Решение № 10374 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4575/2020 г.

Решение № 10374 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4575/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Стоянов и сие – 2012" ЕООД, представено от адв. Г. Хачадурян, срещу решение № 8/17.01.2020 г. на Административен съд Сливен по административно дело № 482/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-561-0339397/01.11.2019 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" на Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. В касационната жалба ревокира като доводи срещу първоинстанционното решение доводите от жалбата срещу ЗПАМ. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът по касация началника на отдел "Оперативни дейности" – Бургас в Дирекция "Оперативни дейности" на Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд Сливен заповед по отношение на "Стоянов и сие – 2012" ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – бензиностанция в с. Жельо войвода, обл. Сливен, стопански двор, за срок 30 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да използва фискално устройство или ИАСУТД, които да отговарят на изискванията за одобрен тип от 1.04.2019 г., тъй като при проверка на 30.10.2019 г. в 14. 21 ч. в търговския обект използва ФУ, което не отговаря на изискванията за одобрен тип. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано с негативните последици за фиска, тежестта на нарушението; видът и характерът на търговската дейност; липсата на регистрация за целите на ДДС; наличието на непогасени публични задължения; декларираните финансови резултати за предходните три години; естеството на неизпълненото задължение по Наредба № Н-18/2006 г.; обществената опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление във времето на установеното нарушение; поведението на лицето, насочено срещу фискалната дисциплина; нуждата от промяна в организацията на работа на търговеца и целите на превенцията. За да отхвърли оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че са доказани фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Като безспорен е отделил фактът на използване от жалбоподателя в стопанисвания от него търговски обект на фискално устройство, което не отговаря на изискванията за одобрен тип. Приел е, че ЗПАМ е издаден в условията на заместване и при предпоставките на заместването. Според съда заповедта притежава съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, включително мотиви относно определянето на срока на мерките на административна принуда. Решението съдържа отговор на довода за неосъществената имуществена отговорност в контекста на основанието за прекратяване на ПАМ по чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС "запечатване на обект" е използването от задълженото лице на ФУ или ИАСУТД, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българският институт по метрология. При действието на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез електронен магазин от одобрен тип е ФУ, което отговаря на техническите и на функционалните изисквания по ал. 1 и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9 от Наредбата /публичен регистър, воден от БИМ/. В първоинстанционното производство не е било спорно използването от жалбоподателя на ФУ, което не отговаря на изискванията за одобрен тип. Неоснователен е доводът за значението на пространствена отдалеченост на търговският обект от седалище на сервизна организация, която да осигури съответствието на ФУ с изискванията по чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Несъответствието с изискванията е установено около 6 месеца след новелата на Наредбата, която ги изменя. С арг. от чл. 142, ал. 1 АПК преценката за осъществяването на пораждащия правомощието за налагане на ПАМ фактически състав и към момента на издаване на утежняващия административен акт. Следващото този момент привеждане на използваното ФУ в съответствие с изискванията за одобрен тип е ирелевантно за предпоставките за налагане на ПАМ, а представлява възстановяване на правомерното развитие на обществените отношения по регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговския обект, което е цел на мярката. От разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС следва самостоятелният характер на правоотношенията по налагане на ПАМ и по осъществяване на административнонаказателна отговорност дори когато има пълно или частично сходство в пораждащите правоотношенията фактически състави. Плащането на наложената с наказателно постановление имуществена санкция за нарушението, за което е наложена ПАМ, е правопрекратяващ юридически факт за изпълнението на мярката, който е без значение при преценката за законосъобразност на акта за налагането й. Щом е установено използването на ФУ, което не отговаря на изискванията за одобрен тип, то са осъществени предпоставките на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Заповедта за налагане на ПАМ съдържа фактическите основания, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките. Единственият относим, но достатъчен за определяне на срока на ПАМ мотив в заповедта за налагането им е този за продължителността на осъществяване на нарушението. В случая "многократното проявление на установеното нарушение във времето" за около 6 месеца сочи на значителен интензитет на засягане на обществените отношения по регистриране и отчитане..., което е определящо за решението да се наложат ПАМ за срок в максималния размер. Дължимо е оставянето в сила на първоинстанционното решение. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение