателя на Комисията за финансов надзор за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови ново съдебно решение по същество, с което административният акт да бъде отменен. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като на комисията се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Административният акт е постановен от компетентен орган (съгласно чл. 14, ал. 3, т. 4 от Закон за Комисията за финансов надзор председателят на комисията е орган по назначаването на държавните служители в нейната администрация), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При правилно тълкуване и прилагане на закона е направен и извода, че заповед № Д-07-229/31.07.2013 г. на председателя на Комисията за финансов надзор, с която служебното правоотношение на жалбоподателката Валентина Чикова е прекратено, е издадена в съответствие с условията, предвидени в чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение със служител, назначен за първи път на държавна служба, в едногодишен срок от датата на встъпване в длъжност. В случая жалбоподателката е назначена на за първи път на държавна служба на длъжност "директор" на дирекция "Надзор на инвестиционната дейност" в Комисията за финансов надзор, считано от 1.08.2012 г. със срок на изпитване до 26.06.2013 г. (заповед № Д-07-25/31.07.2012 г.). Заповедта е издадена на основание § 85 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ЗИД ЗДСл), тъй като с влизане в сила на Класификатора на длъжностите в администрацията длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение. До тогава Чикова заема тази длъжност на основание трудов договор, сключен на 26.06.2012 г. с шестмесечен изпитателен срок (допълнително споразумение към трудов договор № Р-07-311/26.06.2012 г.). На 31.07.2013 г. е постановена заповедта, предмет на оспорване в настоящото производство, с която служебното правоотношение на Чикова е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл - в едногодишен срок от назначението. При тези данни административният съд правилно приема, че заповедта е издадена при спазване на материалния закон. С влизане в сила на Класификатора на длъжностите в администрацията длъжността "директор на дирекция" в Комисията за финансов надзор е определена за заемане по служебно правоотношение (т. 14 от класификатора), като правоотношенията на служителите, които до тогава заемат тези длъжности се уреждат при условията на § 36 от ЗИД ЗДСл (§ 85 от ЗИД ЗДСл). Съгласно последния текст, когато една длъжност, която се изпълнява по трудово правоотношение, бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител, в едномесечен срок от влизането в сила на акта лицето се назначава за държавен служител, ако отговаря на изискванията на чл. 7 и подаде съответно заявление в 14-дневен срок от влизането в сила на нормативния акт. В тези случаи изтеклият до момента на преобразуване на правоотношението срок за изпитване, определен с трудовия договор, се включва в срока по чл. 12 (§ 36, ал. 2 от ЗИД ЗДСл). В разглежданата хипотеза Чикова е назначена за първи път като държавен служител на длъжност "директор на дирекция", тъй като отговаря на изискванията за заемането на тази нормативно определена позиция, като с оглед последната разпоредба заповедта за назначаване е издадена при условията на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл - с едногодишен срок за изпитване, в който се включва изпитателния срок, определен в трудовия договор. Срокът, предвиден в текста на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, е в полза на органа по назначаването, който през посочения период има възможност да прецени качествата за служителя за изпълнение на служебните задължения и при отрицателна оценка, да прекрати с едностранно волеизявление служебното правоотношение. В случая правилно от страна на първоинстанционния съд е преценено, че предпоставките, посочени по-горе са изпълнени и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение със служителката е упражнено в съответствие с нормативните изисквания - служебното правоотношение е прекратено от административния орган в едногодишния срок за изпитване, като е отчетен периода на ползван от служителката отпуск, през който срокът за изпитване не тече (чл. 12, ал. 3 от ЗДСл). Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт съдът постановява решение в съответствие с материалния закон. Възражението на жалбоподателката, че трудовият договор не следва да се приеме за такъв със срок за изпитване, тъй като противоречи на разпоредбите на АПК, е неоснователно. Правилно от страна на първоинстанционния съд е прието, че след като трудовият договор не е обявен за недействителен по реда на чл. 74, ал. 2 от Кодекса на труда, условията, предвидени в него следва да бъдат съобразени. Редът за обявяване на недействителност на трудовите договори е специален и тъй като тези договори не са с характер на административни актове, правилата на АПК в този случай не могат да се приложат, противно на изразеното от жалбоподателката становище. Обстоятелството, че до сключване на последния трудов договор Чикова изпълнява длъжност "директор" на друга дирекция в Комисията за финансов надзор по безсрочен трудов договор е без значение, тъй като релевантни за спора са условията, предвидени в трудовия договор, сключен за длъжността, която Чикова заема към момента на определянето на тази позиция за такава по служебно правоотношение. Този договор, както се посочи е със срок за изпитване (съгласно чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от КТ срокът за изпитване може да бъде предвиден и в полза на работника, а при липса на изрична клауза - в полза на двете страни), поради което при определяне на длъжността за заемане по служебно правоотношение следва да се приложи § 36 от ПЗР на ЗИД ЗДСл и съответно чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Ето защо доводът в касационната жалба в обратния смисъл е неоснователен. Възражението, че правоотношението е прекратено след изтичане на срока за изпитване, също е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗДСл в срока за изпитване не се включва времето, през което служителят ползва законоустановен отпуск. Аналогична е и нормата на чл. 70, ал. 4 от КТ. В случая в срока за изпитване Чикова ползва общо 32 дни платен годишен отпуск, от които 29 дни като държавен служител и 3 дни докато заема длъжността по трудово правоотношение. При тези данни и на основание цитираните по-горе правни норми срокът за изпитване следва да се счита продължен с 32 работни дни и изтича на 9.08.2013 г. Оспорената заповед е издадена на преди тази дата, т.е. в рамките на определения срок за изпитване. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Съдебният акт е постановен в съответствие с доказателствата по делото. Представеното по делото допълнително споразумение към трудов договор от 26.06.2012 г., предвиждащо, че Чикова ще изпълнява длъжността "директор" на дирекция "Надзор на инвестиционната дейност" с шестмесечен срок за изпитване, обстоятелството, че по-късно длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение и доказателствата, че лицето, което я заема е назначено за първи път като държавен служител, обосновават прилагането на § 36 от ПЗР на ЗИД ЗДСл и на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Представените заповеди за ползван платен годишен отпуск през периода 26.06.2012 г. - 31.07.2013 г. обосновават заключението, че волеизявлението на административния орган за прекратяване на служебното правоотношение, е направено в рамките на едногодишния срок от възникване на правоотношението и предпоставките на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до извода, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 3, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателката следва да заплати на Комисията за финансов надзор сумата 340.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,