Решение № 1732 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9224/2019 г.

Решение № 1732 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9224/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1358 от 19.06.2019 г., постановено по административно дело № 3846/2018 г., Административен съд – Пловдив е: 1) отменил решение № 2153-15-244/22.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол N01355/14.09.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив; 2) наредил изпращане на преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-3051/02.07.2018 г. по описа на ТП на НОИ - Пловдив, подадено от П. Райкова, при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдил ТП на НОИ – Пловдив да заплати на П. Райкова от [населено място], сумата от 850 лева, представляваща заплатените депозит за вещи лица и възнаграждение за един адвокат. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Пловдив, поддържана с допълнително представена молба от процесуалния му представител главен юрисконсулт Г. Вълчанова. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да бъде отхвърлена жалбата на П. Райкова срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Претендира и присъждане на направените по делото разноски, включващи заплатена държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касация П. Райкова, действаща чрез пълномощника си адв. Делчев, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното с нея решение да се потвърди като правилно. Възвежда и претенция за присъждане на разноските за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С процесното разпореждане от 14.09.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО на П. Райкова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането е обжалвано от Райкова по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО с възражение, че неправилно е категоризиран положеният от нея труд през периода 23.08.1982 г. – 10.12.1984 г. на длъжността "касиер" и на длъжността "счетоводител" през периода 10.12.1984 г. - 1.01.1997 г., като такъв от трета категория, а същият е следвало да бъде зачетен във втора категория труд, като попадащ в обхвата на т. 61а от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.), защото тя е работила в два от обектите за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на уран, находящи се в землищата на селата Момино и Белозем (в структурата на ДСО "Редки метали", правоприемник на което е "Тракия РМ" ЕООД). При осъщественият административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 22.11.2018 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив не е уважил жалбата й, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган. По отношение на спорния стаж е посочил, че не е налице първична отчетна документация, въз основа на която да се приеме предложението на осигурителя трудът й през този период да се категоризира по т. 61а от ПКТП, отм. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен извод за незаконосъобразност на оспорения пред акт и потвърденото със същия разпореждане. В хода на производството са назначени две съдебни експертизи (техническа и счетоводна) и са разпитани свидетели, като заключенията по експертизите са били частично оспорени досежно правните изводи в тях от процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Пловдив, който е възразил и срещу събирането на гласни доказателства. За да уважи жалбата срещу административното решение, с която е бил сезиран, съдът е приел, че стажът на П. Райкова през спорния период от 23.08.1982 г. до 1.01.1997 г. на длъжностите "касиер" и "счетоводител" попада в хипотезата на т. 61а от ПКТП (отм.); и трябва да бъде зачетен като положен при втора категория труд. В мотивите на проверяваното решение е посочено, че трудовите функции на Райкова са се осъществявали на територията на самите обекти (уранодобивните участъци край с. Момино и с. Белозем) и са били пряко свързани с организацията, контрола и ръководството на уранодобивната дейност. Направен е извод, че този труд следва да бъде зачетен от втора категория, защото е полаган на територията на обекти за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества, съответно Райкова е попадала в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани нерадиационни вредни въздействия. Съдът е приел и, че обсъжданите административни актове са издадени в противоречие с изискванията на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обуславя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на първоинстанционния съд се основава на необоснована преценка на събраните доказателства и е постановено при недопустимо разширително тълкуване на материалноправната норма на т. 61а от раздел ІІ на отменения ПКТП, която е приложена неправилно. Съдът е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - недопустимо в случая събиране на гласни доказателства и техният анализ в несъответствие с надлежно събраните писмени доказателства и относимата към тях материалноправна уредба, и при неправилна интерпретация на релевантните факти, довело в крайна сметка до неправилен краен правен извод на първоинстанционния съд. Свидетелски показания в случаи като процесния са недопустими, защото спорът е за категорията на труда. Съгласно чл. 104, ал. 10 от КСО категорията труд не може да се доказва със свидетелски показания. Въпреки законовата забрана за това съдът е събрал и обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели А. Гълъбов и И. Иванов относно характера и условията на положения от П. Райкова труд, които в случая не са годно доказателствено средство. Съдът не е следвало да допуска събиране на гласни доказателства и удостоверяване със свидетелски показания на релевантните факти. Именно осланяйки се отчасти на показанията на доведените от Райкова и повереника й свидетели съдът погрешно е приел, че независимо от заеманите от нея длъжности, работата й през спорния период попада в обсега на т. 61а от ПКТП (отм.); и трудът й през периода трябва да бъде зачетен от втора категория. Освен това, заключенията на вещото лице не са обсъдени съобразно правилото на чл. 202 от ГПК. Съдът не е следвало да възприема безкритично казаното от вещото лице инженер-икономист, че единствено меродавни за увреждането на здравето на административния персонал, работещ в административната сграда на рудника за периода, през който П. Райкова е упражнявала труда си, са категоризирането на условията на труд по ПКТП при условията на т. 61а, още повече, че това е правен извод, който е изцяло в прерогативите на решаващия съдебен състав. В заключението по техническата експертиза е налице очевидно противоречие между констатацията, че "всички сгради, свързани с административните дейности по управление, контрол и обслужващи дейности са разположени на територията на рудника", и установеното в същото заключение, че "най-близките сондажи са се намирали на приблизително разстояние 500-600 метра от административната сграда на рудника в с. Белозем и на 100-150 метра в с. Момино". В този смисъл, обратно на приетото от решаващия съдебен състав, стажът на П. Райкова през спорните периоди на длъжностите "касиер" и "счетоводител" не може да бъде причислен към втора категория труд по т. 61а от ПКТП (отм.); , поради липса на обективни данни в тази насока. Съществено е да се отбележи в тази връзка, че ако и Райкова да е работила в уранодобивната промишленост, то местоработата й като касиер и счетоводител не попада на територията на урановия рудник. Административната сграда на предприятието, стопанисващо урановия рудник и добивните полета за извличане на уранова суровина, не е в непосредствена близост до тях, а освен това, между тях са разположени пътища и сгради. Няма данни каква е била степента и интензивността на радиоактивните лъчения в и около административната сграда, където се е намирало работното място на Райкова, нито дали е имало въздействие върху работещите в тази сграда от йонизиращи лъчения и аерозолни изпарения. Ето защо трудът на Райкова не може да бъде категоризиран като такъв от втора категория, като непопадащ в предметния обхват на т. 61а от правилника, защото съгласно тази точка от втора категория е трудът, положен от: "Работещите на територията на рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества, водачи на моторни превозни средства, работници и инженерно-технически работници от автосервизите, автотранспортните и строителните поделения, работещи в условията на йонизиращи лъчения, невключени в раздел първи. Работници, служители, ИТР, заети в производството, организацията, контрола и ръководството на технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани нерадиационни вредни въздействия в поделенията на фирма "Редки метали", включително Ремонтно-механичния завод (РМЗ) и поделението за материално-техническо снабдяване (товаро-разтоварна база за руда и готов продукт). Органите на ХЕИ за формата "Редки метали" и здравните служби, които контролират условията на труд в поделенията на фирмата "Редки метали.". В случая липсват задължително изискуеми компоненти, за да се признае положения от Райкова труд на посочените длъжности през спорните периоди за такъв от втора категория. Установените факти от допустимите (писмените) доказателства по делото и отчасти от заключенията на вещото лице по назначените експертизи, определят този труд като трета категория, защото не попада в уредените хипотези от т. 61а от ПКТП (отм.); , и съответно не може да бъде зачетен от втора категория. Това, че осигурителят е предложил стажът на служителката през обсъждания период да бъде зачетен от втора категория по т. 61а от ПКТП (отм.); , не променя този извод само по себе си, а е обусловило проверка при осигурителя от административния орган за изясняване попадат ли заеманите длъжности и като цяло трудът на заявителката в обхвата цитираната точка от правилника, резултатите от която са обективирани в констативен протокол от 19.07.2018 г. При нея не са установени данни, от които може да се изясни при какви условия на труд е положен стажа на П. Райкова, като същевременно и по делото няма данни (установени с допустими доказателствени средства) постоянната работа на лицето да е на обект за хидрометалургично извличане, добив и преработка на радиоактивни вещества в обсега на йонизиращо лъчение, а преките задължения на Райкова да са били свързани с контролиране на технологичните процеси, организацията на труда и производството в обсега на йонизиращите лъчения. Едва след съобразяване на констатациите от проверката и предвид установените при нея и от останалите събрани доказателства факти пенсионният орган обосновано и материално законосъобразно не е приел предложението на осигурителя да категоризира обсъждания труд на Райкова като такъв от втора категория, поради това, че той не попада в никоя от хипотезите по т. 61а от ПКТП (отм.);. Липсата на категорични данни трудът на лицето да е положен при специфичните условия на т. 61а от ПКТП (отм.); , изключва прекатегоризиране на стажа му през периода, в който то е работило като касиер и счетоводител в администрацията на обекти за добив и преработка на радиоактивни вещества, от трета във втора категория труд. Горното налага извод, че противно на приетото от решаващия съдебен състав, процесните административни актове не са издадени в противоречие с чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, и без да са събрани служебно всички относими доказателства, защото, както длъжностното лице в производството по отпускане на пенсия, така и директорът на ТП на НОИ - Пловдив в производството по обжалване на разпореждането са направили всичко възможно чрез използване на допустимите от закона механизми да изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. От данните по делото явства, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че административните органи не са събрали всички доказателства, необходими за законосъобразно и справедливо решаване на спора – предмет на производството. По делото не е спорно, че вследствие на пожар в административната сграда на осигурителя, в която се е съхранявал архивът на дружеството, голяма част от документацията е унищожена (включително разплащателните ведомости за процесния период). Обективната невъзможност да се намерят унищожени поради форсмажорно събитие преди проверката документи от значение за установяването на правнозначимите факти и обстоятелства касателно условията, при които е положен спорния осигурителен стаж, не може да са окачестви като липса на дължима процесуална активност на компетентната администрация. Органите на ТП на НОИ – Пловдив са извършили задълбочено изясняване на фактическата обстановка при спазване на принципа на служебното начало, регламентиран в чл. 9 от АПК, направили са всеобхватна проверка по случая, преценили са всички намерени и представени от Райкова документи, и при обсъждането им са стигнали до законосъобразния извод за липса на възможност да се категоризира трудът й през обсъждания период като такъв от категория, различна от трета. С оглед на това законосъобразно с процесното разпореждане ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е зачел осигурителния стаж на П. Райкова като касиер и счетоводител за периода от 23.08.1982 г. до 1.01.1997 г. от трета категория (понеже не може да бъде причислен към т. 61а от ПКТП, отм.), вместо от исканата от заявителката втора категория. Същите факти и обстоятелства са съобразени и от ръководителя на Пловдивското териториално поделение на Националния осигурителен институт, чието правилно решение не е следвало да бъде отменяно от първоинстанционния съд. Няма събрани допустими доказателства и в съдебното производство нейният труд да попада в уредените хипотези на нормата на т. 61а от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. В случая не са изпълнени материалноправните предпоставки на т. 61а от ПКТП (отм.); за причисляване на спорния трудов стаж към втора категория. както законосъобразно са преценили и административните органи. Предвид изложеното следва да се приеме неоснователност на оспорването на контролния административен акт, с който по същество е потвърден отказът на пенсионния орган да категоризира трудът на Райкова от втора (вместо трета) категория. Игнорирайки горното, съдът е формулирал неправилен краен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт (по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, ако и изрично да не се е позовал на тези разпоредби), поради което неоснователно е уважил сезиралата го жалба. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на всички изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от пороци по чл. 146 от АПК. Не е налице обоснованото от Пловдивския административен съд (макар и без изрично да е наименовано така) съществено нарушение на административно-производствените правила (вкл. и тези по чл. 35), които са стриктно спазени от административните органи в процесния случай. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон (т. 61а от ПКТП, отм.) и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на П. Райкова се отхвърли като неоснователна. В същия смисъл по сходен казус е постановеното от Върховния административен съд, шесто отделение, решение № 10048/23.07.2018 г. по административно дело № 5102/2017 г. При този изход на спора няма основание да се уважи искането на повереника на ответницата по касация да се присъдят на доверителката му сторените от нея разноски за касационното производство. При позитивния по същество за касатора краен резултат по главната му претенция, акцесорното му искане за присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение е основателно. От негова страна е заплатена сумата от 200 лв. държавна такса за касационното оспорване, а същият е бил представляван пред настоящата инстанция от главен юрисконсулт Вълчанова. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК в полза на ТП на НОИ - Пловдив следва да се присъди общо сума в размер от 300 лв. (платима от ответницата по касация), от която 200 лв. са за понесени деловодни разноски и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на последното е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,