Решение № 13222 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10123/2010 г.

Решение № 13222 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10123/2010 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по частна и касационна жалба от Тефик Ахмедов Алийков против определение от 22.02.2010 г. и решение № 1524 от 17.05.2010 г. по адм. дело № 7228/2009 г. на административен съд - София-град. С определението е върната исковата му молба против дирекция "Гражданско състояние" към община Русе за претърпени имуществени и неимуществени вреди. С решението е отхвърлен, като неоснователен искът му против Министерство на регионалното развитие и благоустройството за присъждане на обезщетение от 456 лева имуществени вреди, ведно с описаната мораторна лихва и неимуществени вреди от 19558.30 лева, ведно с мораторната и законна лихва, представляващи частично предявен иск от цялата претендирана сума от 58674.90 лева. Присъдени са и разноски в полза на ответната страна. В частната жалба прави доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В касационната жалба се позовава на неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В действителност в обстоятелствената част на касационната жалба се въвеждат само два довода за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. Третият довод касае единствено решението в частта му относно разноските. Ответната страна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че не са налице никакви данни за действия на длъжностни лица от МРРБ, намиращи се във връзка с претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. По частната жалба: Производството пред административния съд е по реда на чл. 203 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Образувано е по искова молба от Тефик Ахмедов Алийков против МРРБ и дирекция "Гражданско състояние" към община Русе за присъждане на 19558.30 лева неимуществени вреди и 456 лева - имуществени вреди и лихви: мораторна в размер на 7621.66 лева и законна лихва. По напълно непонятни причини в исковата молба изрично е вписана, като страна за призоваване - Софийската районна прокуратура. С разпореждане от 30.11.2009 г. исковата молба е оставена без движение, като нередовна и на ищеца изрично е указано да уточни ответника, който иска да бъде осъден солидарно с МРРБ и да посочи доказателства за правосубектността на Дирекция "Гражданско състояние" към община Русе. Наред с това му е указано да уточни периодите на исковата си претенция и мораторните лихви върху всеки един от тях. С нарочна молба-уточнение от 22.12.2009 г., процесуалният представител на ищеца е посочил, че искът е насочен срещу Дирекция "Гражданско състояние" - община Русе. В раздел "Б" от молбата е поискал призоваване на Министерството на правосъдието, като заинтересована страна. В т. 2 е определил периода и размера на мораторната и законната лихва, а в т. 3 е заявил, че искът за неимуществени вреди следва да се счита, като предявен частично от цялата сума от 58674.90 лева. Съдът е приел, че дирекцията съставлява структурно звено на общината и не съдържа белезите на ответник по иска, съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК. Въз основа на това е счел, че искът срещу нея е процесуално недопустим и с определение от 22.02.2010 г. е върнал исковата молба срещу този ответник. Така постановеното определение е правилно. Частният жалбоподател смята, че определението е неправилно, тъй като той е свободен в избора си на ответник. Позовал се е на приложено определение на Великотърновския окръжен съд по ч. гр. дело. Доводите са неоснователни, като представеното за сведение определение на друг съд е по гражданско дело и е неприложимо към настоящия спор. От исковата молба е видно, че се претендира обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК "Производства за обезщетения". Разпоредбите на ЗОДОВ и на ГПК, към които препраща § 1 от ПРЗ на ЗОДОВ се прилагат само за неуредените въпроси за отговорността за вреди. Нормата на чл. 205 от АПК изрично определя ответника по иска за обезщетение - юридическото лице, представлявано от органа, от чието незаконосъобразно действие или бездействие са причинени вредите. Наличието на специална уредба в тази насока изключва приложението на общите правила. Приложено на практика, правилото на чл. 205 води до недопустимост на иск, предявен срещу ответник, който не попада в обхвата на императивната правна норма. Правилно административният съд е съобразил, че дирекцията "Гражданско състояние" към община Русе не попада в кръга правни субекти по чл. 205 от АПК и не е надлежно легитимирана да отговаря за претендираните причинени вреди. Като е върнал исковата молба, подадена срещу нея, съдът е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. В тази връзка се явява неоснователен и първият довод в касационната жалба, който буквално повтаря доводите в частната жалба и касае не решението, с което по същество е отхвърлен искът срещу МРРБ, а връщането на исковата молба срещу дирекцията "Гражданско състояние". По касационната жалба: За да отхвърли иска срещу МРРБ, съдът е анализирал материално-правните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответното Министерство: установяване на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица; причинени вреди на жалбоподателя и наличие на пряка причинна връзка между тях. В тази връзка е приел липсата на първия и основен елемент - незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от МРРБ. Анализирал е нормативно уредените задължения на министерството в Закона за гражданската регистрация. Отнесъл ги е към конкретно установената фактическа обстановка и напълно обосновано е счел, че не са налице незаконни действия или бездействия. Отделно от това е приел за недоказана причинна връзка между твърдяните бездействия и претърпените имуществени и неимуществени вреди. При липсата на две от трите кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на МРРБ по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е счел предявения иск за неоснователен в неговата цялост и го е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се сочи, като нарушение на съдопроизводствените правила отказът на съда да конституира, като заинтересована страна Министерство на правосъдието. Доводът е на първо място неоснователен и на второ място - неотносим към отхвърления иск по отношение на МРРБ. След като искът не е предявен срещу Министерството на правосъдието, то искането на ищеца, направено в т. 1, б. "Б" от молбата - уточнение за конституирането му, като заинтересована страна е било недопустимо. Съдът правилно с протоколното си определение от 14.04.2010 г. е отказал конституирането. Това определение на свой ред по никакъв начин не е повлияло върху изхода на разгледания по същество иск срещу МРРБ. Неоснователен е и вторият довод в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на обсъждане на представените по делото писмени доказателства. Напротив - съдът е обсъдил приложените такива и именно с оглед на тяхното издаване и отбелязвания в съдържанието им е изследвал наличието, респ. липсата на бездействие от администрацията на МРРБ. Направил е обоснован извод, че такова незаконосъобразно бездействие в конкретния случай липсва. Третият касационен довод касае решението в частта му, в която в полза на ответната страна е присъдено юрисконсултско възнаграждение. Такова е било поискано от ответната страна в изразеното писмено становище по чл. 131 от ГПК. Освен това ответното министерство е било представлявано от юрисконсулт и има право на юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на общото събрание на съдиите от ВАС. При определяне на размера, съдът е приложил точно правилата за минималните адвокатски възнаграждения съгласно Наредба № 1 от 2004 г., доколкото предявеният иск е оценяем. Присъденото възнаграждение съответства на този минимален размер. Като е присъдил такова, съдът не е допуснал нарушение на закона. По тези съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна. Обжалваното решение, като правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила ще следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,