Решение № 15561 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 968/2017 г.

Решение № 15561 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 968/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ц. Т. Р. срещу Решение № 7339/23.11.2016 г., постановено по адм. д. № 1304/2013 г. по описа на Административен съд С. град с изложени доводи, че е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на закона и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат предявените обективно съединени искове и му се присъдят направените по делото разноски. О. Н. здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуалния си представител по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. град се е развило по исковата молба на Ц. Р. против НЗОК, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни бездействия на управителя и надзорния съвет на НЗОК при съхранението и управлението на средствата на здравноосигурените лица, довели до лишаване от налични такива и неизползването им по предназначение съгласно изискванията на Закона за здравното осигуряване. Размерът на причинените имуществени вреди извежда от внесени здравноосигурителни вноски в периода, посочен в исковата молба, в частта им, в която не са разходвани по предназначение. Предявеният иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, породени от ограничаване на правото му на достъпна медицинска помощ поради недофинансиране е за сума в размер на един лев. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователни предявените обективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди. За да постанови този резултат е приел, че по делото не са доказани твърдяните от ищеца бездействия, осъществени от органите на управление на ответника, както и причинени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал посочените от страните доказателства, въз основа на установената от тях фактическата обстановка и след преценка на доводите и възраженията на страните е направил верни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая по делото не са установени и доказани елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при което не е налице изведената от ищеца отговорност на ответника за обезщетяване на твърдяните за причинени му имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на органите на управление на НЗОК. Не е налице допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правото на участие на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд не е ограничено. Обратно на твърдяното в касационната жалба съдът в решението си е изложил мотиви, относими към повдигнатия пред него спор. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно въведените от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правото на гражданите на здравно осигуряване и неговото финансиране са уредени със Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗЗО бюджетът на НЗОК е основен фискален план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет. Приходите на НЗОК се набират от посочените в чл. 23 ЗЗО източници и се разходват за дейностите, изброени в чл. 24 от с. з. В случая ищецът основава причинени му имуществени вреди, произтичащи от неразходване на средства от бюджета на НЗОК за предвидените в закона дейности. Конкретния размер на вредата извежда от размера на внесените от него здравноосигурителни вноски, неизползвани за здравно осигуряване в посочения в исковата молба период. Бездействието на управителните органи на НЗОК, довели до неразходване на налични средства се извежда от неизпълнение на задълженията на управителя на НЗОК, произтичащи от чл. 19, ал. 7, т. 2 и чл. 28 ЗЗО и на Надзорния съвет на тези по чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗЗО, довели до установеното по делото наличие в края на 2012 г. в бюджета на НЗОК на сума в размер на 1 413 281 562 лева, а в края на 2012 г. на такава в размер на 82 636 290 лева. Конкретните параметри на приходната и разходна част на бюджета на НЗОК се определят със Закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Контрол по изпълнението му се упражнява от Сметната палата, а изпълнението му се отчита пред Народното събрание, съгласно чл. 30 ЗЗО. Ищецът не твърди, не се и доказва по делото неизпълнение на заложените в бюджетите на НЗОК в периода посочен в исковата молба параметри и то поради неизпълнение на вменени от закона задължения на управителните органи на НЗОК. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че именно бездействието на органите на НЗОК е довело не само до неразходване на наличната по бюджет сума в края на 2012 г., но и до последваща невъзможност да се използва за определените в закона дейности, поради прехвърлянето и по сметката на централния бюджет. Това прехвърляне е станало служебно от Българска народна банка по силата на разпоредбата на § 27, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2011 г., а не по волята на управителните органи на НЗОК. Твърди се в касационната жалба, че прехвърлянето е формално, в противоречие с разпоредбите на чл. 24 и чл. 27 ЗЗО. Същото е извършено съгласно действаща законова разпоредба, от друг орган, на чиито действия и/или бездействия не се основава претенцията на ищеца по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е прието в обжалваното решение, че по делото не се установява и друг задължителен елемент от фактическия състав на закона, на ищеца да е причинена вреда, изразяваща се в част от размера на внесени от него здравноосигурителни вноски, които не са използвани по изискуемото се от закона предназначение. По делото не е доказано ищецът, като здравноосигурено лице да е лишен, да не му е предоставена дължима се медицинска помощ. Твърдяното в касационната жалба, че с факта на неизползване на внесените здравноосигурителни вноски изцяло за дейностите, предвидени в ЗЗО не основава твърдяната имуществена вреда, тъй като бюджетът на НЗОК не се формира единствено от здравноосигурителните вноски на гражданите, и те нямат самостоятелни права върху тях след внасянето им. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Следва на ответника да се присъдят сторените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 700 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 129/19.12.2016 г. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение