Решение № 3106 от 23.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Янев от гр. София, чрез пълномощника му адв. И. Ковачева, срещу решение 3645 от 01.06.2022 г., постановено по адм. дело 6186/2021 г. от Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед 8121К - 6709/31.05.2021г. на министъра на вътрешните работи за временно преназначаване на служителя на основание чл.165 от ЗМВР на друга длъжност. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при постановяване на решението, съдът не е изложил собствени фактически констатации и правни изводи в нарушение на разпоредбата на чл.172а, ал.2 от АПК, не е изследвал всички факти и обстоятелства от значение за спора, не е взел предвид твърденията за допуснато нарушение на чл.13, ал.1 от Наредбата за преназначаване на държавните служители в МВР. Подробни доводи в касационната жалба са изложени и относно неправилното приложение на материалния закон от решаващият съд и по - конкретно разпоредбите на чл.165, ал.2 ЗМВР във вр. с §1, т.23 от ДР на ЗМВР. Иска се отмяната на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, евентуално отмяната му и постановяване на друго решение по същество с отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на сторените разноски, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрисконсулт Райкова в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Не претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Л. Янев против заповед 8121К - 6709/31.05.2021г. на министъра на вътрешните работи , с която жалбоподателят е временно преназначен за срок от три месеца от длъжност директор на Главна дирекция Борба с организираната престъпност - МВР на висша ръководна длъжност директор в "Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР)" към Ръководство на МВР, на основание чл.165 от ЗМВР във вр. с чл. 12, ал.1, т.1 и ал. 2 от Наредба 8121з -310 от 17 юли 2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР и докладна записка. За да се произнесе по спора, АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл.158, т.4 във вр. с чл.143, ал.1, т.3 ЗМВР - министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й. При постановяването на административният акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да са основание за отмяната му, постановен е при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съдът е анализирал разпоредбата на чл.165 ЗМВР, посочена в заповедта като правно основание за преназначаване на служителя, както и дадената в §1, т.23 от ДР на ЗМВР легална дефиниция на понятието "служебна необходимост" и от данните по делото и изложените в заповедта фактически основания на органа е стигнал до извод за доказана служебна необходимост от преназначаване на служителя и осъществяване на материалноправните предпоставки на посоченото правно основание по чл.165 ЗМВР. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания за допуснато от съда съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.172а, ал.2 от АПК. Цитираната разпоредба на чл.172а от АПК регламентира съдържанието на съдебното решение, като в ал. 2 е посочено, че към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Противно на твърденията в касационната жалба, оспореното решение отговаря на изискването за съдържание, включително и изискуемите по ал.2 мотиви, становища на страните, факти по делото и правни изводи на съда. Обстоятелството, че правните изводи на съда в оспореното решение съвпадат с тези на друг състав на АССГ в решение постановено по идентичен казус, не обуславя нарушение на изискването на чл.172а, ал.2 от АПК. Видно от приложеното копие на това решение, същото е постановено по идентичен казус, при сходна фактическа обстановка, поради което е логично мотивите на съда по приложение на закона да съвпадат. Не се споделя оплакването в касационната жалба за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждането на всички факти и обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора и по - конкретно, издаденият Указ 130/10.05.2021г. на Президента на Република България за насрочване на избори на 11.07.2021г. и разпоредбата на чл.64 от Конституцията на РБ, регламентираща срока за насрочване на нови избори. Посочената разпоредба регламентира срока за провеждане на избори за ново Народно събрание и действително същият е най-късно 2 месеца след прекратяване на пълномощията на предишното Народно събрание. Този срок не е посочен в изложения от административния орган мотив, обуславящ служебната необходимост, а е определен като кратък срок до провеждане на избори за НС. Обстоятелството, че изборите са насрочени в най- дългия посочен срок - до два месеца, не опровергава извода за краткостта на този срок като времеви период и не е определящ за осъществяване на "служебната необходимост", съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в закона, извън останалите мотиви на органа, посочени в заповедта в подкрепа на възникналата такава. Правилно съдът е приел, че при издаване на оспореният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в частност на разпоредбата на чл. 13, ал.1 от Наредба 8121з - 310/17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР. Противно обаче на приетото от съда, служителят е запознат с предложението за преназначаването му, оформено в докладна записка от 31.05.2021г. на същата дата, срещу подпис и въпреки, че не е отразено съгласие или несъгласие от негова страна, правилно съдът е приел, че в случай на мотивирана служебна необходимост, не се изисква съгласието на служителя за преназначаването. Ето защо, настоящата съдебна инстанция намира, че е спазена разпоредбата на чл.13 , ал.1 във вр. с чл.5 от посочената Наредба и оплакванията в този смисъл са неоснователни. В съответствие с нормативната уредба, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед 8121К-6709 от 31.05.2021г. на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния административен орган и при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание. Обосновано решаващият съд е приел, че административният акт съдържа всички задължителни реквизити, включително ясно и подробно изложение на фактическите и правните основания за временното преназначаване на Янев. Спорният по делото въпрос от съществено значение за решаването му е налице са предпоставките на чл.165 от ЗМВР във вр. с чл.12, ал.1, т.1 и ал.2 от Наредба 8121з - 310 от 17 юли 2014г. за преназначаване на служителя на посочената в заповедта длъжност, както и налице ли е служебна необходимост по смисъла на дадената в закона легална дефиниция.. Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите АССГ за доказани по делото фактическите и правни основания на органа, посочени в заповедта по чл.165, ал.2 вр. с ал.1 ЗМВР - временно преназначаване на служителя, поради мотивирана служебна необходимост, макар и да не споделя в цялост изложените в решението мотиви на съда. Приложимата в случая разпоредба на чл. 165, ал.2 от ЗМВР, макар и неконкретизирана и посочена от органа като чл.165 от ЗМВР, се обосновава от съображенията на органа, изложени в оспорената заповед. Същата предвижда две отделни хипотези на преназначаване със или без съгласие на служителя, като при доказана липса на съгласието на Янев преназначаването може да се извърши единствено при условията на мотивирана служебна необходимост. В разпоредбата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР е дадена легална дефиниция на понятието "служебна необходимост", а именно "служебна необходимост" е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. Касационната инстанция намира, че в случая е налице първата от визираните предпоставки, а именно извънредна вътрешнополитическа обстановка, състояща се в насрочване на нови поредни избори в кратък срок, които служебният кабинет има за задача да организира. Изложените в акта обстоятелства са новонастъпили или непредвидими и обуславят необходимостта от подпомагане функциите на служебния министър по организиране изборите на 11.07.2021 година. Следва да се подчертае, че в правомощието на компетентния орган е да прецени дали да предприеме действия по реорганизация с оглед установената необходимост, както и какви да са тези действия - в случая това е сторено със създаването и попълването на Звено за подпомагане на министъра към Ръководство на МВР. Обосновано и противно на твърденията на жалбоподателя, решаващият съд е счел, че в разглеждания случай е налице служебна необходимост и същата е мотивирана с необходимостта за попълване на създадено на основание чл. 33, т. 7 във вр. с т. 1 от ЗМВР Звено за подпомагане на министъра към Ръководство на МВР, което да го подпомага в основните му правомощия, във връзка с поставени пред служебното правителство задачи за осигуряване на честни избори, предвид краткия срок до провеждане на избори за Народно събрание на 11.07.2021 г. В тази връзка правилно е приел административният съд наличие на извънредната вътрешнополитическа обстановка, обективирана в насрочване на нови поредни избори в кратък срок, които служебният кабинет има за задача да организира, което е достатъчна предпоставка, която може да се приеме като проявление и мотив на легалната дефиниция на служебна необходимост, при която не е необходимо съгласието на служителя. Същата обуславя необходимостта от създаване на процесното звено, което да подпомага министъра в основните му правомощия, в ситуацията на избори, организирани от това служебното правителство. От изложеното, касационната инстанция намира за правилни изводите на АССГ за доказаност на посочените в заповедта фактически и правни основания за издаване й. Посочените в акта обстоятелства са новонастъпили или непредвидими и обуславят необходимостта от подпомагане функциите на служебния министър по организиране изборите на 11.07.2021 година. Правилни са изводите на АССГ за съответствие на оспорената заповед и с целта на закона. Представената по делото заповед 812Ц - 566/18.05.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени функционалните задължения на "Звено за подпомагане на министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР", кореспондират и с посочените правомощия на министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР, поради което изпълнението на тези задължения и дейности са пряко свързани с изборния процес и поставените задачи пред служебното правителство за осигуряване на честни избори. Попълването на създаденото "Звено за подпомагане на министъра по чл. 33, т.1 от ЗМВР" със служители, които имат съответния професионален опит за подпомагане на министъра при осъществяване държавна политика по противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, защитата на правата и свободите на гражданите, както и защитата на националната сигурност е свързано именно с изпълнение целта на закона. Сочените в касационната жалба като практика съдебни решения на ВАС, не са постановени по идентични казуси, касаят различна фактическа обстановка и са неотносими към спора. Предвид гореизложените съображения, се налага извод за правилност на оспореното пред касационната инстанция решение на АССГ. Настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалвания съдебен акт е постановен при отсъствие на касационни основания за отмяна и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касатора не следва да се присъждат направените разноски. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,