Решение № 10876 от 19.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11380/2014 г.

Решение № 10876 от 19.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11380/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - ДФЗ, чрез юрисконсулт Павлина Георгиева срещу решение № 1444 от 17.06.2014 г., постановено по адм. д. № 530/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което по жалба на СД "Илиеви - ТД Илиев С-ие" е отменен отказ на изпълнителния директор на ДФЗ - РА в уведомително писмо за неодобрение за участие по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" от мярка 214 "Агроекологични плащания" изх. № 01-2600/12689 от 27.12.2013 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от касационния съд да го отмени, като незаконосъобразно и необосновано и да отхвърли жалбата срещу административния акт. В съдебно заседание не се представлява, чрез писмено становище поддържа жалбата, не представя нови доказателства. Ответникът - СД "Илиеви - ТД Илиев С-ие", чрез пълномощник - адвокат Недялко Божанов Недялков с писмен отговор и становище оспорва касационната жалба и иска от съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Намира решението на Административен съд - Пловдив за неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът не е изяснил обстоятелствата по делото, предлага касационния съд да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 1444 от 17.06.2014 г., постановено по адм. д. № 530/2014 г. на Административен съд - Пловдив по жалба на СД "Илиеви - ТД Илиев С-ие" е отменен отказ на изпълнителния директор на ДФЗ - РА в уведомително писмо за неодобрение за участие по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" от мярка 214 "Агроекологични плащания" изх. № 01-2600/12689 от 27.12.2013 г. Административният съд е установил, че оспорващият е подал заявление за подпомагане 2013 на 18.03.2013 г. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., /Наредба № 11/ срокът за подаване на заявленията за подпомагане по това направление е до 30 март на текущата година, за която се кандидатства за подпомагане. На 23.05.2013 г. земеделският производител е подал заявление за корекция на номера и площта на БЗС № 58058-173-2-1 с площ 1.06 ха, който при първоначалното заявление не е бил отразен нито с номер, нито с площ, видно от приложените към административната преписка карти и ортофотоснимки. Поисканата корекция, нанесена в новата ортофотоснимка е по отношение номера на БЗС № 58058-173-2-2 с площ от 1.05 ха. Чрез събиране на писмени и гласни доказателства, съдът е установил, че при първоначалното разпечатване от интегрираната система за контрол /ИСАК/ към съответната Общинска служба "Земеделие", до която достъп имат само служителите на администрацията за този физически блок не е изписан нито номер, нито площ. Съдът е приел, че е допусната грешка в тази система, поради което подаденото от земеделския производител заявление подлежи на коригиране, каквато възможност е дадена в чл. 11 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Установено е по делото, че допусната грешка е по вина на служители на ответника, че не е констатирана от административния орган нередовност в заявлението на земеделския производител, за да е приложим чл. 11, ал. 3 от Наредба № 5. Първоинстанционният съд е приел, че подаденото на 25.05.2013 г. заявление е само за поправка и издаване на нова скица на заявените за подпомагане площи в частта за БЗС № 58058-173-2-2, а не коригиращо заявление, срокът за което е изтекъл. Като не е извършил съответните, нормативноопределени проверки, които са задължение на административния орган при провеждане на производството по одобрение, съответно отказ от подпомагане и е постановил пълен отказ от подпомагане, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, освен установеното нарушение и на материалноправните разпоредби. Цитираните правни основания в оспорения акт на чл. 64, ал. 2 и ал. 3 от наредба № 11 касаят срока, в който кандидатите за подпомагане могат правят промени в направленията, за които са посочили в заявлението, че искат да бъдат подпомогнати. Оспорващият е подал заявление за корекция по ал. 1, а не такова, свързано с промяна на направлението, за което първоначално е поискал подпомагане в срока до 30 март. Приемайки, че административния акт е издаден в нарушение разпоредбите на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК, административният съд го е отменил и е върнал преписката на изпълнителния директор за произнасяне по заявлението на СД "Илиеви - ТД Илиев С-ие" с указания по тълкуването и прилагането на закона. Неоснователни са доводите на представителят на прокуратурата във връзка с допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, поради което останала неизяснена фактическата обстановка по делото. Дали номерът на БЗС е сгрешен в системата ИСАК в случая не е спорния въпрос. Спорен е въпросът дали подаденото заявление за поправка е такова по чл. 64, ал. 2 и 3 от Наредба № 11 на което се е позовал административния орган без да е провел нормативноопределените за това административни проверки. Правното основание за издаване на оспорения акт и основание за отказ от подпомагане на административния орган е, че е подадено заявление за корекция на направленията, за които се иска подпомагане - чл. 64, ал. 2 и 3 от Наредба № 11, а от доказателствата по делото се установи, че земеделският производител не е искал корекция на направлението, за което е кандидатствал още със заявлението от 18.03.2013 г., а именно "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите". Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Не се установи наличието на сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изложил мотиви, които се споделят изцяло. Допуснато е нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби при издаване на оспореното уведомително писмо за неодобрение за участие по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" от мярка 214 "Агроекологични плащания" изх. № 01-2600/12689 от 27.12.2013 г. При този резултат, следва в полза на СД "Илиеви - ТД Илиев С-ие" да се присъдят направените по делото съдебни разноски, за които на основание чл. 80 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е представен списък. Направеното с писменото становище от 1.10.2015 г. възражение за прекомерност е основателно и следва да се уважи. Размерът следва да се намали до предвидения минимален размер от 300 лева за представителство по административни дела в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съображенията си за това съдът обосновава с липсата на правна и фактическа сложност на производството пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение