Решение № 3254 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11022/2017 г.

Решение № 3254 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11022/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Ранобудник - П. М.", подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 5026/26.07.2017 г. постановено по административно дело № 11029/2016 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221415003040-091-001/06.01.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., частично изменен и потвърден с Решение № 1045/24.06.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) при ЦУ на НАП - С., в частта относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 33 960,83 лв., ведно с прилежащите лихви за забава по фактури, издадени от "Стройконсулт - П" ЕООД, "В. М. 2012" ЕООД, "Скалкос" ЕООД, "Стетсан" ЕООД и "С. К. 3" ЕООД за данъчни периоди м. 12.2012 г., м. 03.2013 г., м. 04.2013 г. м. 05.2013 г., м. 06.2013 г. и м. 10.2013 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени процесният административен акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е бил РА, в частта с която на дружеството са установени задължения, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от "Д. Е. Т. Груп" ЕООД, "Стройконсулт - П" ЕООД, "В. М. 2012" ЕООД, "Скалкос" ЕООД, "Стетсан" ЕООД и "С. К. 3" ЕООД. Съдът е постановил отхвърляне жалбата на ЕТ срещу РА, в частта изменена с Решение № 1045/24.06.2016 г., произнесено от "за" директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) при ЦУ на НАП - С., в частта, с която на дружеството е установено задължение по ЗДДС общо в размер на 22 085, 99 лв., ведно с определената лихва за забава по фактури № 2000003014/24.04.2013 г., № 2000002971/18.04.2013 г., № 2000002845/29.03.2013 г., № 2000003041/26.04.2013 г., № 2000002071/28.12.2012 г., № 2000003049/29.04.2013 г. и № 2000001981/12.12.2012 г., издадени от "Стройконсулт - П" ЕООД; № 641/23.04.2013 г. и № 621/10.04.2013 г., издадена от "В. М. 2012" ЕООД; № 80/28.10.2013 г., издадена от "Скалкос" ЕООД; № 104/15.05.2013 г. и № 145/31.05.2013 г., издадени от "Стетсан" ЕООД; № 112/21.12.2012 г., издадена от "С. К. 3" ЕООД за данъчни периоди м. 12.2012 г., м. 04.2013 г. м. 05.2013 г. им. 06.2013 г., както и отхвърляне на жалбата на ЕТ "Ранобудник - П. М.", срещу РА, в частта потвърдена с Решение № 1045/24.06.2016 г., произнесено от "за" директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) при ЦУ на НАП - С., В ЧАСТТА, с която на дружеството е установено задължение по ЗДДС в размер общо на 11 874,84 лв., ведно с определената лихва за забава, по фактури № 2000002845/29.03.2013 г издадена от "Стройконсулт - П" ЕООД и № 80/28.10.2013 г., издадена от "Скалкос" ЕООД за данъчни периоди м. 03.2013 г. и м. 10.2013 г. В останалата част РА е отменен, като решението не е атакувано от данъчния директор, в резултат на което същото е влязло в сила. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е обосновал мотиви за нереализирано право на доказване на спорните доставки, включително и с приетата съдебно-счетоводна експертиза и допълнително представените доказателства. Съдът е извел извод за недоказана реалност на доставките респективно законосъобразност на постановения отказ на данъчен кредит. Решението е правилно. Съдът е направил последователен анализ на установените в хода на ревизията факти, както и данните, изложени в хода на съдебното производство от представените пред съда доказателства и експертиза. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. На доставчиците са осъществени насрещни проверки, в указания срок не са представени изисканите документи, с изключение на "Стетсан" ЕООД, които са описани в РД. Вещото лице по назначената ССЕ е посочило, че "Стройконсулт П" ЕООД, "С. К. 3" ЕООД и "В. М. 2012" ЕООД не са открити на адресите им за кореспонденция и не е могло да извърши проверка в счетоводствата им. Експертът е посочил, че "Скалкос" ЕООД и "Стетсан" ЕООД прилагат двустранно счетоводство, като същото е в съответствие с изискванията на ЗСч и Националните стандарти за финансови отчети за малки средни предприятия. Фактурите, издадени от "Скалкос" ЕООД, "В. М. 2012" ЕООД и "Стройконсулт - П" ЕООД са с предмет на доставка на услуги - ремонт на товарни автомобили. Достоверни и годни за кредитиране доказателства във връзка с горните по делото в хода на ревизията не са ангажирани, в съдебното производство са представени приемо-предавателни протоколи и протоколи за влагане. В хода на ревизионното производство са представени единствено фактурите и доказателства за плащане. Не са представени доказателства, мястото й на съхранение на вложените стоки, начин на осъществяване на ремонтите, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. Твърди се, че част от доставките са осъществявани извън територията на Р България. Не е доказано обаче, как от името на доставчика ремонтът е извършен извън територията на страната, как и до къде е следвало да пътуват представители на доставчиците. Пред касационната инстанция е приложено свидетелство за професионална квалификация и диплома за средно образование на В. Ц., както и трудов договор сключен между В. Ц. и РЛ - ЕТ "Ранобудник - П. М." за длъжност монтьор. Последното допълнително предполага осъществяване на ремонтните дейности, именно от лица назначени при ревизирания субект. Във връзка с фактурираните строително-монтажни работи (СМР) от "С. К. 3" ЕООД, от ревизираното лице са представени процесните първични счетоводни документи, договор и приемо-предавателни протоколи. След анализ на представените от ревизираното лице документи, съдът е приел, че досежно процесните фактури от страна на жалбоподателя не са представени достатъчно доказателства, за безспорно установяване, че строителните услуги са извършени. В представения договор е посочено, че количеството, обемът и видовете ремонтни работи и влаганите материали следва да се изпълнят съгласно уговореното в приложение № 1, каквото не е налице, сочено е още, че вложените материали са за сметка на изпълнителя, като данни за разполагаемост с такива не са ангажирани. С молба депозирана в касационното производство са представени калибровъчно удостоверение с ползвател ревизираното лице и свидетелства за регистрация и дерегистрация на фискални устройства на обект на последния, които по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с доставката, осъществена от "С. К. 3" ЕООД. Фактурираните правни консултации от "Стетсан" ЕООД, са в разрез с представения договор, който ангажира облигационно страните за осъществяване на счетоводни услуги. В подкрепа на претендираното право на данъчен кредит са представени фактурите, договора, ППП, и счетоводни записвания, които не могат да доведат до безпротиворечивия извод за реално осъществени услуги от "Стетсан" ЕООД. В касационното производства е представено изявление на управителя на РЛ, с което се домогва да докаже, реалността на правните консултации, същото е едностранно и в никакъв случай не следва да се наименува доклад за извършена работа. Последният е следвало да изхожда от лицето извършило работата (правната услуга). Сочените разминавания разколебават доказателствената тежест на ангажираните доказателства. След като жалбоподателят претендира посоченото материално право, то доказателствата относно реалността на доставките, следва да се притежават от него. Спорните обстоятелства не са установени с приетите по делото ССчЕ, което сочи липса на нужната активност от страна на ревизираното лице, за доказване на относимите положителни факти към реалността на оспорените доставки, респективно към възникване и признаване правото на данъчен кредит, който е претендирал за приспадане за съответните данъчни периоди. Освен изложеното в хода на ревизията са оспорени плащания, тъй като по част от фактурите липсват фискални касови бонове, а тези, които са представени, са издадени от нерегистрирани ЕКАПФ. За жалбоподателя е налице задължението да установи настъпването на всички правопораждащи претендираното право положителни факти. Той следва да проведе главно доказване, което винаги, за да е успешно, следва да бъде и пълно. При липсата на доказателства относими към спорните факти, обосновано и правилно съдът е приел, че оспореният пред него РА е законосъобразен в изводите за недоказани реални доставки от посочените по-горе доставчици и отказаното право на данъчен кредит при липса на изискуемите предпоставки, съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, вр. чл. 9 ЗДДС. Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес, включително и приетата ССчЕ и е извел обоснования извод за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения РА. С оглед на тази фактическа обстановка, безспорно установена в производството пред първоинстанционния съд, правилно на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 9 от ЗДДС е потвърден отказът на данъчен кредит по РА. Административният съд е постановил правилно решението, което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на процесуалния представител на ответната дирекция за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция следва да бъде уважена в размер на 1 549 лв., съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение