Решение № 11833 от 30.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2939/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Георгиев от гр. София, подадена чрез адвокат Любенова, и по касационна жалба от директора на Столичен дом за радостни обреди при Столична община, представляван от адвокат Джонев, срещу решение 62/05.01.2023 г. по адм.д. 6486/2022 г. на Административен съд София-град. Н. Георгиев оспорва решението в частта, с която е отказано регистриране на граждански брак между Н. Георгиев и Ю-Л. Хсу по заявление вх. ПРО22-ГР94-19/30.03.2022 г.. Счита, че в тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон, поради това че съдът е следвало да приложи не разпоредбите на Семейния кодекс на РБългария, а КМЧП и ЕКПЧ. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и бъде уважено искането по подаденото заявление. Претендира заплащането на разноски по делото. Касационната жалба на директора на Столичен дом за радостни обреди е насочена срещу решението в частта, с която е отменено писмо изх. ПРО22-ГР94-20-1/13.04.2022 г., издадено от директора на Столичен дом за радостни обреди при Столична община с постановен отказ по заявление вх. ПРО22-ГР94-19/ 30.03.2022 г., по отношение исканото издаване на актове за раждане на Я. Хсу и Я. Хсу и преписката е върната на директора на Столичен дом за радостни обреди при Столична община за ново произнасяне в едномесечен срок. Счита, че в обжалваната част решението е постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост и моли да бъде отменено. Възразява, че Н. Георгиев и Ю-Л. Хсу не са доказали да са рождени бащи на двете деца, поради което децата не са придобили тяхното гражданство по произход. А след като децата са осиновени, те могат да придобият българско гражданство по натурализация при условията на чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗБГ, ако докажат, че са осиновени при условията на пълно осиновяване. Претендира присъждане на разноски по делото и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни и са процесуално допустими, като по същество са неоснователни. Съдебното решение е правилно. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Н. Георгиев срещу писмо изх. ПРО22-ГР94-20-1/13.04.2022 г., издадено от директора на Столичен дом за радостни обреди при Столична община, с което е постановен отказ за регистриране на акта за сключен брак между Н. Георгиев и Ю-Л. Хсу по заявление вх. ПРО22-ГР94-20/30.03.2022 г., както и е отказано регистриране на актовете за раждане на Я. Хсу и Я. Хсу по заявление вх. ПРО22-ГР94-19/30.03.2022 г. С обжалваното решение, съдът е отменил писмо изх. ПРО22-ГР94-20-1/13.04.2022 г., издадено от директора на Столичен дом за радостни обреди при Столична община В ЧАСТТА, с която е постановен отказ по заявление вх. ПРО22-ГР94-19/30.03.2022 г., с което е поискано издаване на актове за раждане на Я. Хсу и Я. Хсу и е върнал преписката на директора на Столичен дом за радостни обреди при Столична община за ново произнасяне по заявление вх. ПРО22-ГР94-19/30.03.2022 г. в едномесечен срок. Приел е, че жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице с правен интерес и в предвидения в закона срок срещу индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. Обжалваното писмо, в което се съдържат общо три индивидуални административни акта, е издадено от материално и териториално компетентен орган, предвид Заповед СОА21-РД09-1345/14.10.2021 г. на кмета на Столична община, с която на директора на Столичния дом за радостни обреди са възложени функциите на длъжностно лице по гражданско състояние и на длъжностно лице по гражданска регистрация. Поради това че в писмото не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвано, съдът е приел, че съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца и правото на защита на засегнатото лице не е нарушено. При преценката на материалната законосъобразност на оспореното писмо, съдът е приел за правилен отказа да бъде извършена промяна в регистрите за гражданско състояние на Н. Георгиев в частта за сключен граждански брак. Позовал се е на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от Конституцията на Република България, уреждаща, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена и на разпоредбата на чл. 51 от Закона за гражданската регистрация, предвиждаща, че гражданският брак се сключва пред длъжностно лице по гражданско състояние при условията и по реда, предвидени в Семейния кодекс. Според съда, в конкретния случай е поискано отразяване на граждански брак в регистъра за гражданското състояние на Н. Георгиев, който брак е сключен в Нова Зеландия между две лица от мъжки пол, което е в противоречие с изискванията на Конституцията на Република България и Семейния кодекс. Съдът изрично е посочил, че тази уредба на брака не е в колизия с разпоредбите на правото на европейската общност, като съгласно чл. 12 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ мъжете и жените, достигнали брачна възраст, имат право да встъпват в брак и да създават семейство в съответствие с националните закони, регулиращи упражняването на това право. Съдът е преценил и практиката на ЕСПЧ, която приема, че решението на националния съд следва да запази справедливия баланс между интересите на жалбоподателя и обществото, като е нужно да има равновесие между обществения интерес и този на засегнатите лица - дело Чавдаров срещу България по жалба 3465/2003 г. По отношение на отказите за издаване на актовете за раждане на децата, съдът е приел, че малолетните деца Я. Хсу и Я. Хсу са български граждани по силата на чл. 25 от Конституцията на Република България и чл. 8 от Закона за българското гражданство, поради което като граждани на държава-членка на Европейския съюз, които са родени в друга държава и пребивават законно в нея, попадат в приложното поле на член 21, § 1 от ДФЕС. Според съда, децата се ползват със статут на граждани на Европейския съюз именно по линия на българското си гражданство, като пречка за свободното им движение се явява отказът на ответника да бъде съставен акт за раждане, в който като негови родители да се впишат Н. Георгиев и Ю-Л. Хсу. Съдът се е позовал на разпоредбата на член 4, § 3 от Директива 2004/38/ЕО от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, от което произтича задължение за българските власти да издадат документ за самоличност или паспорт на детето, като Република България не може да се позове на националното си право, за да откаже да издаде документ за самоличност или паспорт на детето. От фактическа страна по делото е установено, че с молба вх. ПРО22-ГР94-20/30.03.2022 г., постъпила в Столичния дом за радостни обреди, Н. Георгиев е поискал да бъде отразена промяна в гражданското му състояние в частта за сключен граждански брак, за което е представен акт за граждански брак с рег. 2017032458, сключен на 4.07.2017 г. в Нова Зеландия между Н. Георгиев, който е български гражданин, и Ю-Л. Хсу - гражданин на Тайван. С молба с вх. ПРО22-ГР94-19/30.03.2022 г. е поискано да бъдат издадени актове за раждане на децата Я. Хсу, роден на [дата]. в Нова Зеландия с баща Н. Георгиев и баща Ю-Л. Хсу, както и на Я. Хсу, родена на [дата]. в Нова Зеландия, с баща Н. Георгиев и баща Ю-Л. Хсу. С обжалваното писмо изх. ПРО22-ГР94-20-1/13.04.2022 г., директорът на Столичния дом за радостни обреди е приел, че в удостоверенията за раждане на Я. Хсу и Я. Хсу са вписани двама бащи и не може да бъде установен по безспорен начин произходът на децата, тъй като не става ясно кой е биологичният им баща. Посочено е също, че в тази връзка при вписване на данните за родител в образеца на акта за раждане се отразяват данни за майка и баща. Относно гражданския брак, сключен на 04.07.2017 г. между Н. Георгиев и Ю-Л. Хсу е прието, че същият не може да бъде регистриран, тъй като действащата към настоящия момент нормативна уредба допуска сключването, както и регистрирането на граждански брак единствено между лица от различен пол. Изложени са съображения, че чуждестранният акт противоречи на българския обществен ред. Обжалваното решение е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на Н. Георгиев срещу отказа на директора на Столичен дом за радостни обреди при Столична община, с което е постановен отказ за регистриране на акта за сключен брак между Н. Георгиев и Ю-Л. Хсу по заявление вх. ПРО22-ГР94-20/30.03.2022 г. Съдът е изложил подробни и обосновани мотиви след анализ на разпоредбите от националното право и на чл. 8 и чл. 12 от КЗПЧОС. При категорично наложеното изискване от разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Конституцията на Република България, бракът да е доброволен съюз между мъж и жена и при нормите на Европейското право, уреждащи, че мъжете и жените, достигнали брачна възраст, имат право да встъпват в брак и да създават семейство в съответствие с националните закони, регулиращи упражняването на това право, постановеното от административния съд е обосновано и законосъобразно. Касационната инстанция възприема напълно изложените в тази част на решението мотиви и се присъединява към тях. Решението е неправилно в частта, с която е отменено писмо изх. ПРО22-ГР94-20-1/13.04.2022 г., издадено от директора на Столичен дом за радостни обреди при Столична община с постановен отказ по заявление вх. ПРО22-ГР94-19/30.03.2022 г., за издаване на актове за раждане на Я. Хсу и Я. Хсу и преписката е върната на директора на Столичен дом за радостни обреди при Столична община за ново произнасяне по заявление вх. ПРО22-ГР94-19/30.03.2022 г. Неправилни са изводите на административния съд, че двете деца са български граждани на основание чл. 8 от Закона за българското гражданство /ЗБГ/ и чл. 25 от Конституцията на РБългария. Съгласно нормата на чл. 8 от ЗБГ, български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, а съгласно чл. 25, ал.1 КРБ български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се придобие и по натурализация. И двете разпоредби уреждат придобиването на българско гражданство по произход, какъвто не е процесният случай. Придобиване на гражданство по произход е налице, когато детето по рождение има родител, български гражданин, независимо дали е мъж или жена. В настоящия случай нито Н. Георгиев, нито Ю-Л. Хсу са твърдяли, че са рожденни родители на децата. Тяхната родствена връзка с децата Я. Хсу и Я. Хсу е възникнала въз основа на акта за осиновяване, който са представили. В хипотезата на осиновяване, възможността за придобиване на българско гражданство е само по натурализация на основание чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗБГ. И то при наличието на пълно осиновяване, за каквото няма данни по делото. Представените копия от документи установяват само наличието на заповед за осиновяване, без да е ясно какви са правните последици от тази заповед и как тя се отнася към видовете осиновяване, уредени в разпоредбите на чл. 77 и сл. от СК. За да се придобие българско гражданство по натурализация се изисква подаване на молба и провеждане на процедурата за придобиване на такова гражданство, в каквато насока по делото няма представени доказателства. Като е приел, че двете осиновени деца са придобили българско гражданство по произход от своя родител, български гражданин, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. След осиновяването си децата не са получили автоматично българско гражданство, поради което не може да им бъде издаден и български акт за раждане. Съгласно чл. 6 от ЗБГ, осиновяването не променя гражданството на осиновения. Предвид изложените доводи, в частта, с която е отменено писмо изх. ПРО22-ГР94-20-1/13.04.2022 г., издадено от директора на Столичен дом за радостни обреди при Столична община с постановен отказ по заявление вх. ПРО22-ГР94-19/30.03.2022 г., по отношение исканото издаване на актове за раждане на Я. Хсу и Я. Хсу, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Постановеният отказ за издаване на актове за раждане на двете деца е правилен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. На Столична община следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция - 70 лв. държавна такса и 1400 лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,