Решение № 5198 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9502/2013 г.

Решение № 5198 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9502/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Рекламна агенция Линклайн - Милен Кирилов" гр. София, чрез пълномощника си адв. Р. Дишовски, против решение № 2548 от 16.04.2013 г. на Административен съд гр. София /АС/, постановено по адм. д. № 2022 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт РА № 2001107422/27.09.2011 г, издаден от Петя Ташева Пачева на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 102/16.01.2012 г. на директора на Дирекция Обжалване и управление на изпълнението - гр. София. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посоченото основание, касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като бъде отменен обжалвания РА. Ответникът по касационната жалба - директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Дечева, оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. На първо място административният съд е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. За неоснователни са приети доводите в жалбата за наличие на съществени нарушения, допуснати в ревизионното производство. С процесния РА правото на данъчен кредит е отказано, поради направени от органите по приходите заключения за липса на доставка по фактури, издадени от "АБВ - Плюс" ЕООД, "Интермедия" ЕООД и "Вега Комерсиал О. К. " В хода на ревизията е установено, че доставчиците не се откриват на декларираните адреси. Ненамирането им е възпрепятствало ревизиращия орган да провери счетоводството им. От страна на жалбоподателя също не са представени доказателства за реалното извършване на доставките. Съдът е констатирал, че единствено от името на доставчика "АБВ - Плюс" ЕООД са представени документи, без да е посочено в придружителното писмо /л. 253 от приложението/ кой ги е представил. Представените документи са копия от фактури; договор от 27.10.2008 г. /представен и от жалбоподателя/; две декларации, неподписани и без посочен декларатор /л. 298 и 299 от приложението/; извлечения от сметки, без данни кой ги е изготвил. Прието е, че предметът на договора е твърде неясен - изпълнителят не се задължава да извършва услуги, а получава правото да ги извършва, както и че не са представени никакви доказателства за конкретизиране на извършените услуги и доказателства за извършена рекламна кампания, за изпълнение рекламни услуги и в какво се изразяват те, и др. Оттук първоинстанционният съд е извел извода, че правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите от този доставчик е основателно отказано, тъй като не са налице доказателства за реалност на доставките и за настъпване на данъчно събитие. По отношение на другите доставки, съдът е приел, че въпреки изричното указание с определение на съда от 23.03.2012 г., че при констатации на органите по приходите за липса на реални доставки, доказателствената тежест да установи положителния факт на наличието им е на жалбоподателя, доказателства в тази насока не са ангажирани и в съдебното производство. Не са представени доказателства относно необходимата професионална компетентност или други специфични познания за извършване на договорените услуги, включително за изработка на процесния рекламен продукт, вида и начина, по който е изработен, както и приемо - предавателни протоколи или други доказателства. Не е представена и калкулация на извършените разходи във връзка със изработването на предмета на процесните фактури и осчетоводяването им. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Решението е правилно. На първо място са неоснователни доводите за допуснати съществени нарушения в хода на ревизията и при връчване на РА. Тези доводи са били предмет на обсъждане пред първоинстанционния съд и доводите му в тази насока се приемат за правилни от настоящия състав. Нови съображения извън изложените пред първоинстанционния съд не се излагат, поради което и не следва да бъдат повтаряни изложените от АС мотиви. При постановяване на решението си, съдът е изложил подробни и последователни мотиви, които не следва да бъдат повтаряни. Отграничил е спорното от безспорното по делото и e определил предмета на спора, а именно установяване реалността на извършената доставка по фактури, издадени от "АБВ - Плюс" ЕООД, "Интермедия" ЕООД и "Вега Комерсиал О. К." Подробно съдът е обсъдил приетите по делото доказателства и правилно е приел, че предвид уговорките в представеният договор с прекия доставчик, волята на страните не може да бъде установена. Както правилно е приел съдът от представените доказателства и при липса проверка в счетоводството на доставчика не може да се установи наличие на отчетени разходи във връзка с прихода от услугата поради което и съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС, вр. с т. 7.2. от Счетоводен стандарт 18 "Приходи", липсват доказателства за извършени и отчетени разходи по изпълнение на процесната услуга. Не са представени доказателства относно необходимата професионална компетентност или други специфични познания за извършване на договорените услуги, включително за изработка на процесния рекламен продукт, вида и начина, по който е изработен. Не е представена и калкулация на извършените разходи във връзка със извършените услуги и осчетоводяването им. При липсата на доказателства за получаване на процесните рекламни материали и тяхното изработване, чрез които доставките, биха били осъществими, договорите са лишени от основание. Сключването им при недоказаност на способа, чрез който биха изпълнени, обосновава наличието на други цели, а не реалното им изпълнение. Като е постановил в този смисъл решението си първоинстанционният съд не е допуснал соченото от касатора нарушение при прилагането на материалния закон и при правилно установена фактическа обстановка е изградил правните си изводи, което сочи и на обоснованост на обжалваното решение. Последното като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд -осмо отделение