Решение № 3467 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10172/2009 г.

Решение № 3467 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10172/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от областния управител на Софийска област против решение № 325 от 26.05.2009 г. по адм. дело № 268/2009 г. на Административен съд - София област. С него е отхвърлено, като неоснователно оспорването, обективирано в заповед № ОА-103 от 23.03.2009 г. срещу решение № 752 по протокол № 19 от 26.02.2009 г. от заседание на общински съвет - Самоков и са присъдени направените разноски. Позовава се на противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В същото време в обстоятелствената част на жалбата твърди единствено, че оспореното решение на общинския съвет няма мотиви. В останалата част жалбата касае присъдените разноски. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че съдът правилно е преценил наличието на мотиви в докладната записка и обсъжданията на заседанието. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА. Образувано е въз основа на оспорване, обективирано в заповед № ОА-103 от 23.03.2009 г. на областния управител на Софийска област против решение № 752 по протокол № 19 от 26.02.2009 г. на общински съвет-Самоков. С него е взето решение за провеждане на публичен търг с явно наддаване за продажбата на подробно описаните дванадесет урегулирани поземлени имота, находящи се в кв. 206а по регулационния план на града. Възражението е едно единствено и касае липсата на мотиви към оспореното решение. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че през 2007 г. с одобрено изменение на регулационния и застроителния план на града са новообразувани четири квартала, между които и 206а, в който се намират имотите. Те са дванадесет броя и са отредени за индивидуално жилищно строителство. На 3.02.2009 г. за всеки един от тях е съставен акт за частна общинска собственост, съпътстван от скица от 23.01.2009 г. На 12.02.2009 г. назначен оценител е направил оценка на имотите, при която един квадратен метър е определен с начална пазарна стойност от 72 лева. Тя надвишава данъчната оценка, отразена в удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК от 11.02.2009 г. На 16.02.2009 г. кметът на общината е внесъл в общинския съвет докладна записка за продажбата на имотите с проект за решение. В него освен пълно описание на обектите на разпореждането, са предложени и условията за провеждане на търга. Към записката са приложени актовете за частна общинска собственост и скиците. На 18.02.2009 г. постоянната комисия по "Законност, обществен ред и разпореждане с общинска собственост" към общинския съвет на редовно заседание е обсъдила докладната записка, /както и други сходни по съдържание с нея/ и е предложила на съвета вземане на решение за провеждането на публичен търг с явно наддаване за продажбата им. На заседанието от 26.02.2009 г., съветът е взел решение № 752 след поименно гласуване с 26 гласа "за" и един "въздържал се". При тези данни по делото, съдът е приел оспорването за процесуално допустимо, съгласно уредената възможност на областния управител в чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА. Позовал се е и на тълкувателно решение на общото събрание на Върховния административен съд № 5/2008 г. По същество е извършил контрол за законосъобразността му и е приел, че общинският съвет не е допуснал нарушение, нито на материалния закон, нито на административно-процесуалните правила. Във връзка с конкретно формулираното възражение за липса на мотиви е съобразил, че такива се намират в самия акт, а отделно от това се съдържат и в докладната записка, сложила началото на административното производство. Приел е оспорването за неоснователно и го е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. В решението на общинския съвет се съдържат фактически и правни основания за неговото приемане, които изрично са посочени. Правните основания са цитираните в него нормативни актове, а фактическите са тези съдържащи се в докладната записка относно провеждането на публичен търг с явно наддаване за продажбата на въпросните недвижими имоти, частна общинска собственост. Отделното излагане на мотивите, послужили като основание за приемане на административния акт е допустимо и е в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд. Второто касационно възражение е относно присъдените разноски. То също е неоснователно. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, общинският съвет е упълномощил двама адвокати, на които общо е заплатил сумата от 500 лева. На съдебното заседание е представляван от един от тях, който в пренията по същество е поискал присъждане на разноски. Съдът е съобразил правилото, въведено в чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от АПК, че при отхвърляне на жалбата, страната има право на разноски и е присъдил само възнаграждение за един адвокат в размер на 250 лева. Решението е правилно и в тази му част. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че размерът на разноските противоречи на наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Видно от наименованието й в нея са въведени минималните такива, което не съставлява пречка за страната при ползване на адвокатска защита да договори и съответно заплати по-голяма сума. На следващо място е неоснователно и възражението за размер, неотговарящ на фактическата сложност на спора. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима на основание препращащата разпоредба на чл. 144 ГПК предвижда подобна правна възможност, но при условие, че насрещната страна е направила такова искане в съдебното производство. В случая областният управител е представляван от юрисконсулт в съденото заседание на 8.05.2009 г., който обаче не е поискал намаляване размера на адвокатското възнаграждение. Поради това и съдът е присъдил действително доказания такъв и то само за един адвокат. По изложените съображения обжалваното решение, като правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила ще следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение