Решение № 3 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3231/2008 г.

Решение № 3 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3231/2008 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 176 от 30.12.2008 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение на В. окръжен съд, постановено под № 564 на 14.04.2008 г. по в. гр. дело № 122/2008 г. С решението си В. окръжен съд е оставил в сила решението на В. районен съд от 14.12.2007 г. по гр. дело № 1175/2007 г. за отхвърляне като неоснователни предявените от Е. И. Н. против Н. И. Й., И. Г. К., И. Й. К. обективно съединени искове за прогласяване нищожността на предварителен договор от 20.11.1998 г. за покупко-продажба на недвижим имот, поради липса на съгласие, за връщане на дадената по договора сума в размер на 5 000 лева, за сумата от 500 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.12.1998 г. до датата на предявяване на исковата молба и иск за сумата 5 000 лева, представляваща договорна неустойка. Недоволен от решението е касаторът Е. И. Н. от гр. В., представляван от адвокат Д от АК- В., който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано тъй като ответникът при сключване на договора е действал без представителна власт; декларацията на майка му от 13.07.1999 г. не представлявала упълномощаване по смисъла на чл. 37 ЗЗД, а упълномощаването и потвърждаването по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД от родителите му по предварителния договор за покупко-продажба, станало на 10.05.2004 г. твърди, че е след предявяване на настоящия иск и след изтичане на петгодишния срок за валидиране на сделката. Ответниците по касация Н. И. Й., И. Й. К. и И. Г. К., всички от гр. В. не вземат становище по жалбата. Касационно обжалване е допуснато понеже разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 34 ЗЗД е съществен, в който смисъл се твърди, че съдебният акт е постановен в противоречие с приложените две решения: В решение № 245 от 29.03.1999 г. по гр. дело № 643/1998 г. на II гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че договор, сключен от лице без представителна власт е нищожен, а не унищожаем. Нищожността е висяща до потвърждаването й от лицето, от чието име е сключен - чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В решение № 932 от 4.10.1995 г. по гр. дело № 244/1995 г. на II гражданско отделение на Върховния касационен съд е прието, че не може да се обяви за окончателен предварителен договор за продажба на недвижим имот, ако след сключването му и преди завеждане на иск за валидирането му продавачът го е отчуждил - чл. 298, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 19, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД. За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че сключеният предварителен договор на 20.11.1998 г. между ищеца/касатор/ и Н. И. Й. е действителен - с действията си И. Г. К. и И. Й. К. като негови родители са го упълномощили на 10.05.2004 г., когато са потвърдили и всички правни действия, въпреки че имотът е бил отчужден (заменен) от тях на 22.11.2000 г. Взето е предвид, че исковата молба е постъпила на 19.11.2003 г., а даденото съгласие за продажба не прави предварителния договор нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. С оглед изхода на този иск са отхвърлени и исковете с правна квалификация чл. 34, 86 и 92 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение намира за правилно обжалваното въззивно решение. Както в доктрината, така и в съдебната практика няма спор, че сделката, извършена без представителна власт е висящо недействителна, защото ненадлежно представляваният може да потвърди сделката във формата, която законът изисква за упълномощаването. Но както в доктрината, така и в съдебната практика съществуват различни становища за формата на недействителността, в която висящата недействителност се трансформира след като ненадлежно представляващият откаже да потвърди сделката, извършена без представителна власт - относителна недействителност или нищожност. Как ще бъде наречено състоянието на сделката след отпадането на възможността за потвърждаване е без значение, стига да се счита, че това състояние се различава от нищожността по чл. 26, ал. 2, предл. 2 /липса на съгласие/ЗЗД, която е изначална /съществува от момента на извършване на изявленията/, абсолютна /сделката не поражда никакво действие нито между страните, които са я сключили, нито за действителния собственик, кредиторите му или други трети лица /и несанируема/ няма възможност за валидиране/. Липсата на съгласие като основание за нищожност на договора означава, че в психиката на автора на изявлението не е извършен процес на волеобразуване - лицето прави исканото изявление, но то не отразява неговата, а чужда воля. Невъзможността на едно лице да формира своята воля може да се дължи на различни причини, което в случая не е установено. Касационната жалба е процесуално допустима и редовна. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Отчетено е, че липсват доказателства предварителния договор да е сключен при липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД с оглед чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 281, т. 3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение