Решение № 4376 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13688/2020 г.

Решение № 4376 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13688/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по раздел І от гл. ХІV на АПК. Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, представена от председателя И. И., за отмяна на влязлото в сила решение № 7572/4.12.2019 г. по адм. д. № 6299/2019 г. по описа на Административен съд София-град и на решение № 11210/24.08.2020 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 3445 по описа за 2020 г. Молителят обосновава отменителни основания по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Към основанията от първата категория отнася установеният в производството по адм. д. № 6299/2019 г. по описа на Административен съд София-град факт на наличие на правоотношения на "Електроразпределение Север" АД с осем юрисконсулти, както и даденото в т. 56 решението на Съда по дело С-279/09 разяснение за обвързаността на националните юрисдикции да намерят справедлив баланс като осигурят достъп до съд на молители, които се позовават на правото на Съюза, без да го поставят в по-благоприятно положение в сравнение с другите молители и на разясненията, дадени от Съда на публичната служба по дело F-55/08. Като основание от втората категория твърди противоречие между атакувания съдебен акт и идентичното по предмет и страни решение № 1349/31.01.2019 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 12433/2018 г. Навежда и допълнителни доводи за недължимо включване в обхвата на присъденото с атакуваното решение обезщетение за имуществени вреди и на начисленият и платен ДДС върху адвокатското възнаграждение. Иска отмяна на атакуваните решение на основание чл. 239, т. 1 АПК и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ или отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 4 АПК. Насрещната страна по искането за отмяна – "Електроразпределение Север" АД изразява становище за частична недопустимост и за частична неоснователност на искането за отмяна. Иска присъждане на деловодни разноски. Искането за защита по извънредния способ на раздел І, гл. ХІV от АПК е насочено срещу решение № 7572/4.12.2019 г. по адм. д. № 6299/2019 г. по описа на Административен съд София-град и на решение № 11210/24.08.2020 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 3445 по описа за 2020 г. С първоинстанционното решение са уважени частично предявените от "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго - Про Мрежи" АД) искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъден КЕВР да заплати сумата 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП - 247 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД № 2485/2015 г. по описа на Районен съд – Русе, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлен иска над уважения размер до пълния предявен размер от 1356 лева; присъдена е сумата 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинените от незаконосъобразно наказателно постановление, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с касационното производство по обжалването му по КНАХД № 120/2016 г. по описа на Административен съд - Русе, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлен иска над уважения размер до пълния предявен размер от 1356 лева. С решение № 11210/24.08.2020 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 3445/2020 г. е отменено решение № 7572/4.12.2019 г., постановено по адм. дело № 6299/2019 по описа на Административен съд – София-град, в частта, в която е отхвърлен иска с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ, за сумата от 1712 лева и е постановено решение за осъждане на Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД, на осн. чл. 1 ЗОДОВ, обезщетение в размер на 1712 лева, ведно със законната лихва върху него, считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред РС- Русе и производството пред АС - Русе във връзка с обжалването на НП № НП- 247/30.01.2015 г. на председателя на КЕВР, както и сумата 281 лева, разноски за производството пред АССГ. В останалата част първоинстанционното решение е оставено в сила. Производството пред Върховния административен съд е образувано по две касационни жалби – на Комисията за енергийно и водно регулиране и на "Електроразпределение Север" АД, съответно срещу осъдителната и срещу отхвърлителните части на решението на АССГ, както и по частна жалба на дружеството срещу определение по чл. 248 ГПК по същото дело /решението в тази част не е предмет на искането за отмяна/. С решение № 1349/31.01.2019 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 12433/2018 г. е отменено решение № 5064/27.07.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 6455/2017 г. и е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1356 лв. (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляващи разноски, във връзка с отменено Наказателно постановление № 202 от 30.01.2015 г., издадено от Председателя на КЕВР, осъществени при процесуално представителство по НАХД № 2493 за 2015 година по описа на Районен съд – гр. Русе. Молбата е частично недопустима, а в допустимата част е неоснователна. Молителят е без надлежна процесуална легитимация относно търсената защита срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение. В тази част съдебният акт не е неблагоприятен за него и съответно липсва правен интерес от защитата чрез извънредния способ /вж. чл. 238, ал. 1 АПК/. Тази част от решението дава защита на ответника КЕВР, тъй като се отхвърля иска на "Електроразпределение Север" АД с правно основание чл. 1 ЗОДОВ до пълния размер на претендираното обезщетение. Производството, приключило с решение № 11210/24.08.2020 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 3445/2020 г. е образувано по две касационни жалби – на Комисията за енергийно и водно регулиране и на "Електроразпределение Север" АД, съответно срещу осъдителната и срещу отхвърлителните части на решението на АССГ. Защита в касационното производство е получил търговецът, като в обжалваната от Комисията част решението на АССГ е оставено в сила. Ефектът от упражнения инстанционен контрол е уважаването в пълен размер на предявения от "Електроразпределение Север" АД с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. В съответствие с правилото на чл. 238, ал. 1 АПК правото на искане за отмяна на КЕВР съществува за осъдителната част на първоинстанционното решение и срещу касационното решение в частта му имаща за предмет първоинстанционното решение /т. е и относно частичната отмяна на първоинстанционното решение и относно оставянето му в сила в останалата част/. По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК: Обстоятелствата за броят на полагащите зависим труд на длъжността юрисконсулт лица в "Електроразпределение Север" АД и за постановени от Съда и от Съда на публичната служба съдебни актове с определено съдържание не са новооткрити. Както сам молителят заявява броят на юрисконсултите е бил установен в производството по адм. д. № 6299/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Наличието или отсъствието на прави последици от този факт се обсъжда от редовните съдебни инстанции при решаването на спора за правото на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразното наказателно постановление № НП-247 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР. С оглед времето на постановяване на цитираните актове на Съда и на Съда на публичната служба изцяло по причини у молителя е пропускът да се запознае със съдържанието им и да черпи аргументи от тях при решаването на споровете за правото на обезщетение. По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК: Не е осъществено отменителното основание по чл. 239, т. 4 от АПК. Според тази разпоредба основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт е противоречието му с друг, който е тъждествен по предмет и страни. Спецификата на това отменително основание рефлектира върху правомощията на упражняващия извънинстанционния контрол съд по чл. 244, ал. 2, изр. 2 от АПК да отмени неправилното решение. Между визирания от молителя съдебен акт и този, чиято отмяна се иска, липсва предметно тъждество. С решение № 1349/31.01.2019 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 12433/2018 г., при упражняване на правомощието по чл. 222, ал. 1 АПК, след отмяната на решение № 5064/27.07.2019 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 6455/2017 г., съдът е разрешил в полза на КЕВР повдигнатият от "Електроразпределение Север" АД спор за правото на обезщетение за причинени му имуществени вреди в размер на 1356 лв. (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляващи разноски, във връзка с отменено Наказателно постановление № 202 от 30.01.2015 г., издадено от Председателя на КЕВР, осъществени при процесуално представителство по НАХД № 2493 за 2015 година по описа на Районен съд – гр. Русе. С решението, чиято отмяна се иска, са уважени исковете на "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР за обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-247 от 30.01.2015 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени разноски във връзка с обжалването му по съдебен ред пред Районен съд – Русе и пред Административен съд Русе, ведно със законните лихви върху сумите на обезщетението... Отликата в споровете, решени с двата съдебни акта, се изразява както в различните прояви на вредоносна административна дейност, така и в различните съдебни производства, разходите на страната по които са възприети като подлежащи на репариране вреди. Това изключва възможността да се формира противоречие между съдебни актове, решаващи споровете за правото на обезщетение. Доводите за недължимо включване в обхвата на присъденото с атакуваното решение обезщетение за имуществени вреди и на начисленият и платен ДДС върху адвокатското възнаграждение не се отнасят към никое от отменителните основания по чл. 239 АПК. Следва да бъде оставено без разглеждане искането за отмяна на решение № 7572/4.12.2019 г. по адм. д. № 6299/2019 г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която са отхвърлени исковете на "Електроразпределение Север" АД с правно основание чл. 1 ЗОДОВ и да се прекрати производството по делото в тази част. В останалата му част искането за отмяна ще бъде отхвърлено. При този изход на делото на ответника по искането за отмяна се дължат деловодни разноски в размер 600 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение