Решение № 13186 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13858/2018 г.

Решение № 13186 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13858/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Манков - полицейски орган в Районно управление - Кърджали, против решение № 291/10.10.2018 г. на Административен съд - Кърджали, постановено по адм. д. № 363/2018 г. С решението е отменена заповед за задържане на лице рег. № 1947 зз-285/06.08.2018 г., издадена от полицейски орган при РУ Кърджали, към ОД на МВР- Кърджали, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР - Х. Мурад е задържан за срок до 24 часа. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че неправилно съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна като постановена в противоречие с целта на закона. Счита, че по-благоприятна мярка не е съществувала с оглед конкретиката на фактите и като полицейски орган е преценил тежестта на обществената опасност на деянието. Искането е за отмяна на решението и вместо него да се постанови друго по съществото на спора. Ответникът - Х. Мурад, чрез адв. Т. Райков, оспорва касационната жалба, като моли да се остави без уважение, по съображения подробно изложени в представен по делото отговор. Претендира разноски съгласно договор за правна помощ касаещ цялата правна помощ по съдопроизводството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за задържане на лице рег. № 1947 зз-285/06.08.2018 г., издадена от полицейски орган при РУ Кърджали, към ОД на МВР- Кърджали, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР - Х. Мурад е задържан за срок до 24 часа, за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. 3а да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с целта на закона - основание за отмяна по чл. 146, т. 5 от АПК. До този извод съдът е достигнал като е приел, че деянието, във връзка с което е образувано досъдебното производство е било извършено на 23.07.2018 г., като не са налице каквито и да било данни, че жалбоподателят ще извърши друго престъпление, което прилагането на ПАМ би предотвратило. Задържаното лице не е неосъждано и има установен адрес, както и адрес по месторабота, на които е могъл да бъде намерен при нужда. Задържаното лице не е създавало пречки на разследващите органи, като няма твърдения, нито данни, че са били налице условия за осуетяване разкриването на обективната истина по образуваното досъдебно производство, като от протокол за разпит на свидетел /л. 36 от делото/ се установява, че задържаният е бил разпитан в качеството си на свидетел по ДП № 505/2018 г., в 16. 35 часа, т. е. след като е бил освободен, поради изтичане на срока на мярката, наложена с процесната заповед. При така установеното, съдът е приел, че при прилагането на ПАМ е нарушен принципът на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК, и правата на жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за постигане на която се предвижда налагането на подобна мярка. Решението е правилно като краен резултат. Не са налице сочените в касационната жалба нарушения на материалния закон и необоснованост. Както правилно е приел АС, установено е наличие на данни за образувано на 6.08.2018 г., въз основа на получен сигнал в ОДЧ, при РУ-Кърджали, досъдебно производство № 505/2018 г. по описа на РУ - Кърджали, за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 НК, за това, че на 23.07.2018 г. в с. Повет, обл. Кърджали е запален магазин, собственост на ЕТ "Н. -Н. Мюмюн". Настоящият състав намира, че не са доказани предпоставките за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, тъй като тази норма предвижда, че полицейските органи могат да задържат за срок от 24 часа лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В конкретния случай по делото не са налице доказателства, установяващи данни за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 НК от задържаното лице, а същото е разпитано като свидетел след 24 часовото задържане. В тази насока правилно съдът е приел, че определящо е фактическото, а не правно основание за издаване на заповедта, тъй като от съдържанието на акта става ясно, че задържането е основано на образуваното ДП № 505/2018 г. по описа на РУ-Кърджали, което касае престъпление по чл. 330, ал. 1 НК, а не държане на високорискови наркотични вещества, както е посочено в обжалваната заповед Доказателствената тежест да установи фактическите и правни основания за издаване на индивидуалния административен акт съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, е на административния орган. В случая освен писмо на началника на РУ-. Кърджали до РП Кърджали от 7.08.2018 г., в което е описано, че по подаден сигнал на 23.07.2018 г. в с. Повет, обл. Кърджали е запален магазин, собственост на ЕТ "Н. -Н. Мюмюн", по делото не са ангажирани други доказателства, включително и по реда на чл. 219, ал. 1 АПК относно наличието на данни за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 НК от задържаното лице. Настоящият състав споделя и без да повтаря, останалите доводи на съда, че при прилагането на ПАМ е нарушен принципът на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК, и правата на жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от най-необходимото за целта. По тези съображения крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен, тъй като съответства на доказателствата по делото и на материалния закон, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143 АПК на ответника по касация се дължат разноските, направени в касационното производство, не и тези направени пред първата инстанция. За настоящата инстанция не е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, а присъденото в първоинстанционното производство, при условията на прекомерност, е ирелевантно в настоящото производство. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,