Решение № 6758 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2222/2012 г.

Решение № 6758 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2222/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милена Бисерова Боренджикова от гр. Казанлък, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Генчо Иванов Нанев от същия град, срещу решение № 303 от 27.12.2011 г. по адм. дело № 462/2011 г. на Административен съд - гр. Стара Загора. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Между страните няма спор по фактите: касационната жалбоподателка Милена Бисерова Боренджикова на 28.01.2011 г. е родила две деца-близнаци (акт за раждане № 0213 и 0214, двата от 03.02.2011 г. на Община Стара Загора) и на 20.09.2011 г. е подала молба-декларация вх. № К-6008 г. от тази дата, с която е поискала да й бъде отпусната еднократна парична помощ за отглеждането до навършване на 1 г. - чл. 6а, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД). Спорът между страните е правен и е по въпроса погасено ли е по давност в този случай вземането за еднократната помощ по чл. 6а, ал. 1 ЗСПД. С посоченото по-горе решение Старозагорският административен съд е отхвърлил жалбата на Милена Бисерова Боренджикова срещу заповед № К-6008 от 30.09.2011 г., с която директорът на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Казанлък, е отказал да отпусне исканата помощ с мотиви, че на 31.07.2011 г. е изтекъл 6-месечният срок по чл. 12, т. 6 ЗСПД и вземането е погасено по давност. За да постанови този резултат съдът е приел, че мотивите на отказа не противоречат, а са в унисон с посочената разпоредба на материалния закон и неговата цел. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, аргументирани с обстоятелството, че жалбоподателката била посетила в края на м. февруари 2011 г. Дирекция "Социално подпомагане", гр. Казанлък, с цел да подаде заявление за семейни помощи по ЗСПД и правилника за неговото прилагане, но служители в дирекцията отказали да приемат заявленията й, защото нямала лична карта и я уверили, че срокът за такива искания е 3-годишен и няма от какво да се притеснява. Тези аргументи не обуславят инвокираните с жалбата касационни основания. Срокът по чл. 12, т. 6 ЗСПД е преклузивен, независимо, че е употребен изразът "вземанията по този закон се погасяват", а преклузивният срок е период от време, през който може да бъде упражнено едно субективно право. С неговото изтичане неупражненото право се преклудира (се прекратява). Причините, подробно описани в касационната жалба, поради които е бил пропуснат от жалбоподателката 6-месечния срок по чл. 12, т. 6 ЗСПД, са ирелевантни за последиците от пропускането му. Жалбоподателката може да потърси правна помощ за изясняването на въпроса дали твърдяните от нея причини за пропускане на срока обуславят деликтна отговорност по чл. 49 във връзка с чл. 45 или само по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,