Решение № 5150 от 17.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2490/2009 г.

Решение № 5150 от 17.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2490/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 59, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Образувано е по касационна жалба на "Йоана 2005" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Тетевен, ул. "Х. и К. Цанкови" № 19, представлявано от управителя Данаил Петков Марков, срещу решение № 852/7.11.2008 г., постановено по адм. д. № 1498/2008 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № ТРД-15-73/3.12.2007 г. на Заместник-министъра на икономиката и енергетиката за отнемане на издадения в полза на касатора лиценз за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се преповтарят оплакванията за незаконосъобразност на административния акт, изложени пред решаващата инстанция. Ответникът - Заместник-министър на икономиката и енергетиката, чрез упълномощения си процесуален представител, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, т. к. с обжалвания административен акт законосъобразно е била отнета лицензията на дружеството - жалбоподател за извършване на разрешената търговска дейност. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото, намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество - жалбата е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу заповед № ТРД-15-73/3.12.2007 г. на Заместник-министъра на икономиката и енергетиката, с която е бил отнет издаденият в полза на касатора лиценз № 402/7.08.2006 г. за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, АССГ е приел за доказано цитираното в административния акт фактическо основание (извършване на дейността на невписана в лиценза площадка) и неговата правна квалификация по чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗУО. Съгласно редакцията на посочената разпоредба не се допуска извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали на площадка, която не е вписана в лиценза, с изключение на случаите по чл. 54, ал. 2, т. 1 . Санкцията за нарушение на забраната е отнемане на лиценза за извършване на търговската дейност, като по този начин се прекратява действието на издадения в полза на адресата разрешителен административен акт. Предвид спецификите на системата на административното лицензиране, законодателното решение е императивно и при обективиране на визираните в хипотезите на указаните норми материалноправни предпоставки, административният орган в условията на обвързана компетентност, задължително издава заповед за отнемане на лиценза. Противно на доводите, изложени в касационната жалба, съставът на забранителната норма по чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗУО, възприета като основание за отнемане на лиценза, е осъществен. От доказателствата по делото е видно, че в МИЕ е постъпило по компетентност постановление на прокурор в Районна прокуратура - Тетевен, за прекратяване на образувано срещу управителя на "Йоана 2005" ЕООД наказателно производство по чл. 234б, ал. 1 от НК. Събраните и подробно анализирани в обстоятелствената част на административния акт материали установяват, че в периода 18.08.2006 г. - 23.05.2007 г. дружеството е извършвало търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали на площадка, която не е вписана в издадения му лиценз, като едва на 13.06.2007 г. е подало заявление в МИЕ за допълване на лиценза с въпросната площадка. С протокол № 29 от заседание на междуведомствената комисия на 15.11.2007 г., назначена със заповед № 16-744/2.08.2007 г. на министъра на икономиката, след проведено редовно заседание е взето решение да се направи предложение за отнемане на издадения на "Йоана 2005" ЕООД лиценз. При тази фактическа установеност, изводът на решаващия съд за законосъобразност на оспорената заповед е верен. Съдът е приложил правилно материалния закон, приемайки, че касаторът е нарушил императивните изисквания за извършване на правнорегламентираната дейност, като последица от което е бил отнет издадения му лиценз. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, следователно атакуваният съдебен акт е обоснован, а при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Доводът, че действията на дружеството са съставомерни единствено по смисъла на чл. 115, ал. 1, т. 4 от ЗУО, е неоснователен. Нарушението на императивната забрана да се извършва търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали на невписана в лиценза по чл. 57, ал. 2 от ЗУО площадка, съставлява правопогасяващ факт досежно учреденото материално субективно право за осъществяване на разрешената дейност и е самостоятелна материалноправна предпоставка за отнемане на лиценза. Докато имуществената санкция по чл. 115 касае неизпълнение на визираното в чл. 58, ал. 1, изр. 2-ро от ЗУО задължение на лицензирания търговец в срок до един месец от настъпване на промяна в обстоятелствата да заяви промяната за вписване в лиценза, и се осъществява по реда на ЗАНН . Следователно административнонаказателната отговорност се реализира самостоятелно и независимо от производството по издаване на административния акт за отнемане на лиценза. Неоснователно е и оплакването за допуснати нарушения при преценка доказателствената стойност на събраните в хода на досъдебното производство доказателствени средства. Съгласно предписанието на чл. 171, ал. 1, вр. с чл. 39 от АПК, събраният от административния орган доказателствен материал има сила и пред съда. При условие, че административният орган няма нормативно вменено задължение за непосредствено събиране на доказателства, не съществува пречка да ползва събраните по реда на НПК в хода на досъдебното производство по дознание № 212/2007 г. по описа на РПУ Тетевен, материали. Самият жалбоподател не е оспорил доказателствата, приобщени към административната преписка, поради в касационната фаза на производството е недопустимо да коментира достоверността им. Отделно от това - не оспорва наличието на релевантните за извършената преценка факти, нито е ангажирал доказателства, които да ги оборят. По изложените съображения не са налице релевираните с касационната жалбата отменителни основания и оспореното решение следва да бъде оставено в сила като правилно по своя правен резултат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение