Решение № 16272 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4959/2013 г.

Решение № 16272 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4959/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 72/2013 г. (без дата), постановено по адм. дело № 972/2011 г. по описа на Бургаския административен съд в частта, в която е отменен РА № 201001361/03.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас за определените на "Топстрой декор" ООД - гр. Сливен данъчни задължения по ЗДДС за определени на същото дружество данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди на месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2008 г., вследствие отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 12 500 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, както и в изменената част на ревизионния акт за установения корпоративен данък за 2008 г. от 9 888,39 лв. главница на 2 500,12 лв. и лихва от 6 374,16 лв. на 4 872,70 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно оплакванията на касатора се свеждат до това, че договорът за реклама прикрива друг договор - за наем или спонсорство. Касаторът се позовава на решение № 13210/23.10.2012 г. по адм. дело № 9293/2012 г. на ВАС, I отделение по идентичен казус. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне жалбата на "Топстрой декор" ООД срещу ревизионния акт в същите части, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Топстрой декор" ООД - гр. Сливен, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: В частта по ЗДДС за да отмени ревизионния акт за за определените на "Топстрой декор" ООД данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди на месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2008 г., вследствие отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 12 500 лв., първоинстанционният съд е приел, че е сключен договор от 01.08.2008 г. между ревизираното дружество и ГД "Спорт Палас" за рекламна дейност, както и че са налице доказателства, от които се установява, че тя е извършена - предоставяне на рекламна площ, изработване и излагане на рекламни транспаранти (винили) с лого, изображения и подходящ текст с цел рекламиране и популяризиране дейността на възложителя на стадион "Хаджи Димитър". Съдът е подкрепил твърденията на приходните органи, че се касае за договор за наем или за спонсорство, както се твърди в решението на решаващия орган, а не за реклама. Съображенията си съдът е обосновал с оглед съдържанието и предмета на договора от 01.08.2008 г., поради което е счел, че не може да се приема, че той е привиден договор, който прикрива договор за спонсорство. Според съда с процесния договор възложителят "Топстрой декор" ООД се е задължил с уговореното възнаграждение (15 000 лв. месечно), а изпълнителят ГД "Спорт Палас" да изработи рекламните материали и да осигури тяхното разполагане върху уговорената рекламна площ. Съдът е изложил мотиви, че в хода на ревизионното производство не е извършено изследване и затова и липсват мотиви относно това налице ли е еквивалент между престациите, извършени от всяка от страните по договора, а неправилно органите по приходите са изследвали единствено каква е дейността на дружеството и са формирани изводи за липса на еквивалентност посредством резултата от извършването на рекламата. Като е приел, че договорът за реклама е изпълнен, съдът е приел за незаконосъобразен отказа от данъчен кредит. В частта по ЗКПО е счетено от съда, че направените разходи от ревизираното дружество са за реклама и затова е налице тяхната документална обоснованост, което е обосновало и извода му, че не е налице хипотезата на чл. 26, т. 7 ЗКПО за 2008 г. Решението в обжалваните части е неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС не признава правото на приспадане на данъчен кредит, независимо, че са изпълнени условията по чл. 69 от същия закон, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. За безвъзмездната доставка има дефиниция в § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС и това е доставка, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото. При ревизията е установено, че доставчикът по фактурите е отчел разходи в размер на 59,80 лв. Установено е и, че макар по чл. 7, ал. 1 от договора изпълнителят да е имал задължение да съгласува с възложителя работния проект по изработване на рекламните транспаранти, това не е направено. На 14.08.2008 г. "Витал" ООД е издал фактура на ГД "Спорт Палас" за транспаранти с логото на "Топсторй декор" ООД за посочената сума от 59,80 лв., а месечното възнаграждение по договора е 15 000 лв. В този смисъл правилно приходните органи са констатирали, че се касае за извършени безвъзмездни доставки, а това е пречка за признаване правото на данъчен кредит съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Другата констатация на приходните органи също е правилна, а тя е свързана с това, че не са ангажирани доказателства от ревизираното дружество какви приходи от реклами е реализирало. Липсва съпоставимост на приходите и разходите, отчитани от получателя по доставките, като се има предвид, че съгласно сключения договор с ГД "Спорт Палас", ревизираното дружество се е задължило да му заплаща 15 000 лв. месечно, но няма данни какви приходи от този договор е отчел. От друга страна, като се има предвид, че разходите на изпълнителя по договора по фактурата, получена от "Витал" ЕООД са 59,80 лв., то не е налице имуществената еквивалентност на престациите. Тази еквивалентност е присъща на търговските сделки, каквато е договорът за реклама, а в процесния случай липсва такава. Всичко това правилно е обусловило ревизията да приеме, че договорът за реклама прикрива договор за спонсорство. И договорът за реклама, като всяка търговска сделка изисква насрещни престации между страните, които са го сключили. В процесния случай при направени разходи от изпълнителя по договор в размер на 59,80 лв., той съгласно уговорката по договора е получил 15 000 месечно възнаграждение, поради което следва да се приеме, че договорът за реклама прикрива договор за спонсорство. При безспорна установеност по делото, че възложителят по договор е заплащал всеки месец по 15 000 лв. на изпълнителя, без да са налице данни за икономическа изгода за възложителя от този договор, води до извод, че с плащане на 15 000 лв. ежемесечно на ГД"Спорт палас", "Топстрой декор" го е спонсорирал. В този смисъл е и решението, което се цитира в касационната жалба по идентичен случай - № 13210/23.10.2012 г. по адм. дело № 9293/2012 г. на ВАС, I отделение. В него е прието, че е налице несъответствие между даденото от страните по договора, тъй като договорът за реклама е търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, от което следва да е налице определен еквивалент между даденото от всяка от страните. В същия смисъл е и решение по адм. дело № 9371/2012 г. на ВАС, I отделение. С оглед приетото по-горе относно прилагането на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, със същите мотиви следва да се приеме, че правилно ревизията е увеличила финансовия резултат на ревизираното дружество с данъчните основи по фактурите на основание чл. 26, т. 7, предвид че няма данни да са правени такива в полза на някое от лицата, лимитативно изброени в чл. 31 ЗКПО. Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части е неправилно постановено, при превратна преценка на събраните доказателства по делото, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон и при правилно установена фактическа обстановка са направени незаконосъобразни правни изводи, поради което е налице е отменителното основание за необоснованост. Решението в обжалваните му части подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "Топстрой декор" ООД срещу ревизионния акт в посочените части следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Решението на съда следва да се отмени и в частта за разноските за сумата 381,52 лв. Предвид изхода на делото и направеното искане от касатора, на същия следва да се присъди 847,76 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,