Решение № 4816 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10053/2014 г.

Решение № 4816 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10053/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "МТС - Грамада" ООД, в ликвидация, срещу решение № 63 от 18.07.2013 г. по адм. д. № 62/2013 г. на Административен съд Видин, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу акт за установяване на задължение по декларация № 11 от 16.11.2012 г. /наименован акт за установяване на публично общинско вземане/, издаден от гл. специалист МДТ в община Грамада с права и задължения на орган по приходите, потвърден с решение № 26 от 25.01.2013 г., издадено от ръководителя на звеното за местни приходи в община Грамада, с който е определен дължимият от "МТС-Грамада" ООД, в ликвидация гр. Грамада за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. данък върху превозните средства, в частта до 4 830,50 лева - главница и до 2092,09 лв. лихва за просрочие за периода 2008 г. - 2012 г. Жалбоподателят излага касационни основния по чл. 209 АПК, че решението е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че при наличие на писмени доказателства, че дружеството не е собственик на продадения и изнесен в чужбина през 2003 г. товарен автомобил марка Зил 131 - с peг № ВН 31 53 ВН и на продадения на ЕТ " Вита - Мил" гр. Видин товарен автомобил КРАЗ 257 /бордови/ с номер ВН 5368BН, съдът е следвало да намали от определения данък данъкът за двата товарни автомобила, да намали сумата от 4 830,50 лв. със сумата от 2 408 лв. - главница, а определената лихва от 2092,09 лв. - да намали с 1021,48 лв., които суми са посочени в: Приложение № 1 от допълнителното заключение на вещото лице, прието на 15.07.2013 г. Сочи, че вещото лице на лист 4 от допълнителната си задача посочило, че на 1.08.2008 г. с данъчна фактура № 0000000012/01.08.2008 г. "МТС - Грамада" ООД е продало на ЕТ "Вита - Мил" гр. Видин товарен автомобил КРАЗ 257 /бордови/ с номер ВН 5368ВН за 5000 лв. облагаема стойност, начислени са 1000 лв. ДДС при 20% ДДС и е извършена продажна при продажна стойност 6000 лева с ДДС. Фактурата и стойността от продажбата на автомобила са включени в дневника за продажбите и справката - декларация по ЗДДС за месец август 2008 от "МТС - Грамада" ООД. При събрани писмени доказателства - фактура за продажбата и дневник за покупко-продажбите, дружеството - продавач, дори и да не е запазило писмения договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите, е представило убедителни писмени доказателства, че не е собственик на товарен автомобил КРАЗ 257 /бордови/ с номер ВН 5368ВН, а прехвърлило собствеността върху същия през 2008 г. Дружеството - жалбоподател е представило писмени доказателства митническа декларация от 16. 10.2003 г. за продажба в Сърбия и Черна гора на автосонда марка Зил 131 с peг № ВН 31 53 ВН. Преди 1.01.2007 г. - преди присъединяване на България към ЕС, задължение на митническите власти е да уведомят писмено КАТ при износ на автомобил. След 2003 г. и за целия ревизиран период дружеството е представило писмено доказателство, че не е собственик на продадения и изнесен в чужбина през 2003 г. товарен автомобил марка Зил 131 - с peг. № ВН 31 53 ВН. По делото са събрани писмени доказателства за продажба на двата товарни автомобила, което е следвало да се анализира от съда при разглеждане на вариант първи от заключението на вещото лице по допълнителното заключение, депозирано за с. з на 15.07.2013 г., в което е посочено, че при наличие на данни за продажбата на двата товарни специални автомобила Краз 257 - бордови, товарен, триосен с peг ВН 3688 ВН, товарен автомобил марка Зил 131 - с peг № ВН 31 53 ВН, че начисления данък следва да се намали от 4 830 лв. на 2 422,50 лв., като се приспадне недължимия такъв за двата товарни автомобила, както и претендираната лихва от 2 092,09 лв. на 1 070,60 лв. Иска се да се постанови решение, с което да се определи дължимия данък от дружеството на Община Грамада за МПС в периода 2008 - 2012 г. в размер на 2422,50 лв. - главница и 1380,61 лв. - лихва за просрочие за периода 2008 - 2012 г. Претендира разноски. Ответната страна счита, че съдът не е могъл да направи други изводи, тъй като са налице писмени доказателства - свидетелствата за регистрация на МПС, от които е видно от коя дата е прекратена регистрацията. Не е възможно да се приеме, че автомобилите са едновременно бракувани през 1998 г., продадени без задължителния формален договор след това, а също така - предадени като вторични суровини и същевременно съществуващи в двора на търговското дружество. От представените при повторното разглеждане на делото от жалбоподателя писмени доказателства за дълготрайните материални активи /дори да е налице правоприемство, между "Агросервиз" 90 ЕООД и "МТС-Грамада" ЕООД/ е видно, че бракуваните през 1998 г. от първото дружество автомобили са пререгистрирани по Наредба 1-45/2000 г. през 2004-2005 г., поради което са получили и нови регистрационни номера, посочени и от жалбоподателя /стар номер, нов номер изрично/ в изходящите от него документи "Дълготрайни материални активи /МПС/. Претендира разноски, представя списък на разноските. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че от заключението на вещото лице се установява, че описаните с рег. номера превозни средства са с прекратена регистрация в КАТ съответно 9 бр. на 25.10.2012 г. и 1 бр. на 20.12.2011 г., че в КАТ не е била отразена продажба на товарен автомобил с рег. № ВН 31-53 ВН, а регистрацията му е прекратена на 25.10.2012 г. Продажбата и на автомобил "Краз 257 Б1" товарен триосен с рег. № ВН 53-68 ВН не е отразена в КАТ, но фактурата и стойността от продажбата на автомобила са включени в дневника за продажбите и справката декларация по ЗДДС за месец август 2008 г. на дружеството продавач. Посочено е, че се представят девет броя протоколи за бракуване на МПС, в които за собственик се сочи "Агросервиз-90" ЕООД гр. Грамада, а не жалбоподателя, но няма данни за правоприемство и съответно прехвърляне на активи между тях, за да се наложи извода че въпросните МПС не са били в активите на жалбоподателя. Дори да не са били включени в активите на дружеството жалбоподател, по делото не са представени доказателства бракуването им да е отразено по надлежния ред в КАТ, т.е. регистрацията им да е била прекратена при спазване изискванията на чл. 18а от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Относно определения данък превозни средства за две от МПС - "Зил 131" с № ВН 31-53 ВН и "Краз 257 Б1" с № ВН 53-68 ВН е прието, че: За автомобил ВН 31-53 ВН се твърди, че е продаден през 2005 г., за което липсват доказателства - договор за продажба, или какъвто и да било друг документ за прекратяване на регистрацията, като за автомобила е отбелязано върху талона изрична дата на прекратяване регистрацията - 25.10.2012 г. Жалбоподателят е подал декларация за обстоятелства, освобождаващи от данък вх. № 900073/12.12.2011 г., поради което за автомобилите - предмет на същата декларация данъци за 2012 г. не са начислявани. Като доказателство за продажба на автомобила е представена митническа декларация от 2003 г. на л. 74 от първоначалното дело. Съдът приел, че тя не е годно доказателство за продажба или прекратяване на регистрацията на автомобила, а удостоверява излизането на МПС извън страната. Дори да се приеме, че автомобилът е продаден в чужбина, то данъчно задълженото лице е следвало да поиска прекратяване на регистрацията в КАТ, поради което не следва да се намалява задължението с данъка на този автомобил. По отношение на другия автомобил - "Краз 257 Б1" с № ВН 53-68 ВН се твърди, че е продаден на ЕТ "Вита - Мил" гр. Видин, като се представя фактура № 12/1.08.2008 г., но на 20.11.2008 г. автомобилът е бракуван /л. 65/, а на 24.11.2008 г. е продаден като скрап, които факти са противоречиви. Решението е частично неправилно. Установено е по делото, че два от автомобилите, за които е начислен данък не се притежават от жалбоподателя през процесния период, следователно жалбоподателят не дължи за тях данък МПС, по аргумент от чл. 58, ал. 3 ЗМДТ, данъкът се дължи от собственика. Писменото уведомление от собственика за износ на ПС от страната е основание за прекратяване на регистрацията на МПС, представянето му изрично се изисква съгласно чл. 18а (Нов - ДВ, бр. 67 от 2012 г.) от Наредбата, в случая процесното МПС е изнесено през 2003 г. Представено е писмо на Митническо бюро Видин от 11.03.2013 г., че в митническата информационна система съществуват данни за износ от страната МТС - Грамада ООД на автосонда "ЗИЛ 131" оформен в Митница Видин под № 2257/16/10/2003 г. Същият е в състояние на приключен, което доказва физическото напускане на стоката на територията на РБ /стр. 71/. За другия автомобил "Краз" са представени доказателства, че е продаден с фактура на 1.08.2008 г., за което е платен ДДС. Документи, че превозното средство е прието за разкомплектоване се изискват съгласно чл. 18а (Нов - ДВ, бр. 67 от 2012 г.) от Наредбата. Налице са доказателства, че на 24.11.2008 г. купета Краз 257 БЛ, № ВН5368ВН са продадени от "МТС Грамада" ООД като собствени отпадъци от черни и цветни метали /стр. 64/, поради което е доказано, че автомобилът е престанал да съществува като обект на собственост. Това е напълно възможно при положение, че същият автомобил предмет на фактурата от 1.08.2008 г. не е бил предаден фактически, още повече, че не се представя договор с нотариална заверка на подписите. В свидетелството за регистрация административния орган е написал, че автомобилът е бракуван на 20.11.2008 г. /стр. 65/, следователно непосредствено преди предаването му за скраб. Неправилно съдът е приел, че доказателствата са противоречиви. Представени са доказателства, че тези автомобили не са в активите на дружеството за процесния период. Разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ изискваща прекратяване на регистрацията се отнася за собствениците на автомобили за съответния период. Вещото лице е дало заключение, че без данъка за тези два автомобила, остава задължение за жалбоподателя главница 2422,50 лв. и лихва в размер на 1070,60 лв., поради което размерът на задължението по акта следва да се намали на посочените суми. Жалбоподателят не представя доказателства за извършени разноски в касационното производство и списък на разноските. Ответникът представя доказателства за извършени разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение, от които ще се присъдят 150 лв., с оглед изхода на делото. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение