Решение № 15028 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9513/2019 г.
ВАСVI отделение06.11.2019 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 373/07.06.2019 г., постановено по адм. дело № 264/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. ОСЪЖДА Я. Кичуков да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите съдебни разноски в размер на 700, 00(седемстотин) лева за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15028 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9513/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Кичуков от [населено място], чрез адв. Г. Манев, срещу решение № 373/07.06.2019 г., постановено по адм. дело № 264/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт Р. Стоянов, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, Административният съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на Я. Кичуков срещу Ревизионен акт № Р-16001318002300-091-001/12.11.2018 г., в частта, с която са установени допълнително задължения за задължителни осигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице – за 2016 г. – за ДОО: размер 3 072. 00 лв., лихва 525. 94 лв.; ЗО: 1920. 00 лв., лихва 328. 69 лв. и за ДЗПО-УПФ: размер – 6 192. 00 лв. и лихва 205. 44 лв. – общо 6 192 лв. и лихва 1060. 07 лв. потвърден в тази част с решение № 65/04.02.2019 г. на директора на ОДОП – Пловдив. За да постанови този резултат, съдът е приел, че след като Кичуков е реализирал доходи от осъществяване на трудова дейност - продажба на авточасти, то върху този доход следва да се определят и задължения за ЗОВ. Изложил е, че на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, Кичуков попада в обхвата на лицата задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, предвид обстоятелството, че упражнява трудова дейност като едноличен търговец. Извел е извод, че предвид установеното при ревизията, че жалбоподателят е извършвал трудова дейност, то на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, във връзка с чл. 124а от ДОПК, подлежи на задължително социално и здравно осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се лице. Върховният административен съд, шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и относимата правна уредба решаващият съд е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения акт. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата, относимите за предмета на спора факти, които не се оспорват от страните и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение без необходимост да ги преповтаря. От фактическа страна е установено, че ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001318002300-020-001/18.04.2018 г., изменена със заповед за изменение на ЗВР № Р-16001318002300-020-002/30.07.2018 г., ЗИЗВР № Р- 16001318002300-020-003/30.07.2018 г., ЗИЗВР № Р-16001318002300-020-004/29.08.2018 г., ЗИЗВР № Р-16001318002300-320-005/30.08.2018 г. Ревизията е извършена на Я. Кючуков, обхватът е за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и е относно следните видове задължения - Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; Данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, ДОО – за самоосигуряващи се; Здравно осигуряване за самоосигуряващи се и УПФ – за самоосигуряващи се, а за периода от 29.08.2016 г. до 31.12.2016 г. и за Данък добавена стойност. Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-16001318002300-092-001/18.10.2018 г., срещу който няма подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. На основание ревизионния доклад е издаден и процесният ревизионен акт. В хода на извършеното ревизионното производство е установено, че са налице данни за укрити приходи или доходи съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Задълженото лице е извършвало продажби на стоки - онлайн търговия със стоки, доставяни до клиенти чрез куриерска фирма "Еконт Експрес" ЕООД, които не са инцидентни сделки, а са осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи (доходи), има качествата на ЕТ без регистрация по ТЗ. Установено е, че Я. Кичуков е извършвал доставки на стоки чрез куриер, за които през 2016 г. е получил с наложен платеж обща сума в размер на 97410, 00 лева и е получил пощенски парични преводи през 2016 г. в размер на 1766, 80 лева. Лицето не е декларирало получените през 2016 г. доходи от извършената онлайн търговия в срока за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Органите по приходите са определили нов размер на облагаемия доход - 37 503, 90 лв., а от там и на осигурителния доход на жалбоподателя за 2016 г. и на основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 6, ал. 8 и ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО са установените задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване и прилежащите лихви, предмет на обжалване. Разпоредбите на чл. 122-124 ДОПК уреждат особен ред за провеждане на ревизии. При предпоставките на чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите прилага установения в съответния материален закон размер на данъка към основа, определена по критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Ревизионният доклад се обосновава с обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК и основата за облагане с данъци се определя за периода, за който са установени тези обстоятелства /вж. чл. 122, ал. 3 и 4 ДОПК/. С нормите на чл. 123, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК са създадени оборими презумпции за наличие на подлежащи на облагане с данъци печалба или доход в случаите на чл. 122, ал. 1 ДОПК и при определяне на основата по чл. 122, ал. 2 ДОПК, когато стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него, или направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Разпоредбата на чл. 124 ДОПК създава особени правила за провеждане на ревизията, които включват: задължение на органа по приходите да уведоми ревизираното лице за решението си да определи основата за облагане с данъци по предвидения в чл. 122 ред и да му предостави възможност да представи доказателства и да вземе становище /ал. 1/; презумпция за достоверност на фактическите констатации в ревизионния доклад при доказаност на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК /ал. 2/; задължение на ревизираното лице да декларира значими за основата за облагане с данъци факти /ал. 3 и правомощието на органа по приходите да вземе мерки за предварително обезпечаване на вземанията по реда на чл. 121 /ал. 4/. С нормите на чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК се установяват обстоятелствата за определяне на основата за облагане с данъци различни от тези в материалните данъчни закони и основанията за преминаване към този ред. Данъчната основа, наред с данъчната ставка, са фактическите предпоставки за определяне на данъка. Размерът на данъка е функция на отнасянето на данъчната ставка към данъчната основа. Затова и с дадената в чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК правна уредба се засяга съдържанието на данъчното задължение. Това задължение е в привръзка с обектите на облагане печалба и доход в хипотезите на чл. 123, ал. 1 ДОПК. Доходът е елемент от фактическия състав, пораждащ задълженията за осигурителни вноски – вж. чл. 6, ал. 2 КСО и чл. 40 ЗЗО. За установяването на задължителни осигурителни вноски е препращането на чл. 124а ДОПК. Неоснователен е доводът на касатора, че не може да бъде отнесен към никоя от категориите лица, подлежащи на осигуряване, изброени в чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО в приложимата редакция. Съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства, като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Както се посочи по-горе, въпреки че касаторът не е отчел приходите си от продажба на авточасти, като стопанска дейност, то те подлежат на облагане като търговски сделки, смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. В случая става въпрос за повтарящи се действия през 2016 г., материализирани в множество сделки с цел приход по смисъла на Търговския закон. Броят и системността на така осъществените сделки сочат безспорно и това, че те са извършени не за обезпечаване на собствени нужди, а с цел реализиране на печалба, т. е. лицето е действало като търговец но смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, то тя има характер и на стопанска дейност, тъй като е реализирана печалба и сделките са системни в рамките на една година. Независимо от възражението, че това е хоби и без оглед липсата на регистрация, осъществяваната стопанска дейност е такава на едноличен търговец и от която са реализирани доходи, които е следвало да бъдат декларирани. Правилен е изводът на съда, че дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на Търговския закон, а и с оглед характера на извършваната от него дейност. Така установеното от фактическа страна налага извода, че касаторът е сред задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО в качеството му на самоосигуряващо се лице по смисъла чл. 5, ал. 2 от КСО и съдът правилно е отхвърлил жалбата срещу установените допълнително задължения за задължителни осигурителни вноски за 2016 година - за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ: Както в административното, така и в хода на съдебното производство касаторът не е ангажирал доказателства, които да обосноват различен правен извод. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски и с оглед липсата на възражение за прекомерност и на основание чл. 161 от ДОПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОДОП – Пловдив, сума в размер от 700 лева (седемстотин лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,