Решение № 10278 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2935/2012 г.

Решение № 10278 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2935/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 87 от 13.01.2012 г. по административно дело № 90/2011 г., Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата, предявена от адвокат Жанета Димитрова Димова от гр. Велико Търново, като пълномощник на д-р Венета Минчева Митева, като ЕТ "Д-р Венета Минчева - АИПМП" със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Георги Кондолов" № 43А, ет. 1, против мълчалив отказ на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Пловдив, за коригиране на определените регулативни стандарти с Протокол № 1 от 08.02.2010 г. и анекс към него и Протокол № 2 от 05.05.2010 г. в частта "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4). Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от ЕТ "Д-р Венета Минчева - АИПМП" гр. Пловдив, чрез повереника адв. Димова. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК (нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост), касаторът моли решението на съда да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, или (в условията на евентуалност), след отмяната на първоинстанционното решение ВАС да постанови решение по съществото на спора, с което да отмени изцяло мълчаливия отказ на директора на РЗОК - Пловдив като незаконосъобразен. Претендира и присъждане на деловодните разноски. Ответникът по касация - Районната здравноосигурителна каса - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Хронева моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, за да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на Районната здравноосигурителна каса - Пловдив да коригира определените на ЕТ "Д-р Венета Минчева - АИППМП" регулативни стандарти за първо и второ тримесечие на 2010 г. с Протокол № 1 от 08.02.2010 г. и анекс към него и Протокол № 2 от 05.05.2010 г. към Индивидуален договор № 160358/29.01.2010 г., в частта "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4). Искането за коригиране на определените му регулативни стандарти е направено от едноличния търговец с молба вх. № 29-05-191-16/24.11.2010 г. По делото е представено писмо изх. № 29-05-191-16/06.12.2010 г., с което директорът на РЗОК - Пловдив изрично е отказал коригирането на регулативните стандарти за посочените периоди, като е посочил фактически и правни основания за това. В проведеното от Пловдивския административен съд съдебно заседание на 28.04.2011 г. процесуалният представител на ЕТ "Д-р Венета Минкова - АИППМП" е изразил становище, че не е налице изричен отказ и е препотвърдил волята на доверителя си да обжалва мълчаливия отказ на директора на РЗОК - Пловдив. На свое ред упълномощеният да представлява административния орган юрисконсулт няколкократно в хода на първоинстанционното производство (в съдебни заседания и в писмени бележки) е възразил, че в случая не е налице мълчалив отказ, защото директорът на РЗОК се е произнесъл по молбата на едноличния търговец с писмото си от 06.12.2010 г., като е поискал жалбата до Пловдивския административен съд да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. В мотивите на проверяваното съдебно решение на базата на правилно установената фактическа обстановка обосновано е прието, че по заявеното от едноличния търговец искане в законоустановения 14-дневен срок по чл. 57, ал. 1 от АПК, считано от датата на започване на производството, компетентният орган (директора на РЗОК - Пловдив) се е произнесъл със изричен акт, обективиран в писмо изх. № 29-05-191-16 от 06.12.2010 г., с който съобразно правомощията си е постановил отказ да се извърши исканата корекция на определените регулативни стандарти за първото и второто тримесечие на 2010 г. Горното е мотивирало първоинстанционния съд да счете, че в процесния случай не е налице твърдяният мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК - непроизнасяне в законоустановения срок от страна на компетентния административен орган по подадено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. Въпреки това, с диспозитива си Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на ЕТ "Д-р Венета Минчева - АИППМП" против мълчаливия отказ. Така постановеното съдебно решение е недопустимо, което съставлява касационно основание за неговата отмяна по чл. 209, т. 2 от АПК. Мълчалив отказ съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК възниква тогава, когато компетентният да се произнесе с административен акт орган не стори това в предвидения срок. В случая не е налице мълчалив отказ, защото директорът на РЗОК - Пловдив е постановил изричен писмен акт по искането на едноличния търговец, съдържащ съответните фактически и правни основания. Жалбоподателят в първоинстанционното съдебно производство недвусмислено и нееднократно е заявил волята си да не оспорва изричния отказ (какъвто неправилно счита, че не е налице), и е препотвърдил искането си да се отмени мълчаливият отказ (от изложеното по-горе явства, че такъв не е формулиран). В случая първоинстанционният съд е следвало да се произнесе не с решение по същество, а с определение, с което да остави сезиралата го жалба без разглеждане и да прекрати съдебното производство. Липсата на формиран мълчалив отказ изключва произнасяне по неговата законосъобразност. В процесния казус изначално отсъства годен за обжалване пред съд индивидуален административен акт по чл. 58, ал. 1 от АПК. Касае за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване, което сочи на наличието на приложното поле на чл. 159, т. 1 от АПК и изключва произнасяне по същество, защото процесуално недопустимата жалба не би могла валидно да сезира съда да я разгледа по същество. При липсата на предмет на жалбата, първоинстанционният съд е следвало да приложи правилото на чл. 159, т. 1 от АПК. Като не е сторил това, съдът е постановил недопустимо решение, поради което и предвид вмененото от законодателя задължение на Върховния административен съд служебно да следи за обстоятелствата по чл. 218, ал. 2 от АПК, обжалваното съдебно решение на основание чл. 221, ал. 3 от АПК трябва да бъде обезсилено като недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК, и да се прекрати производството по първоинстанционното дело. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,