Решение № 1880 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13750/2017 г.

Решение № 1880 от 12.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13750/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Г., гражданин на Афганистан, подадена чрез процесуалния му представител адв. Г. В., срещу решение № 5419 от 19.09.2017 г., постановено по адм. дело № 8784/2017 г. по описа на Административен съд С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № УРИ 5392 ПАМ - 1103/14.07.2017 г., издадена от Н. С. "Миграция" - СДВР за налагане на принудителна административна мярка "Принудително настаняване в специализиран дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция". Приема за неправилен извода на съда, че жалбоподателят е пълнолетен. Твърди, че същият е непълнолетен, поради което и за него съществува изричната забрана за настаняването му в СДВНЧ, като непридружен непълнолетен. Съдът неправилно разпределил доказателствената тежест. Административният орган следвало да докаже фактическите установявания, вписани в заповедта, която се обжалва. В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт. Иска се отмяната му и постановяване на ново съдебно решение, с което да се отмени обжалваната заповед/ евентуално същата да се прогласи за нищожна. Ответникът, Н. С. "Миграция" - СДВР, взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По изложените от касатора възражения за нищожност/евентуално неправилност на съдебния акт: Производството пред Административен съд С. град е образувано по жалба на Е. Г., гражданин на Афганистан, срещу заповед № УРИ 5392 ПАМ - 1103/14.07.2017 г., издадена от Н. С. "Миграция" - СДВР за налагане на принудителна административна мярка "Принудително настаняване в специализиран дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция". За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че с процесната заповед е наложена принудителна административна мярка "Принудително настаняване в специализиран дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" на пълнолетния Е. Г., гражданин на Афганистан, който възразява с единствения довод, че неправилно е вписан в заповедта като пълнолетен, а всъщност е непълнолетен - роден .... г. Обосновал е, че рождената дата на лицето е конкретизирана при задържането му на 14.07.2017 г., като тя е предоставена на полицейските органи именно от жалбоподателя. Приел е, че жалбоподателят не е доказал довода си, който според съда е формиран единствено за целите на неговата защита в процеса. Като е изяснил характера на оспорената заповед и нейната законосъобразност, съдът е отхвърлил жалбата на Г. срещу същата. Изводът е правилен. Постановеният съдебен акт е правилен, като по отношение на него липсват релевираните касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1-3 от АПК. Правилно първоинстанционният съд е анализирал наличните доказателства по преписката и като е отчел установените правно-релевантни факти, е формирал съответстващите на тях правни изводи. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно разпределение на доказателствената тежест. Органът и в съдебното производство е установил наличието на фактическите обстоятелства, които са основание за издаване на административния акт - лицето Е. А. (Г. в касационата жалба) е пълнолетен, а не както се твърди в жалбата непридружен непълнолетен. Рождената дата на лицето е конкретизирана при задържането му на 14.07.2017 г., като тя е предоставена на полицейските органи именно от жалбоподателя. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. По преписката и по делото е установено, че това лице е влязло на територията на страната нелегално - не по установения ред и не през установените за целта гранични пунктове. В хода на интервюто лицето е дало отговори, свързани с възрастта, произхода и националността, които са противоположни по съдържание на твърденията му в жалбата, които първоинстанционният съд правилно е приел за заблуждаващи. Тези факти обосновават правилността на изводите на органа, че лицето може да се укрие. С. З. № УРИ 5392 ПАМ - 1102/14.07.2017 г. на заместник-началник Сектор "Миграция" СДВР спрямо чужденеца е наложена принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Незабавното изпълнение на този акт не е спирано, поради което от момента на издаването му е следвало да бъдат предприети всички мерки за изпълнението му. С оглед необходимостта от създаване на организация за пътуването на лицето до страната на произход, с оспорената заповед, на жалбоподателя е разпоредено да бъде настанен в СДВНЧ до отпадане на пречките за изпълнение на наложената ПАМ, но за не по-вече от шест месеца. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ за това принудително настаняване. Съвкупната преценка на данните по спора обосновават предположението, че лицето може да направи опит да се отклони от изпълнението на първата заповед. С оглед на това, правилни и законосъобразни са изводите на органа, потвърдени и от първоинстанционния съд, че по отношение на това лице следва да се предприемат мерките, които са описани в обжалваната заповед на началника на сектор "Миграция" - СДВР. По никакъв начин с налагането на тези мерки не е нарушен принципа на пропорционалност. Обратното - с обжалваната заповед са засегнати в минимална степен правата и законните интереси на адресата. Органът и съдът са направили единствения възможен извод, основан на фактическите обстоятелства - жалбоподателят следва да бъде настанен в специален дом за временно настаняване на чужденци, с оглед опасността да се укрие. Неоснователни са и доводите, свързани с поддържаната нищожност на акта, тъй като в жалбата не се съдържат никакви конкретни доводи и фактически твърдения в тази насока. Като валидно, допустимо и правилно, обжалваното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на СДВР се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 200 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на осн чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,