Решение № 430 от 4.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 437/2010 г.

Решение № 430 от 4.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 437/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 41/2010 г. по описа на Окръжен съд-София, отменяване на определението по чл. 452, ал. 1 НПК постановено на 31.03.2010 г. влязло в сила на 22.04.2010 г. и прекратяване на наказателното производство срещу М. Б. М., поради отсъствие на предмет на същото по чл. 451 - 452 НПК. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. Осъденият М. Б. М. моли да се уважи искането. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Искането е процесуално допустимо, предвид допълнението на чл. 341, ал. 1 НПК /обн. ДВ бр. 32/210 г., в сила от 28.05.2010 г./ за разширен обхват на съдебните актове, за които е приложим извънредния способ за проверка. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО: С горното определение Софийският окръжен съд е разгледал в производство по чл. 451 - 452 НПК предложението на Председателя на Пробационен съвет в съдебен район Е. П. за замяна на наказанието пробация, наложено на осъдения с присъда по нохд № 230/2008 г. от РС-Е. П. М. Б. М. с наказание лишаване от свобода. С посочената присъда влязла в сила на 11.03.2009 г. М. е бил осъден на наказание ПРОБАЦИЯ за престъпление по чл. 343в НК, което е извършил на 11.08.2007 г. На основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 НК съдът е групирал тази присъда с присъдата по нохд № 255/2008 г. на РС-Е. П. и по правилата на съвкупността определил общо наказание най-тежкото, както следва: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДВЕ ГОДИНИ. 2. Задължителни срещи с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ. 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Изпълнението на наказанието е започнало на 23.02.2009 г., но осъденият системно е нарушавал задълженията си, за което е бил наказан по административен ред със заповед № 2 от 12.01.2010 г. основана на чл. 227 ЗИНЗС, като му е наложено наказание "писмено предупреждение". Осъденият е продължил да не изпълнява пробационните мерки, което е обусловило внасяне на горното предложение за замяна на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода. Разглеждайки предложението Окръжният съд-София е приел, че от началото на м. януари 2010 г. осъденият напълно е преустановил изпълнението на пробационните мерки, а преди това допускал чести и значителни отклонения. Съдът е уважил предложението и е заменил на основание чл. 43а, т. 2 НК, неизтърпяния остатък от наказанието пробация-от 1 г., 12 месец и 10 дни/л. 68 от делото/, с наказание ШЕСТ МЕСЕЦА и ДВАДЕСЕТ ДНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА което за се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Определението е влязло в сила на 22.04.2010 г./л. 74 от делото/. Определението е постановено в нарушение на закона. Видно е от справката за съдимост/л. 62-65 от делото/, че след присъдата по нохд № 230/2008 г. на РС-Е. П., М. Б. М. е осъден за деяние по чл. 195, ал. 1 НК извършено в периода 23.02.2007 г. - 25.02.2007 г. на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с определение за споразумение по нохд № 83/2008 г. на РС-Е. П., влязло в сила на 11.02.2010 г. На основание чл. 383, ал. 8 НПК вр. с чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ ОБЩО наказание по трите дела-нохд № 230/2008 г., нохд № 255/2008 г. и нохд № 83/2008 г. най-тежкото по вид ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ПЕТ МЕСЕЦА. Приспаднал е времето, през което осъденият е изтърпял изцяло или отчасти наказанието по групираните присъди. От изложеното става ясно, че към датата на произнасяне - 31.03.2010 г. на ОС-София по исканата замяна, общото наказание ПРОБАЦИЯ по нохд № 230/2008 г. и НОХД № 255/2008 г. на РС-Е. П. вече е загубило самостоятелното си значение, тъй като е било "погълнато" от по-тежкото по вид наказание от ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, определено по правилата на съвкупността по нохд № 83/2008 г. на РС-Е. П. с определението от 11.02.2010 г. Щом това е така, след 11.02.2010 г. наказанието ПРОБАЦИЯ не е имало подлежащ на изтърпяване остатък по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗИНЗС и не е следвало да бъде предмет на замяна. Като е разгледал на предложението за замяна на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода и е постановил атакуваното определение, ОС-София е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Нарушението е съществено, тъй като с приложението на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 НК деянията по нохд № 230/2008 г., нохд № 255/2008 г. и по нохд № 83/2008 г. вече са предмет на едно осъждане и за тях е било наложено ОБЩО наказание от ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което не може да се заменя в производството по чл. 451 - 452 НПК. В този смисъл искането е основателно следва да се уважи, като се възобнови делото, отмени определението по чл. 452, ал. 1 НПК от 31.03.2010 г. в сила от 22.04.2010 г. и наказателното производство да се прекрати, поради отсъствието на предмет за разглеждане по чл. 451 - чл. 452 НПК. Воден изложените мотиви и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение