Решение № 16379 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9775/2011 г.

Решение № 16379 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9775/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Индустриален парк София"АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез упълномощения адвокат Георги Атанасов, срещу решение № 8581/16.06.2011 г., постановено по адм. д. № 1678/2011 г., по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД9Д-0002 от 05.07.2010 г. на министъра на културата. В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати многобройни и съществени процесуални нарушения и искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В условията на евентуалност се поддържа искане за отмяна на решението и уважаване на жалбата, като се прогласи за нищожен обжалваният административен акт или се отмени като незаконосъобразен. Ответната страна - министърът на културата, чрез упълномощения адв. Павлина Манчева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока за обжалване. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по наведените доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предмет на оспорване от "Индустриален парк София" АД пред тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, е била заповед № РД 9Д-0002 от 05.07.2010 г. на министъра на културата, с която на основание чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 3 и 4 от Закона за културното наследство (ЗКН) е деклариран недвижим обект "Исторически летищен комплекс "Божурище", землището на с. Гурмазово, община Божурище, с предварителна класификация "Групова урбанистична и историческа културна ценност-комплекс" и предварителна категория "национално значение", като са определени и временни режими за опазване на комплекса. От фактическа страна съдът е приел, че на основание договор за замяна, сключен на 06.07.2007 г. с областния управител на Софийска област, дружеството е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Гурмазово, община Божурище, терен от 1 045 532 кв. м, представляващ имот № 000147 по картата на възстановената собственост - съгласно скица № Ф 01455 от 15.01.2007 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" - гр. Божурище, поради което е безспорно, че оспорващият е собственик на имота, който е деклариран с процесната заповед по реда на чл. 58, ал. 1 от Закона за културното наследство като: "Исторически летищен комплекс "Божурище", землището на с. Гурмазово, община Божурище, с предварителна класификация "Групова урбанистична и историческа културна ценност-комплекс" и предварителна категория "национално значение", съгласно предварителна оценка по Приложение 1, с териториален обхват, съгласно Приложение 2 и предписания за опазване, съгласно Приложение 3, които приложения са неразделна част от заповедта. Във връзка с оспорването, с подадената жалба и с постъпили допълнителни писмени молби от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, по-специално с молба от 12.04.2011 г. са направени доказателствени искания: да се назначи комплексна съдебна архитектурно-техническа експертиза, която да даде заключение по поставени в молбата седем въпроса; да се назначи съдебно-транспортна експертиза, която да даде заключение по поставени три въпроса; да се назначи съдебно-историческа експертиза със задача поставена в два въпроса, включително и с под-точки; искане за попълване на административната преписка с доказателства, във връзка с приложенията към заповедта, неразделна част от същата; искания за издаване на съдебни удостоверения, с които да се снабди с други такива от посочени институции и органи във връзка с възраженията в жалбата. Видно от делото, с изключение на заседанието по молбата по реда на чл. 166 АПК, проведено е само едно съдебно заседание на 13.04.2011 г., на което съдът е приел представените писмени доказателства и е оставил без уважение исканията на жалбоподателя, направени с жалбата и допълнителната молба от 12.04.2011 г. Мотивите за това определение на съда са: "поради това, че предмет на настоящото производство е законосъобразност на административна заповед и съобразно представените доказателства ще се прецени дали е изпълнена необходимата административна процедура по съответните текстове от закона и дали административния орган е следвало да назначава необходимите експертизи". В това единствено заседание съдът е приключил делото за произнасяне по същество. Съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 168, ал. 1, чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 1 и 2 АПК. В постановеното съдебно решение липсва произнасяне по възраженията на оспорващия срещу акта, както за нарушенията на административно-процесуални разпоредби, така и възраженията по съществото на спора - нарушение на материалноправните разпоредби от Закона за културното наследство. Липсва какъвто и да е анализ на относимите материално правни разпоредби от Закона за културното наследство, на основание на който е издадена оспорената заповед на министъра на културата. В нарушение на задължението си по чл. 12 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК към производството в тази инстанция, съдът не е обсъдил нито едно от представените от жалбоподетеля и приети от него като относими доказателства, не е обсъдил нито един от доводите на жалбоподателя, не е определил релевантните факти и е оставил без коментар всички материалноправни и процесуални възражения относно редовността на процедурата и допустимостта на производството по издаване на декларационния акт. Той дори не е споменал в мотивите си въобще съществуването на депозирана на 12.04.2011 г. молба, конкретизираща всички релевантни оплаквания и съдържащи множество искания за събиране на нови доказателства, включително такива, които биха установили наличието или не на предпоставките за издаване на акта, като Предварителна оценка и приложенията, неразделна част от заповедта. Съдът не е обсъдил нито едно от оплакванията за извършени административно-процесуални нарушения от страна на административния орган, изрично и подробно изброени в молбата от 12.04.2011 г. Във връзка с възражението за неизпълнение от страна на административния орган на задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на собственика на имота за открито производство по проучване и деклариране на имота съдът неправилно е приел, че разпоредбите от АПК са неприложими, след като в специалния закон не съществува изискване да бъде уведомен собственика на имота за началото на административната процедура по издаване на процесната заповед. В тази връзка, съдът се е позовал на несъществуващо по делото писмено доказателство, което не съществува и в административната преписка, а отделно и неотносимо към спора - протокол № 1 от заседание на НСОНПК, състояло се на 30.01.2008 г. Същият е издаден от орган при действието на отменения Закон за паметниците на културата и музеите, в сила до 09.04.2009 г. и отменен с влезлия в сила Закон за културното наследство. Съдът в нарушение на съдопроизводствените правила се е позовал на несъществуващ по преписката документ, а отделно и неотносими към проведеното производство, и нещо повече - ценил е същият като начало на административната процедура по издаване на оспорения акт и е направил необосновани изводи за спазване на административно-процесуалните правила от страна на административния орган. Съдът не е отчел обстоятелството, че заповедта, предмет на оспорване е издадена на основание Закона за културното наследство, който е в сила от 10.04.2009 г., а несъществуващият по делото протокол, видно от описанието му, е издаден от орган при действието на отменения Закон за паметниците на културата и музеите. Не е обсъдено възражението за липса на предварителна оценка като акт на НИНКН, като абсолютна предпоставка за приемане на декларационен акт и направеното, във връзка с това възражение, оспорване на представената предварителна оценка като не издадена по реда и формата за окончателен акт на института, а като заключение - предложение на негов отдел, подписано от различни длъжностни лица, за които не е установено да са такива, съобразно изискването на специалните разпоредби от Закона за културното наследство. В тази връзка са исканията на оспорващия за попълване на административната преписка с доказателства за качеството на лицата, изготвили предварителната оценка, което искане е оставено без уважение от съда. Не е обсъдено възражението, че в Предварителната оценка не се цитират източници, документи, историческа справка, литература, съответно липсват такива приложения. Не е обсъдено възражението, че към акта липсват приложения, които да отговарят на изискването на закона за официални документи, и в тази връзка възражението срещу Приложения 2 и 3 към предварителния доклад, имащи характер на саморъчна скица с неизвестен автор. Вместо това, съдът е оставил без уважение искането за назначаване на експертизи с поставена задача, относими към спора. Всички искания на оспорващия за назначаване на експертизи и за издаването на съдебни удостоверения за снабдяване с други такива от различни институции за установяване характера на недвижимите имоти, декларирани от министъра на културата като "историческа културна ценност-комплекс" с категория "национално значение", са оставени без уважение при липса на мотиви за това. Съдът необосновано е отказал да издаде исканите съдебни удостоверия въз основа на които оспорващият би се снабдил с други такива за установяване коит са научните изследвания, документи и материални следи, които са послужили на отдел "Изучаване и регистрация на паметниците на културата" за съставяне на предварителната оценка на научната и културна стойност и обществена значимост на историческия летищен комплекс "Божурище", включително и такива от Министерство на отбраната, във връзка с приложимостта на специалните разпоредби от Закона за военните паметници, ДВ, бр. 13 от 08.02.2008 г., в сила от 20.11.2009 г. Съдът необосновано е отказал назначаването на исканите експертизи, които биха установили спорни по делото въпроси, включително и твърденията на оспорващия за несъответствия между описани сгради в оценката и съществуващи в действителност, несъответствия в отразената площ и неотразяване на действителния статут на процесния имот. Всички искания по доказателствата са във връзка с възраженията по същество, а именно: че оспорения административен акт е издаден в нарушение на разпоредби от Закона за културното наследство. Съдът не е обсъдил изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на оспорения пред него акт - заповед на министъра на културата. Липсват мотиви по материално-правните предпоставки за издаване на декларационен акт и приложенията към него, съобразно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58, вр. чл. 2, 6 и 7 от ЗКН. Съдът не е обсъдил оспорването от жалбоподателя на доказателствата към административната преписка и ги е приел като такива с доказателствена сила по чл. 171, ал. 1 АПК, като в същото време е оставил без уважение всички доказателствени искания на жалбоподателя, включително и искане за назначаване на експертизи. Исканията са свързани с представяне на доказателства от страна на административния орган за установяване на лицата изготвили научна оценка и тези, изготвили предварителната оценка във връзка с изискването на чл. 57 ЗКН. Във връзка с оспорването са и направените искания за събиране на нови доказателства, включително и допускане на експертизи, които искания са заявени както в жалбата до съда, така и в допълнителни молби, съдържащи конкретизиране на доказателствените искания. Като ги е отхвърлил, без да обоснове мотиви за това, съдът е лишил оспорващият от основно право на защита и на справедлив процес като е препятствал възможността му да обоснове възраженията си срещу заповедта с надлежни за това доказателства. Съдът не е обосновал с мотиви крайния си извод за законосъобразност на акта, като липсва анализ на нормативните разпоредби, на които е издадена заповедта, съпоставена с обстоятелствата, визирани в същите текстове и останалите разпоредби от ЗКН по Глава първа "Общи положения". По изложените съображения са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на тричленния състав следва да бъде отменено и делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който следва да се произнесе мотивирано по всяко възражение и свързано с това доказателствено искане на оспорващото дружество, съобразно изложените по-горе указания. Воден от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав на първа колегия,