Решение № 2723 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 594/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на Софийски университет "Св. Климент Охридски", с БУЛСТАТ 000670680, със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Средец", п.к. 1504, ул. "Цар Освободител" 15, представляван от ректора Г. Вълчев, чрез процесуален представител адв. З. Орсов от Адвокатска колегия (АК) Сливен, срещу Решение 25916/04.12.2024 г., постановено по адм. дело 8017/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата против Решение 0401-32/24.07.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОП НОИР) 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи, финансирани със средства от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ), по засегнатия от нарушението Договор 08-09-182/07.09.2023 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник "Семпер Фортис" ООД, на стойност 110 000,00 лева без ДДС, респ. 132 000,00 лева с ДДС. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че в проведената възлагателна процедура не е допуснато соченото в акта нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Поддържа становище, че припознатият като ограничителен от ръководителя на УО (РУО) критерий за подбор въвежда изискване към професионалния опит на ключовите експерти от екипа на изпълнителя, което, предвид че се касае за проект на стойност около 30 милиона лева, отговаря на предмета, обема и сложността на обществената поръчка. Твърди, че съдът не е обсъдил спецификата на възлаганата дейност, а административният орган не отрича, че изискването е обусловено именно от нея, което обаче от своя страна прави неясна тезата, че възложителят не е аргументирал с какво опитът в един респ. три сходни или идентични проекта в последните 5 години ще допринесе за качественото изпълнение на поръчката. Поддържа, че продължителността от 5 години е по-благоприятна от заложения в чл. 63, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗОП тригодишен период, което разширява и кръга от потенциално заинтересувани от участие в процедурата икономически оператори. В заключение намира, че Наредбата, въз основа на която е извършена и квалификацията на твърдяната нередност, е неприложима в случая, т.к. с оглед постановеното Решение на Съда (осми състав) от 4 октомври 2024 г. по Дело С-175/23 г. противоречи на наднационалното законодателство, съдържащо се в Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013/Регламента). Наред с горното, излага довод за допуснато при постановяването на атакувания съдебен акт съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на възражението за недоказаност на нарушението на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на оспореното решение на ръководителя на РУО на ОП НОИР 2014-2020 г. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът РУО на ОП НОИР 2014 - 2020 г., чрез процесуалния си представител юрк. Колев, оспорва касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата против Решение 0401-32/24.07.2024 на РУО на ОП НОИР 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи, финансирани със средства от ЕФСУ, по засегнатия от нарушението Договор 08-09-182/07.09.2023 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената обществена поръчка участник "Семпер Фортис" ООД, на стойност 110 000,00 лева без ДДС, респ. 132 000,00 лева с ДДС. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че Софийски университет "Св. Климент Охридски" е бенефициер по сключен с Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование" административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG05M20P001-1.001-0001-C01, по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M20P001-1.001 "Изграждане и развитие на центрове за върхови постижения", с наименование на проекта: "Изграждане и развитие на Център за върхови постижения "Наследство БГ". За разходване на средствата по така сключения договор Софийски университет "Св. Климент Охридски" е провел открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Извършване на независим одит по изпълнение на дейностите и отчитане на разходите по проект BG05M20P001-1.001-0001: "Изграждане и развитие на Център за върхови постижения "Наследство БГ", финансиран по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014 - 2020, приоритетна ос 1 "Научни изследвания и технологично развитие", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР)", без обособени позиции. В резултат на проведената процедура с избрания за изпълнител участник "Семпер Фортис" ООД, е сключен Договор 08-09-182/07.09.2023 г., на стойност 110 000,00 лева без ДДС, респ. 132 000,00 лева с ДДС. Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е констатирано, че в т. III. 1. 3. "Технически и професионални възможности" от обявлението за откриване на обществената поръчка и в утвърдената от възложителя документация за участие са въведени следните критерии за подбор: "2. Участниците следва да разполагат с екип от експерти с ръководен състав със следната професионална компетентност за изпълнение на поръчката, включващ минимум: а/ ръководител на екипа, който следва да притежава следната професионална компетентност и да отговаря на следните минимални изисквания на Възложителя: ( ) да е участвал в последните пет години от датата на подаване на офертата в поне три одита на приключили проекти или програма, независимо от източника на финансирането им. б/ Ключов експерт 1: Одитор: минимум един, който да отговаря на следните минимални изисквания на Възложителя: ( ) да е участвал в последните пет години от датата на подаване на офертата в поне един одит на приключил проект или програма, независимо от източника на финансиране. в/ ключов експерт 2: Юрист, който да отговаря на следните минимални изискания на Възложителя: ( ) да е участвал за последните пет години от датата на подаване на офертата в поне един одит на приключил проект или програма, независимо от източника на финансиране." Според проверяващите изискванията към ръководителя на екипа и двамата ключови експерти 1 и 2 са заложени в нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, доколкото, от една страна, възложителят е изискал опитът и на трите лица да е придобит в последните пет години, което ограничава участието на оператори, разполагащи в екипа си с експерти, придобили аналогична професионална експертиза, но в друг времеви период, а от друга, не е аргументирано как участието на ръководителя на екипа в три одита гарантира по-качествено изпълнение от това в един сходен проект. По тези съображения и доколкото предметът на поръчката включва одитна проверка по изпълнението на дейностите и отчитане на разходите по проекта, то според контролните органи изискванията противоречат на закона и осъществяват състава на нередността по т. 11, б. "б" Приложение 1 към Наредбата, за което е предложено определянето на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по засегнатия договор за възлагане на обществена поръчка. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РУО на ОП НОИР 2014 - 2020 г., възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол и отхвърляйки опровергаващите ги доводи, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за наличие на вменените нарушения е определил финансова корекция за констатираната нередност в размер на 5% от допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор за обществена поръчка. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕФСУ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за "нередност" по т. 11, б. "б" Приложение 1 към Наредбата. Формулирал е заключение за правилност на констатацията за необоснована завишеност на изискванията спрямо тримата експерти в екипа на изпълнителя с аргумент, че доколкото законът предвижда тригодишен период за доказване опита на участниците в хипотеза като настоящата, когато предмет на поръчката са услуги, петгодишната продължителност на експертизата на експертите в случая води до вменения от РУО ограничителен ефект. Потвърден е и изводът на административния орган по отношение на поставеното към ръководителя на екипа изискване за изпълнени три отида, като в тази връзка съдът е посочил, че подобно завишаване не отговаря на сложността на поръчката, нито е индикация за знанията и уменията на експерта-ръководител. По изложените съображения АССГ е отхвърлил жалбата против атакуваното волеизявление на РУО на ОП НОИР 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на формата и приложимата процедура, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон от решаващия състав на първостепенния съд в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. Както първостепенният съд правилно е посочил, законът предоставя оперативна самостоятелност на възложителя при определянето на изискванията към потенциалните участници в процедурите по възлагане на обществена поръчки. Тази нормативно регламентирана свобода е логично отражение на факта, че лицата, които организират провеждането на една обществена поръчка, най-добре познават нуждите си и могат да преценят по какъв начин те биха били задоволени в най-голяма степен. При спазване на разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП обаче, е необходимо поставяните критерии за подбор да са необходими за установяване възможността на участниците да изпълнят възлаганата дейност, да са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, както и да не ограничават конкуренцията, давайки необосновано предимство или необосновано ограничавайки участието на други стопански субекти в обществените поръчки. При определянето на изискванията спрямо участниците е необходимо да се спазват и принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на равнопоставеност и недопускане на дискриминация (чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП), свободна конкуренция (т. 2) пропорционалност (т. 3), публичност и прозрачност (т. 4). Изборът на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП като правна квалификация на нарушението предполага преценката за законосъобразност на извършената финансова корекция чрез отмяна на финансова подкрепа със средства от ЕФСУ да бъде обусловена от проверка доколко възложителят при въвеждане на разглежданите критерии е спазил границите на оперативната самостоятелност и не е нарушил забраната, въведена с императивната разпоредба на чл. 2, ал. 2 ЗОП, както и тази., съдържаща се в чл. 59, ал. 2 с.з., а и дали са съобразени принципите, заложени в чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от закона. Ограничената с посочените норми свобода на възложителя при определяне на изискванията към участниците е била предмет на анализ от Съда на Европейския съюз (СЕС), който със свое Решение от 31 март 2022 г. по дело С-195/21, т. 53, е приел, че разпоредбата на чл. 58, § 1 и 4 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори, изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални на този предмет. В този смисъл според СЕС очевидно надграждането над минималните нормативни изисквания, поставени от съответната национална правна уредба, е допустимо, стига то да бъде наложено от предмета на поръчката и да способства за установяване на способността участникът да изпълни възлаганата дейност. В случая обаче, както РУО правилно е съобразил и коректно посочил в административния акт, процесната дейност се състои в извършване на независим одит по изпълнение на дейностите и отчитане на разходите по проект на Софийски университет "Св. Климент Охридски", финансиран по ОП НОИР 2014 - 2020 г. Българското законодателство не съдържа изискване за предходен опит при изпълнението на подобен одит, затова горепосоченият акт на СЕС, на който се позовава касаторът, няма отношение към анализираните критерии за подбор. Единственият ограничител на нормативно определената свобода на възложителя с оглед и съдържанието на атакуваното волеизявление са предписанията на чл. 2, ал. 2, чл. 59, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП. Органът излага две групи фактически констатации. От една страна, намира за незаконосъобразно залагането на петгодишна рамка, в която двамата ключови експерти (одитор и юрист), както и ръководителят на екипа, е следвало да са придобили изискуемия професионален опит. От друга, сочи като несъответно на нормативната уредба и изискването, постановено към ръководителя на екипа, за изпълнени три одита за тези пет години. Първата група обосновава упражнената разпоредителна власт, т.к. нито предметът, нито стойността, сложността, количеството или обемът на поръчката налагат експертизата да е придобита именно в последните пет години преди възлагането. Според документацията за участие предметът се изразява в извършване на независим одит съгласно изискванията на част II "Изисквания към изпълнението на поръчката" от Техническата спецификация (ТС). Той включва проверка за допустимост на разходите по финансиран от ОП НОИР 2014 - 2020 проект, т.е. преценка за наличие на конкретни специфични условия, които съответният УО е поставил. Предходният опит в подобна дейност действително би могъл да индикира възможността на съответното лице да извърши необходимата преценка на разходите, но обвързването на опита с конкретна продължителност по никакъв начин не гарантира по-задълбочени знания и умения на експерта. Ноторно е, че всяка оперативна програма има своите специфики, затова и условията за допустимост на разходените средства се различават. В случая възложителят е предвидил опит в одитирането на един (респ. три) проекта, без да е поставил изискване за сходност или идентичност на този проект. Следователно и защитната теза на бенефициера, че изискването е обусловено от необходимостта изпълнителят и неговите експерти да имат актуални познания в сферата, логично е несъстоятелна. В този смисъл е и формиралата се по аналогични правни казуси съдебна практика на Върховния административен съд Вж. например: Решение 2615/25.02.2021 г., постановено по адм. дело 492/2021 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение 10889/07.08.2020 г., постановено по адм. дело 4604/2020 г., VІІ о. на Върховния административен съд, както и Решение 5967/22.05.2020 г., постановено по адм. дело 923/2020 г., VІІ о. на Върховния административен съд. Въведената продължителност от пет години не е необходима за установяване възможността на участниците да изпълнят възлаганата дейност, нито е обусловена от спецификата на предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Следователно анализираното изискване съставлява условие, което в противоречие с чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП необосновано ограничава конкуренцията, давайки необосновано предимство или необосновано ограничавайки участието на други стопански субекти в обществените поръчки. Втората група фактически констатации също правилно е съотнесена към посочените правни норми и води до постановения правен резултат. Изискването за изпълнени три одита поражда визирания от РУО ограничителен ефект спрямо конкуренцията, т.к. е несъразмерно с предмета на поръчката, изразяващ се в извършването на един одит. Доводът на ксатора, че проектът е на стойност 30 милиона, не обосновава обратната теза, т.к. участието в три одита на проекти, без да е посочена стойност на всеки от тях, не може да гарантира по-висока квалификация на експерта. Едно лице може да е изпълнило един проект на същата или по-висока стойност, а друго, което е участвало в одитирането на три, да е преценявало многократно по-ниски разходи. По изложените съображения заключението на АССГ за наличие на нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП е правилно. Относима е и квалификацията на нередността по т. 11, б. "б" Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности (в приложимата редакция ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 23.12.2022 г.) "Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците." В тази връзка и по повод възражението за незаконосъобразност на акта, обосновано с постановеното решение на Съда (oсми състав) от 4 октомври 2024 година по дело C-175/23, настоящият състав намира за необходимо да посочи следното: В цитирания акт на СЕС е прието, че чл. 143, § 2 от Регламент (ЕС) 1303/2013 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която всяко нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки представлява нередност по смисъла на член 2, точка 36 от този регламент, която води автоматично до прилагането на финансова корекция, чийто размер се определя въз основа на предварително определена скала на единните ставки на корекцията. Националната ни правна уредба обаче, вкл. и тази, приложима по настоящия казус, не регламентира положение, в което всяко нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки представлява "нередност" по смисъла на член 2, точка 36 Регламента, нито административният орган е мотивирал тезата си по този начин. Нормата на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ (в относимата редакция - преди последното изменение с ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) въвежда основание за определяне на финансова корекция за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Но от тази формулировка не следва заключение, че проявлението на визираните предпоставки автоматично водят до наличие на нередност. Напротив използването на термина нередност препраща към дефиницията в съюзното право и предполага изясняване и на трите елемента от понятието. Мотивите на СЕС, с които е обвързано заключението в тази насока, са свързани именно с тезата, че само нарушение, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, може да представлява нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 Регламента. Доколкото в случая анализираната разпоредба от ЗУСЕФСУ не освобождава РУО от задължението да изясни и третия елемент от понятието, а именно вредата, при обосноваване тезата за наличие на нередност, то не може да се счита, че националната правна уредба попада в хипотезата, обсъдена от СЕС. Още повече, че в самото решение, фактите по което касаторът намира очевидно за сходни с настоящия случай, Съдът изрично е указал на запитващата институция да установи дали случаят е точно такъв. В контекста на изложеното следва да се посочи, че от съдържанието на атакуваното волеизявление е видно, че РУО на ОП НОИР 2014 - 2020 г. е изложил подробни съображения за размера на определената финансовата корекция. Ясно и конкретно е посочил финансовото отражение на нередността, като е разгледал всички възможни хипотези, в контекста на предходно издаден акт за определяне на друга финансова корекция върху същите допустими разходи. При тези мотиви категорично не може да има съмнение, че органът не квалифицира автоматично нарушението на ЗОП като нередност, какъвто е случаят, разгледан от СЕС. С оглед извода за наличие на вменените нарушения на бенефициера, следва да бъде анализиран и третият елемент на фактическия състав на понятието за "нередност" по смисъла на Регламент 1303/2013, а именно - вредата. Както първоинстанционният съд правилно е посочил, практиката на Върховния административен съд и на СЕС е категорична, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 е трайно установено по повод на идентичните дефиниции в Регламент 2988/1995, Регламент 1083/2006, както и други секторни регламенти (Виж например: Решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C: 2005:548, т. 31; Решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011:867, т. 47; Решение Firma, С-59/14, EU: C: 2015:660, т. 24; както и Решение Wrocуaw, EU: C: 2016:562, т. 44). Доколкото не може да се изключи възможността допуснатите нарушения да имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то налице е основание за определяне на финансова корекция. Т.к. естеството на допуснатите нарушения не позволява да се определи тяхното точно финансово отражение върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, административният орган в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕФСУ е приложил пропорционалния метод. В решението си РУО на ОП "НОИР" 2014 - 2020 г. е изложил ясни и конкретни съображения за избрания процентен показател. Правилно е определена и основата за наложената корекция, формирана спрямо стойността на допустимите разходи по засегнатия договор, в какъвто смисъл е изричното предписание на чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Изложеното от фактическа и правна страна налага извод за законосъобразност на оспореното пред АССГ решение за определяне на финансова корекция в тежест на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Достигайки до аналогичен правен извод, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон съдебно решение, което следва да се остави в сила. В отговор на довода за необоснованост на обжалваното решение, касационната инстанция следва да посочи, че първоинстанционният съд е приел и анализирал доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано. Оплакването на касатора за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения за съдопроизводствените правила, също е неоснователно. Възражението за липса на нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП, макар да не е цитирано в съдържанието на съдебния акт, е разгледано, т.к. това е предметът на спора. Поради липсата на други изложени във връзка с твърдението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК доводи и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не дължи произнасяне по него. При този изход на спора разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,