Решение № 13381 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10896/2013 г.

Решение № 13381 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10896/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Росен Николаев Марков, подадена чрез упълномощен адв. Занев, против решение № 7950 от 10.06.2013 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 8272/2012 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател развива подробни оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд и твърди, че оспореният текст на процесния нормативен акт нарушава баланса на правнозащитените интереси на страните в дисциплинарното производство, опорочава равнопоставеността в този процес и засяга безпомощната фигура на наказания служител. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и в съответствие с чл. 222, ал. 1 от АПК да уважи жалбата, да прогласи нищожността или да отмени чл. 247а от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/, като претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Министерски съвет на Република България /МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Василев, който пледира за отхвърлянето й, защото регламентацията на оспорваната норма изцяло кореспондира с материалноправната норма на чл. 100 от АПК, в която са представени правомощията на административния орган по своя инициатива да възобновява административното производство и изнесените в касационната жалба основания са недоказани. Представителят на Върховна административна прокуратура дада мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като решението е правилно като краен резултат. Според участващия в делото прокурор е неоснователен доводът за липса на законово основание за отмяна на влязъл в сила акт за налагане на дисциплинарно наказание и възобновяване на дисциплинарното производство, понеже актът за налагане на дисциплинарно наказание е административен акт, за който са приложими разпоредбите на АПК, включително - тези по чл. 99 и сл. от АПК. Като прецени аргументите на страните и правнорелевантните факти, петчленният състав на Върховния административен съд, намира касационнта жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 7950 от 10.06.2013 г. е отхвърлена жалбата на Росен Марков от гр. Варна, подадена против чл. 247а от Правилника за прилагане на Закона за министерство на вътрешните работи. За да достигне до този резултат Върховният административен съд, четвърто отделение, се е позовал на нормата на чл. 193, ал. 1 от АПК и е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорената разпоредба на чл. 247а от ППЗМВР, защото е инкорпорирана в подзаконов нормативен акт, издаден от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с нормативните актове от по-висока степен. В мотивите на обжалваното решение са анализирани оплакванията на жалбоподателя и те са преценени като неоснователни, от което е изведено заключение за отхвърляне на жалбата. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че решението е валидно, допустимо и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Обжалваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото тричленният съдебен състав точно е установил, че в случая не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие между оспорения текст и нормите на чл. 231 от ЗМВР, чл. 7, ал. 1 от ЗНА и чл. 75, ал. 2 от АПК. Атакуваната норма на чл. 247а от ППЗМВР е формулирана по следния начин: "Предложения за отмяна на влязла в сила заповед за налагане на дисциплинарно наказание, издадена в нарушение на установените в ЗМВР и правилника правила, която не е оспорена по административен и съдебен ред, могат да правят директорът на дирекция "Човешки ресурси" - за всички служители, и ръководителите на звената "Човешки ресурси" - за служителите в съответните структури на МВР". В мотивите на обжалваното решение правилно е отразено, че е спазена изискуемата законова процедура за приемане на процесната норма, а именно: по предложение на министъра на вътрешните работи е разгледан проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на ППЗМВР, което предложение е придружено с доклад на вносителя. Безспорно е установено, че проектът е изпратен за съгласуване на останалите министри, които са депозирали писмени становища, след което проектът е разгледан на заседание на МС, проведено на 06.01.2010 г. в присъствието на 15 членове на кабинета и е приет на същото заседание с направените уточнения, съобразно приложения към преписката Протокол № 1 от 06.01.2010 г. - т. 12, който е подписан от министър - председателя и от главния секретар на МС. В ДВ, бр. 5 от 19.01.2010 г. е обнародвано ПМС № 2 за изменение и допълнение на ППЗМВР, приет с ПМС № 126 от 2.06.2006 г. на Министерския съвет на Република България, с което е приета спорната норма на чл. 247а от ППЗМВР. Оттук първоинстанционният съд е извел обоснован извод, че нормативният акт е издаден при спазване на формалните и процедурни изисквания, предвидени в ЗНА и в Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. Относно развитото в касационната жалба твърдение, че текстът на чл. 247а от ППЗМВР е нищожен, поради липса на компетентност, настоящият състав констатира, че първоинстанционният съд е разгледал това възражение и петчленният съдебен състав споделя становището, изразено с обжалваното решение. Оспорената норма е приета при изпълнение на законовата делегация на чл. 231 от ЗМВР, по силата на която дисциплинарните нарушения, извън посочените в чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, и редът за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания се урежда в правилника за прилагане на закона. В случая регламентираната с процесната норма възможност за директора на дирекция "Човешки ресурси" и за ръководителите на звената "Човешки ресурси" да правят предложения до наказващия орган за възобновяване на дисциплинарно производство, е част от реда за налагане на дисциплинарните наказания, с оглед на което нормата на чл. 247а от ППЗМВР не е нищожна. Верен и обоснован е изводът на тричленния съдебен състав, че процесната разпоредба не противоречи на чл. 7, ал. 1 от ЗНА и на чл. 75, ал. 2 от АПК, на които се позовава касаторът, защото нормативният акт - ППЗМВР е издаден по прилагане на закон, както изискват горепосочените норми. Без правно основание е и оплакването на жалбоподателя, че в на административното производство не е уредено в закон, защото съобразно чл. 233 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарното наказание може да се обжалва по реда на АПК. Следователно визираната заповед има характер на индивидуален административен акт и като такъв по отношение на него се прилага съответно Дял I, Глава седма от АПК, озаглавена "Възобновяване на производства по издаване на административни актове", от което следва, че спорната процедура по възобновяване не се урежда по първичен начин с подзаконов акт, а вече е рагламентирана в АПК и е приложима към всички индивидуални административни актове. В този смисъл е и изричната норма на чл. 257 от ППЗМВР, според която за неуредените в Глава шеста въпроси се прилагат разпоредбите на АПК. С оглед предмета, обхвата и действието на АПК актът за налагане на дисциплинарно наказание е административен акт, поради което е неоснователно твърдението на касатора, че този акт има друг различен характер. Настоящият съдебен състав счита, че по отношение на акта за налагане на дисциплинарно наказание са приложими разпоредбите на АПК, включително и тези по чл. 99 и сл. от АПК. Касае се за процедура, която е регламентирана в кодекс, чийто разпоредби се приложими по отношение на страни, срокове за възобновяване, производство, оспорване. Съобразно текста на чл. 100 от АПК инициатива за възобновяване във всички хипотези има административният орган, издал акта, а в случаите по чл. 99, т. 2 - 7 от АПК - и по искане на страна в производството. Ето защо лицата, посочени в оспорената норма на чл. 247а от ППЗМВР имат сигнална и помощна функция, чрез която нито се изземва компетентността на административния орган /в случая дисциплинарно наказващия орган/, нито се разширява кръгът на лицата, имащи право на инициатива по чл. 100 - чл. 101 от АПК. Настоящият съдебен състав не възприема тезата на касатора, че лицата, визирани в чл. 247а от ППЗМВР, са извън дисциплинарния процес, развиващ се между наказващия орган, разследващия орган и привлечения служител. Посочените лица - директорът на дирекция "Човешки ресурси" и за ръководителите на звената "Човешки ресурси" не разполагат с инициатива за възобновяване на дисциплинарното производство, а само правят предложение до администартивно наказващия орган, което не обвързва последния и той не е длъжен да се съобрази с него. При това положение следва да се преме, че подпомагането на административния орган при упражняването на законовата му компетентност не отменя приложимостта на АПК и не се отразява на стабилитета на административния акт за налагане на дисциплинарно наказание в по-голяма степен от този на останалите административни актове. Следва да се има предвид, че чрез оспорения текст не се отнема правната възможност за отмяна на влезлия в сила и неоспорен по съдебен ред акт за налагане на дисциплинарно наказание по инициатива на наказаното лице, тъй като визираната норма не съдържа ограничение и не създава пречки в този смисъл. Ето защо петчленният съдебен състав не приема становището на касационния жалбоподател за нарушаване баланса и равнопоставеността в административното правоотношение, за създаване на повече права в полза на административния орган за сметка на законово гарантираните права на адресата на акта и за засягане "безпомощната фигура на наказания служител". Както изрично бе отразено по- горе правото на наказаното лице да поиска възобновяване на административно-дисциплинарното производство по реда на Дял I, Глава седма от АПК, в сроковете по чл. 102 от АПК и на основанията, уредени в чл. 99, т. 2 - 7 от АПК, продължава да съществува във вида и обема, регламентирани от законодателя в посочените приложими норми на АПК. В касационната жалба са релевирани подробни оплаквания срещу изведеното в мотивите на обжалваното решение заключение за формалната законна сила на влязлата в сила заповед за налагане на дисциплинарно наказание и касаторът излага подробни доводи за признаване на материална законна сила на визирания административен акт. Петчленният съдебен състав намира горепосочените разсъждения за неотносими към настоящия правен спор. Това е така, защото предмет на оспорване е конкретен текст от нормативен административен акт и в хода на процеса следва да се установи дали той е в противоречие с императивни законови норми, като теоретичните аргументи са извън обхвата на спора. Касаторът изразява недоволството си от заявлението на тричленния съдебен състав, че законната сила на влязлата в сила заповед за дисциплинарно наказание гарантира нейния стабилитет по отношение на наказания. Действително в мотивите на обжалваното решение е отразено, че законната сила, с която се ползва влезлият в сила и неоспорен пред съда административен акт, налага да се гарантира, в съответствие с принципите за законност и съразмерност и като последица - стабилитет по отношение адресата на акта. Настоящият съдебен състав счита, че тричленният съдебен състав се е изразил непрецизно, но в случая не е налице съществено нарушение, което да налага отмяна на съдебното решение на това основание и не води до друг правен резултат. С оглед на това становището на петчленния съдебен състав е в смисъл, че влезлият в сила административен акт следва да гарантира стабилитет в равна степен, както по отношение наказаното лице, така и спрямо административно-наказващия орган, които са равнопоставени в процеса. Последното възражение на касатора е свързано с погрешно изписване в съдебното решение на името на жалбоподателя, което е Росен Николаев Марков, а не Росен Николов Марков. Настоящият съдебен състав намира, че не се касае за касационно основание, а за допусната очевидна фактическа грешка в изписването на бащиното име, която подлежи на поправка по реда на чл. 175 от АПК от страна на първоинстанционния съд. По изложените съображения петчленният съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия