Решение № 175 от 30.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1683/2013 г.

Решение № 175 от 30.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1683/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Постъпила е молба от В. М. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила определение, постановено в открито съдебно заседание на 06.11.2012 г. по гр. д. № 1134/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което на основание чл. 233 ГПК е прекратено производството по делото поради отказ от иска и молителят е осъден да заплати на насрещната страна разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК. В молбата за отмяна, уточнена с допълнителни молби от 14.05.2013 г. и 03.09.2013 г., се поддържа, че производството по гр. д. № 1134/2012 г. е образувано и водено по инициатива на адв. Х. М., без съгласието и против волята на молителя - ищец. Излагат се твърдения, че макар да е заплатил необходимата за производството по чл. 422 ГПК държавна такса и адвокатско възнаграждение на адв. Х. М., молителят не е подписвал пълномощното за предявяване на иск по чл. 422 ГПК и договора за правна помощ, с които адв. М. се е легитимирал като негов процесуален представител при подаване на исковата молба. Молителят признава, че е подписал молбата за отказ от иска, по повод на която е постановено прекратителното определение, но твърди, че не е бил уведомен за разглеждането на делото в съдебно заседание на 06.11.2011 г. и за постановяването на определението, както и че не е бил надлежно представляван в заседанието. Ответникът С. М. К. от [населено място] оспорва молбата за отмяна като недопустима и неоснователна с аргументи, развити в писмен отговор от 29.01.2013 г. и в открито съдебно заседание от процесуалния му представител. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима по съображения, изложени в постановеното по реда на чл. 307 ГПК определение от 03.06.2013 г. Производството по гр. д. № 1134/2012 г. е образувано пред Пловдивски окръжен съд по искова молба вх. № 0229/11.08.2012 г., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК от В. М. С. против С. М. К.. Исковата молба е подадена от адв. Х. М. в качеството му на процесуален представител на ищеца В. С. За доказване на представителната власт на адв. М. към исковата молба е приложено адвокатско пълномощно от 10.04.2012 г., изходящо от В. С. и придружено с договор за правна защита и съдействие от същата дата. В договора е удостоверено заплащането на адвокатско възнаграждение от 3 000 лв. в полза на адв. М. за процесуално представителство пред Пловдивски окръжен съд. С исковата молба е представено и преводно нареждане от 11.04.2012 г. за платена от В. С. държавна такса в размер на 1 000 лв. за водене на делото. След извършване на необходимите процесуални действия делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2012 г., за което ищецът е призован чрез процесуалния си представител адв. Х. М. От съставения в заседанието съдебен протокол се установява, че след като е констатирал редовността на процедурата по призоваване на страните, съставът на Пловдивски окръжен съд е прекратил производството по делото на основание чл. 233 ГПК. Определението за прекратяване е постановено по повод депозирана в деловодството на съда писмена молба вх. № 28320/05.11.2012 г., изходяща от ищеца В. С. и съдържаща негово изявление за отказ от предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК. Фактът, че молбата за отказ от иска е подписана лично от В. С., е признат изрично от молителя в подадените по настоящото дело уточнителни молби. Преценката на така изложените обстоятелства мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че молбата за отмяна е неоснователна. Фактическите твърдения, с които е обосновано искането за отмяна на влязлото в сила определение за прекратяване на производството по гр. д. № 1134/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, сочат на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основание за отмяна на влезли в сила решения. Отменителното основание на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е предназначено да гарантира правото на защита на страните в гражданския процес като предотврати обвързаността им от правните последици на влязъл в сила съдебен акт, постановен в съдебно производство, в което те не са могли да участват ефективно по независещи от тях причини. Отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се допуска само тогава, когато вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила заинтересованата страна е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да вземе участие в делото поради особени непредвидими и непреодолими обстоятелства. От данните и доказателствата по делото не може да се направи извод за осъществяване на нито една от хипотезите, включени в основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят аргументира искането си за отмяна с липсата на дадено съгласие и на валидно учредена представителна власт за предявяване на иска по чл. 422 ГПК от процесуалния представител, подал исковата молба по гр. д. № 1134/2012 г., и с ненадлежното процесуално представителство в производството по чл. 422 ГПК. Тезата за липса на съгласие за завеждане на делото се опровергава от признанието на молителя, че е заплатил необходимата за производството по чл. 422 ГПК държавна такса, а плащането на таксата несъмнено изразява воля за предявяване на иска по чл. 422 ГПК и за разглеждането му от съда. Отричането на представителната власт на подалия исковата молба пълномощник адв. Х. М. е в разрез с признанието на молителя, че е заплатил на адв. М. адвокатско възнаграждение за водене на делото в размер на 3 000 лв. - факт, удостоверен в приложения към исковата молба договор за правна защита и съдействие. Плащането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред съда предпоставя дадено съгласие за упълномощаване на избрания от страната пълномощник - адвокат. Заплащайки възнаграждението, молителят безспорно е имал съзнанието, че упълномощава адв. М. да го представлява пред съда като предяви иска по чл. 422 ГПК и извърши необходимите за защитата му процесуални действия. До приключване на производството по делото молителят не е оспорвал пред съда представителната власт на адв. М., включително валидността на извършеното от последния действие по предявяване на иска с правно основание чл. 422 ГПК. Подадената лично от молителя молба за отказ от иска не следва да се тълкува като израз на несъгласие с предявяването на иска по чл. 422 ГПК, както се поддържа в молбата за отмяна, а като израз на воля за прекратяване на учреденото с надлежно предявения иск процесуално правоотношение при условията на чл. 233 ГПК. Отказвайки се от иска, без да оспорва надлежното му предявяване, молителят е потвърдил представителната власт на легитимиралия се като негов пълномощник адвокат. По този начин, дори да са съществували пороци в упълномощаването, те са санирани от упълномощителя и той не може да се позовава на ненадлежно представителство по делото като основание за отмяна на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Неоснователни са и доводите за отмяна на определението поради неуведомяване за проведеното на 06.11.2012 г. съдебно заседание и несъобщаване на определението за прекратяване на делото. От факта, че молителят лично е депозирал в съда молбата за отказ от иска в деня, предхождащ съдебното заседание, следва категоричен извод, че е бил известен за датата на разглеждане на делото и при проявено желание е могъл да вземе участие в заседанието. Определението на съда за прекратяване на делото е връчено редовно на молителя чрез пълномощника адв. М. на 13.11.2012 г., но с оглед очакваните правни последици от подаването на молбата за отказ от иска, молителят е имал възможност да се уведоми сам за произнасянето на съда чрез справка в деловодството, ако е бил заинтересован от резултата. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение като неоснователна. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата разноски за производството по отмяна в размер на сумата 4 350 лв., представляваща заплатено с вносна бележка от 29.01.2013 г. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.01.2013 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,