Решение № 392 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 304/2008 г.
ВКС05.02.2009 г.докладчик Борислав Белазелков
Диспозитив
Отменя влезлите в сила решения на Варненския окръжен съд от 14.01.2005 г. по гр.д. № 1730/2002 в частта, в която е уважен предявеният ревандикационен иск и на Върховния касационен съд, Четвърто "а" отделение от 11.07.2007 г. по гр.д. № 1259/2006, с което е оставено в сила въззивното решение в тази част, поправено с решение на Върховния касационен съд, Четвърто "а" отделение от 17.03.2008 г. по гр.д. № 1259/2006 на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.
Мотиви
Решение № 392 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 304/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 13 ГПК вр. чл. 234 ГПК (отм.). Постъпила е молба за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) на влезлите в сила решения на Варненския окръжен съд от 14.01.2005 г. по гр.д. № 1730/2002, с което е уважен предявеният ревандикационен иск и на Върховния касационен съд, Четвърто "а" отделение от 11.07.2007 г. по гр.д. № 1259/2006, с което е оставено в сила въззивното решение в тази част, поправено с решение на Върховния касационен съд, Четвърто "а" отделение от 17.03.2008 г. по гр.д. № 1259/2006. Молителите Д. Б. Х. и В. Б. Х. искат отмяната на посочените решения, тъй като са открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да им бъдат известни. Ответницата по молбата Р. Б. А. прави отвод за недопустимост на молбата за отмяна, като я счита просрочена и евентуално я оспорва, като счита, че представените доказателства нямат значение за решаването на делото. Останалите ответници по молбата не вземат становище. Върховният касационен съд, Петчленен състав като констатира, че атакуваните решения са влезли в сила на 11.07.2007 г., представената молба- заявление е подадена в Община В. на 17.02.2004 г. и няма данни молителите да са узнали за нея преди 14.02.2008 г., а молбата за отмяна е постъпила в Пловдивския окръжен съд на 14.05.2008 г., намира, че тя е подадена в срок и е редовна. Разгледана по същество молбата е основателна. Представената молба-заявление е частен свидетелстващ документ, изхождащ от ищтцата, с нея тя декларира пред надлежен държавен орган, че процесното строителство е извършено през 1997 г., а представените 8 бр. нотариални актове удостоверяват учредяването на право на строеж за различни обекти в сградата през 1994 и 1995 г. и продажбата отделен обект в груб строеж през 1999 г. Върховния касационен съд, Петчленен състав намира, че е без значение, кога молителите са се снабдили с представените нотариални актове, те са вписани в нотариалните книги, които са публични и ако са положили дължимата грижа, те са могли да се снабдят своевременно с преписи от тях. Представената молба декларация е документ, който изхожда от насрещната страна по делото и не е адресиран до молителите, а до надлежен държавен орган по узаконяване на извършеното строителство. Молителите не са разполагали с възможност да се снабдят с този документ освен по преписката за узаконяване, до която те нямат свободен достъп. Разгледаният иск за собственост се основава на обстоятелството, че към момента на учредяването на правото на строеж за магазина на молителите 13.12.1994 г. е бил завършен грубия строеж на сградата, поради което учредителната сделка не е породила действие и магазинът е останал собственост на учредителя, чиято правоприемница е ищтцата. В представената молба-заявление ищтцата признава обстоятелството, че процесното строителство е извършено през 1997 г. - три години по-късно, което, преценено с оглед на всички обстоятелства по делото съгласно изискванията на чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.) може да обоснове доказателствен извод на съда, че грубият строеж на сградата не е бил завършен към 13.12.1994 г., а три години по-късно. Това би променило изводите за правото на собственост върху процесния имот. Видно от изложеното налице е ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на молителите, поради което исканата отмяна следва да бъде допусната. Воден от изложеното Върховният касационен съд, Петчленен състав