Решение № 13036 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6799/2020 г.

Решение № 13036 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6799/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Костов Мега Металс" ЕООД, с. Златна Панега, Община Ябланица, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1314 от 27.12.2018 г., поправено и допълнено с Решение № 1567 от 20.12.2019 г., постановени по адм. дело № 1160/2017 г. по описа на Административен съд – София област в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения /АУ3/ № 2164-1/09.08.2017 г. по чл. 107, ал. 3 ДОПК, издаден от инспектор в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Своге, потвърден с Решение № 1009/08.09.2017 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Своге. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че процесният акт е издаден в нарушение на чл. 108, ал. 1 ДОПК и не би могъл да установи данъчни задължения. Намира, че съдът неправилно е квалифицирал като несъществено нарушение признатата от административния орган грешна констатация, че дружеството е подавало декларации по чл. 14 ЗМДТ за посочените недвижими имоти. Подчертава, че с оспорения АУЗ са установени ДНИ и ТБО за изначално липсващи обекти. В подкрепа на тезите си развива подробни аргументи в жалбата, като претендира отмяна на обжалваното решение в атакуваната му част, отмяна на АУЗ и в тази му част и присъждане на разноски за първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Своге, с писмен отговор и чрез процесуален представител в о. с. з изразява становище за нейната неоснователност, като претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АССО е законосъобразността на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 2164-1/09.08.2017 г., издаден от инспектор в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Своге, потвърден с Решение № 1009/08.09.2017 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Своге, с който за "Костов Мега Металс" ЕООД за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ в размер 1302, 21 лв. главница и 191, 41 лв. лихва за забава и за такса битови отпадъци /ТБО в размер 15 968, 42 лв. главница и лихва за забава в размер 2615, 13 лв. За да достигне до извод за частична неоснователност на оспорването първостепенният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На основание чл. 110, ал. 3 ДОПК органът по приходите е извършил проверка в Служба по вписванията при Районен съд – гр. Своге и в информационния масив на Дирекция "Местни данъци и такси" - гр. Своге, при която е установено, че "Костов Мега Металс" ЕООД е придобило "имот пл. № 2253 от кв. 89 по плана на гр. Своге" чрез възлагане по Постановление от 17.04.2014 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 30.04.2014 г. Констатирал е още, че "Костов Мега Металс" ЕООД не е декларирал пред Община Своге придобития имот в законоустановения двумесечен срок, поради което данните в декларацията чл. 14 от ЗМДТ са попълнени служебно, а техническите параметри на имотите са заверени от длъжностно лице на Дирекция "Устройство и развитие на територията" при Община Своге. Въз основа на тях органът по приходите е изчислил данъчните основи, послужили като база за определяне на дължимите ДНИ и ТБО в издадения акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК. В хода на съдебното производство са проведени СТЕ, основна и три допълнителни ССчЕ, заключенията по които са ценени от съда като обективно и компетентно дадени. Разпитани са и двама свидетели, чиито показания не са коментирани от решаващия състав поради неотносимост към спора. При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че между страните не е спорно, че с постановление за възлагане от 17.04.2014 г. на СГС на "Костов Мега Металс" ЕООД е възложена обособена част от имуществото на "Кремиковци" АД, представляваща имот № 2253 в кв. 89 на гр. Своге, с площ от 8 655 кв. м., ведно с намиращите се в него сгради и съоръжения. Безспорно е още, че към датата на издаване на оспорения АУЗ сградите са разрушени и не съществуват, както и, че "Костов Мега Металс" ЕООД не е подавал декларации по чл. 14 ЗМДТ за придобиването им, нито декларации за разрушаването им. За да достигне до извод за частична законосъобразност на оспорения АУЗ първоинстанционният съд е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е, че при липсата на подадена декларация в срок органът по приходите правилно на основание чл. 110, ал. З от ДОПК е установил придобиването на имотите от "Костов Мега Металс" ЕООД. С оглед възражението на оспорващия досежно разрушаването на процесните сгради в рамките на два месеца от придобиването им решаващият състав е съобразил разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ и липсата на уведомление до Общината. В обобщение е счел, че въз основа на служебно установените данни за имотите приходният орган законосъобразно е установил задължения за ДНИ и ТБО до размерите по второто допълнително заключение на ССчЕ, възлизащи общо на сумата от 18 020, 76 лв. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение в атакуваната му част е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че при издаването на оспорения АУЗ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е проведено ревизионно производство по реда на чл. 108 ДОПК. Действително, не е спорно между страните, че за процесните имоти не са подавани декларации по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, но това не препятства възможността органа по приходите да издаде служебно АУЗ. Този извод следва пряко от разпоредбата на чл. 107, ал. 3, изречение трето ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която акт може да се издаде и служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. При тази хипотеза няма законова пречка при определянето на размера на задълженията приходният орган да събира данни и от трети лица или организации, съответно да ползва за това собствени данни. Да се приеме друго означава да се предостави възможност на неподалия декларация в законово установения срок собственик да се възползва от собственото си противоправно поведение. Подаването на декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ не е условие нито за възникване на качеството данъчно задължено лице на собственика на недвижимите имоти, нито за установяването на задължението му по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Значението на декларацията е на информационен източник за фактите и обстоятелствата от значение за определяне на данъчното задължение, като това не ограничава възможността на служителя от общинската администрация да събира и други доказателства – арг. от чл. 18 ЗМДТ. Обратно, неподаването на декларация е един от юридическите факти, пораждащи правомощието на органа по приходите служебно да издаде акт за установяване на задължението по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Несподелима е тезата в касационната жалба, че оспореният акт страда от порок във формата, изразяващ се в неправилно посочване на фактическото и правно основание. Независимо, че в акта е посочено, че констатациите се обосновават с персонални партиди съгласно подадени декларации, то наред с това е и уточнено, че мотивите се основават на собствени данни и на данни, получени от трети лица и организации. Посочено е и правното основание за издаването на акта – чл. 107, ал. 3 във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, с оглед на което не може да се приеме, че е нарушена възможността за защита на неговия адресат. По аргумент от чл. 11 ЗМДТ, в качеството си на собственик на облагаеми с данък недвижими имоти, дружеството е данъчно задължено лице и дължи заплащане на данъка независимо дали тези имоти се използват или не. Друг краен извод не следва от обстоятелството, че към датата на издаване на оспорения АУЗ процесните сгради са били разрушени. Дори и да се приеме, че те са съборени в двумесечен срок от придобиването им, "Костов Мега Металс" ЕООД е следвало да декларира както транслирането на правото на собственост върху тях в патримониума му, така и унищожаването на сградите. Както правилно е съобразил първостепенният съд, разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗМДТ изрично сочи, че при частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождението на имота по реда и в срока по чл. 14, ал. 1. След като такова уведомление не е подавано, то обоснован е изводът, че задължението не е отпаднало. При събраните доказателства, установяващи данните по чл. 20 ЗМДТ, както и предоставянето на услугите по чл. 62 ЗМДТ от Община Своге, правилно АССО е приел, че дружеството дължи ДНИ и ТБО в размерите, посочени от експерта по второто допълнително заключение по проведена ССчЕ. Достигайки до това заключение, решаващият състав е постановил правилно в тази му част решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Община Своге следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 1070 лв. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение