Решение № 9324 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6323/2010 г.

Решение № 9324 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6323/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ерджан Салиева Алкова, гр. София, чрез проц. Представител адв. Стоян Терзийски против Решение № 3032/2010 г., постановено по адм. д. № 13896/2009 г. по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от Сметната палата на Република България, чрез председателя й Валери Димитров. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ерджан Салиева Алкова против Заповед № 246/26.09.2009 г. на председателя на Сметната палата (СП), с която на осн. чл. 15, т. 1 и 2 от Закона за сметната палата е отменена предходна Заповед № 123/03.05.2005 г. в частта, с която за ръководител на Отделение V е определена Алкова като чл. на СП като съгл. т. 2 от същата Председателят е поел функциите по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Правилника за организация на дейността на СП до определяне на ръководител на Отделение V. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си е взел предвид, че съгласно разпоредбите на ЗСП - чл. 15, т. 2, чл. 16 и чл. 17, ал. 1 - в правомощията на Председателя е да определя ръководителите на отделения, които са част от структурата й и се ръководят от членове на СП. Упражняването на това правомощие води до отношения на зависимост единствено с организационно естество. От това решаващият съд е направил правния извод, че обжалваният акт не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а е вътрешнослужебен акт, който поражда права и задължения за членовете на СП ако те бъдат определени, респ. сменени като ръководители отделение. Това засягане на права, както и разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КРБ, според ВАС, VII отделение предпоставя правния интерес, който прави допустима жалбата пред него. Решаващият съд е приел, че жалбата е допустима, но неоснователна. Мотивите в тази връзка са, че при упражняването на правомощията по чл. 15, т. 2 ЗСП председателят действа по своя преценка и това е преценка по целесъобразност, което по арг. чл. 145, ал. 1 АПК изключва съдебния контрол. Решението на ВАС, VII отделение е правилно. Заповедта, предмет на настоящото производство, по съществото си е властническо волеизявление, с вътрешноведомствен характер и с оглед организацията на работата в СП. По съществото си това е акт по целесъобразност, неподлежащ на съдебен контрол. Решаващият съд е тълкувал правилно нормата на чл. 15, т. 2 ЗСП която определя като част от правомощията на Председателя на СП да определя ръководителите на отделения като функция, която не създава отношения на власт и подчинение между него и членовете на СП и с оглед на тяхното избиране като колегиален орган, а само до организационна зависимост и в този ред на мисли заповедта е акт на оперативна самостоятелност на Председателя при осъществяване на вменени му от закона задължения. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав