Решение № 3107 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 974/2017 г.

Решение № 3107 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 974/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от М. Й. Й., от гр. Т., срещу Решение № 106 от 22.12.2016 г., постановено по адм. дело № 179/2016 г. от Административен съд Т. с доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Претендира понесените разноски пред двете инстанции. Ответната страна - Заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), в представено от пълномощника му писмено възражение, мотивира съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/2400 от 20.10.2016 г., издаден от зам. - изпълнителния директор на ДФЗ, с който е установено публично държавно вземане по отношение на М. Й. Й., ЕГН **********, представляващо 100 % от общата изплатена сума по мярка 214 за кампании 2013 г. и 2014 г. в размер на 8 183. 96 лв., дължима на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "а" от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., направление "Биологично растениевъдство", ведно с дължима лихва. При проверката на законосъобразността на оспорения административен акт съдът е установил, че Й. е регистрираната с УРН 402647 в ИСАК, като е одобрена от ДФЗ за участие по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. - направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2013 г. При направена от административния орган административна проверка е било установено, че за кампания 2015 г. само 85.37% от заявените от нея парцели се припокриват географски спрямо одобрените парцели по направление "Биологично растениевъдство", при нормативен минимум от 90%. В тази връзка е издадено от зам. -изпълнителен директор на ДФЗ-РА (след образуване и провеждане на административно производство) Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2015 г. с изх. № 01-6500/2400 от 10.02.2016 г. Същото не е обжалвано и е влязло в сила. След прекратяване на агроекологичния ангажимент с влязъл в сила административен акт е издаден и процесния АУПДВ № 01-6500/2400 от 20.10.2016 г. с правно основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "а" от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., направление "Биологично растениевъдство". При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорения административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона - чл. 59 от АПК - форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт са неоснователни. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят. Отпуснатата на М. Й. помощ подлежи на връщане, считано от момента на влизане в сила на административния акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Възстановяването на получените средства е последица от този административен акт. Съгласно чл. 9 от Наредба № 11 от 6 април 2009 г., финансовата помощ за извършване на агроекологични дейности, включени в подмерките и направленията по чл. 2, ал. 1, се предоставя под формата на ежегодни агроекологични плащания, като 82 % от средствата се осигуряват от Европейския съюз, а 18 % - от бюджета на Р. Б. Тя се предоставя в течение на период от пет последователни години съгласно отбелязания в заявлението агроекологичен код. При неспазване на нормативните изисквания, ДФ "Земеделие" може да прекрати агроекологичния ангажимент, при което подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление. В разглеждания случай, видно от съдържанието на изпратеното до дружеството уведомително писмо с изх. № 01-6500/2400 от 10.02.2016 г. агроекологичния ангажимент на Й. е бил прекратен поради неспазване на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 6 април 2009 г., в редакцията на разпоредбата, която е действала към момента на издаване на акта по уведомителното писмо. Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредбата подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичния ангажимент. Когато прекратяването е до края на третата година, те възстановяват 100 % от получената субсидия. Съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2, предл. първо от Наредба № 11 агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години, като срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване на "Заявление за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". В конкретния случай 2013 г. е първата година от поетия ангажимент. С уведомителното писмо изх. № 01-6500/2400 от 10.02.2016 г. административният орган е отказал финансова помощ и е прекратил агроекологичния ангажимент, визирайки нарушение установено за "текущата кампания", т. е. кампания 2015 г. При това положение Й. е имала качеството на "подпомаган земеделски стопанин" в течение на три, а не на четири години. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата против спорния АУПДВ, първостепенния съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е основателна и следва да бъде уважена за касационната инстанция в размер на 100 лева. Правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,