Решение № 68 от 7.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 17/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. В. К., чрез адвокат Т. Аврамов, против решение 1104/02.02.2024 г., постановено по адм. дело 2470/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева и за имуществени вреди в размер на 700 лева, причинени от незаконосъобразни действия от страна на органи към ответника, ведно със законната лихва върху сумите. Касационният жалбоподател е осъден да заплати и разноски по делото в размер на 100 лева. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочено е, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, поради и което неправилно е приел неоснователност на исковата молба. Поради това се моли за отмяна на решението и уважаване на исковата претенция. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив, чрез юрисконсулт И. Пенкова, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са установени предпоставките по ЗОДОВ за основателност на исковата претенция. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Г. В. К. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив за присъждане на сума в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, и сума в размер на 700 лв., представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия - личен обиск по чл. 80, ал. 1 ЗМВР, извършен на 06.05.2023 г. от страна на полицейски орган мл. експерт И. Кочев - полицейски служител на сектор ПСНВДП и ДВНМН, отдел КП при ОДМВР Пловдив. В исковата молба е посочено, че неимуществените вреди се изразяват в депресиране, стрес, безсилие и унижение, а имуществените в заплатена сметка, без възможност да консумира поръчаното. От фактическа страна по делото е установено, че Г. В. К., заедно с още няколко негови приятели, са били в нощен клуб Бушидо , гр. Пловдив, където към 1,20 часа нахлули голяма група служители на ОДМВР Пловдив униформени и цивилни, които се разпръснали в цялото заведение и блокирали изходите и входовете към тоалетните. Г. В. К. и приятелите му били уведомени, че ще бъдат проверени за наличие на забранени наркотични вещества, поради което следвало да се наредят на вече оформените опашки от други клиенти в заведението за извършване на проверка от страна на органите на реда. Ищецът посочил, че не е могъл да облекчи физиологичните си нужди, защото за използването на тоалетната е имало опашка за извършване на обиск, което забавяне при изчакването за проверки на другите хора от опашката му е причинило дискомфорт. Към 06,15 часа е извършен личен обиск на К., подробно описан от него, за който обиск той получил протокол. Посочено е, че протоколът е подписан от ищеца без възражение. Административният съд описал представените от страна на ответника Заповед 317з-2243/02.03.2023 г. на директора на ОДМВР Пловдив, отнасяща се до провеждане на необходимите оперативно издирвателни мероприятия и процесуално следствени действия във връзка с получена информация за лица, разпространяващи и употребяващи наркотични вещества в нощни клубове и заведения на територията на град Пловдив и региона, и Заповед 8121з-1629/22.12.2016 г. на главния секретар на МВР за провеждане на СПО по линия противодействие на наркоразпространението . Посочено е, въз основа на горните заповеди, както и План за СПО с рег. ИС/РЗП-504/02.03.2023 г. от директор на ОДМВР Пловдив, служители на сектор ПСНВДП и ДВНМН към отдел КП, 06 РУ и сектор СПС при ОДМВР Пловдив, са взели участие в специализираната полицейска операция на областно ниво по линия противодействие на наркоразпространението на територията на ОДМВР Пловдив. Подробно са описани извършените от страна на органите проверки в нощното заведение. За изясняване на обстоятелствата по делото АС Пловдив е събрал множество документи, както и гласни доказателства от петима свидетели двама от страна на ищеца и трима от страна на ОДМВР Пловдив, които дали показания относно психичното състояние на ищеца във връзка с извършените действия в клуб Бушидо от страна на органи към ответника, както и по отношение на самите действия на органа и начина на извършване на обиска. При така установеното от правна страна е прието, че в случая Г. В. К. претендира вреди, причинени от незаконосъобразни действия от страна на служители към ОДМВР Пловдив, изразяващи се в личен обиск на ищеца по чл. 80, ал. 1 ЗМВР, извършен на 06.05.2023 г. от страна на полицейски орган мл. експерт И. Кочев, полицейски служител на сектор ПСНВДП и ДВНМН, отдел КП при ОДМВР Пловдив. Посочено е, че разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да извършват обиск на лице, за което съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети, като в чл. 81, ал. 1, т. 2 и чл. 82 ЗМВР са посочени основанията и редът за извършване На полицейски обиск на лице. Посочено е още, че в чл. 82, ал. 3 ЗМВР е посочено, че обискът се извършва по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите. Административният съд приел, че по делото не се установява органи към ОДМВР Пловдив да са извършили незаконосъобразни действия при извършването на обиск на лицето в нощен клуб Бушидо . Посочено е, че нито един от двамата свидетели, водени от ищеца, не е присъствал на извършването на обиска, като отделно от това те и не твърдят обискът да е извършен по начин, който да е уронил честта или достойнството на К.. Даже напротив въз основа на показанията на лицата, извършвали обиските, както и от представената по делото докладна записка, съдът приел, че обиските са извършени на всички лица, присъстващи в заведението именно за да не се урони честта и достойнството на отделни хора, за които има данни, че има вероятност да притежават забранени вещества. Също така, обиските са извършвани в отделни помещения, в които няма видеонаблюдение и достъп на външни лица, от лица от същия пол като на съответните проверявани. Не са се потвърдили и твърденията за ограничаване правото на свободно придвижване и волеизявлението на ищеца, защото е имал право на избор или да напусне заведението след проверка или да остане в него като продължи да консумира поръчаното от него. Прието е още, че К. е бил уведомен от органите към ОДМВР Пловдив преди извършване на проверката, че същата е въз основа на извършваната СПО. В заключение е прието, че по делото не е доказано наличието на незаконосъобразни действия, извършени от органи към ОДМВР Пловдив по време на извършения му на 06.05.2023 г. обиск в нощното заведение Бушидо , гр. Пловдив. Поради това, че по делото не е доказано наличието на първия елемент за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, административният съд посочил, че не следва да изследва наличието на останалите елементи от иска понесете имуществени и неимуществени вреди, така и причинно следствената връзка между тях, поради и което отхвърлил исковата молба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал обосновани фактически и съобразени със закона правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото е не доказано наличието на първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразни действия, извършени от страна на орган към ОДМВР Пловдив при извършването на обиск на Г. В. К. в заведение Бушидо . Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 1 ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да извършват обиск на лице, като съгласно 82, ал. 3 ЗМВР обискът се извършва по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите. По делото не е доказано нарушение на тези изисквания. Видно от материалите по делото, Заповед 317з-2243/02.03.2023 г. на директора на ОДМВР Пловдив, се отнася до провеждане на необходимите оперативно издирвателни мероприятия и процесуално следствени действия във връзка с получена информация за лица, разпространяващи и употребяващи наркотични вещества в нощни клубове и заведения на територията на град Пловдив и региона, а Заповед 8121з-1629/22.12.2016 г. на главния секретар на МВР е за провеждане на СПО по линия противодействие на наркоразпространението . В първата заповед са посочени кои служители към ОДМВР Пловдив могат да участват за времето от 02.03.2023 г. до отпадане на необходимостта, като е посочено как да се извърши подготовката, инструктажа и придвижването на полицейските служители. От приложения към делото на АС Пловдив План за СПО с рег. ИС/РЗП-504/02.03.2023 г. от директор на ОДМВР Пловдив се установява кои служители са взели участие в специализираната полицейска операция на областно ниво по линия противодействие на наркоразпространението на територията на ОДМВР Пловдив. Подробно са описани и извършените от страна на органите проверки в нощното заведение Докладна записка рег. 2372р-10026/10.05.2023 г., съгласно която обиските са извършени на всички лица, присъстващи в заведението, за да не се урони честта и достойнството на отделни хора, за които има данни, че има вероятност да притежават забранени вещества. Обиските са извършвани в отделни помещения, в които няма видеонаблюдение и достъп на външни лица, от лица от същия пол като на съответните проверявани. Правилно административният съд е приел, че по делото няма данни за незаконосъобразно извършен обиск на К.. За извършения личен обиск на ищеца е съставен протокол за обиск на лице от 06.05.2023 г. от експерт И. Кочев, на основание чл. 80, ал. 1 ЗМВР, който е връчен на Г. В. К. и е подписан от него без възражения. От съдържанието на протокола е установено, че не са открити вещи и предмети (т.е. вещи и предмети, забранени от закона). Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото е прието, че по делото не са доказани незаконосъобразни действия, извършени от страна на служители към ОДМВР Пловдив при извършването на обиск на Г. В. К. на 06.05.2023 г. в заведение Бушидо . Поради това първоинстанционният съд правилно е отхвърлил предявените искове от Г. В. К. по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив за присъждане на обезщетение за причинени му имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия - личен обиск по чл. 80, ал. 1 ЗМВР, извършен на 06.05.2023 г. от страна на полицейски орган при ОДМВР Пловдив. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав определя в размер на 100 лв., на основание чл.10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение