Решение № 10690 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7480/2016 г.

Решение № 10690 от 13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7480/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Сигнал - 2" ООД, ЕИК: 115034714, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Брезовско шосе" № 145, подадена чрез процесуален представител - адвокат Петьо Славов против Решение № 5199/03.05.2016 г., постановено по административно дело № 931/2015 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата на "Сигнал - 2" ООД против Решение № 1555/17.12.2014 г. по преписка № КЗК-651/2014 г. на Комисия за защита на конкуренцията и дружеството е осъдено за разноски. Съдебното решение се обжалва като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател, в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил възражението му за извършени от КЗК нарушения по повод кредитирането на представени доказателства от "Саби - 4" ООД, за които се твърди, че не установявали използването на знака "Амбелино" от това дружество. Изложени са доводи за неправилно приложение на материалноправната норма на чл. 35, ал. 2 ЗЗК, като се твърди, че противоправното приложение на чужда словна марка от конкурентното дружество е действие което уврежда интересите на притежателя й, поради което е налице нарушение на тази норма. На следващо място се оспорват правните изводи на съда относно отсъствието на състав и по общата разпоредба на чл. 29 ЗЗК. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени решението на Комисията за защита на конкуренцията и делото да се върне като преписка със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от адвокат Славов, който моли да бъде уважена и претендира съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът Комисия за защита на конкуренцията се представлява от старши юрисконсулт Теодор Георгиев, който оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебния акт по съображения, изложени в писмен вид, както и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За заинтересованата страна "Саби - 4" ООД се явява адвокат Андрей Андреев, който моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и се остави в сила оспореното решение като правилно и законосъобразно по мотиви, развити в писмен отговор. Изразява претенция за присъждане на сторените от доверителя му съдебно-деловодни разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, като счита, че не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което предлага съдебното решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, петчленен състав, Първа колегия, достигна до следните правни изводи: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административното производство пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по искане на "Сигнал - 2" ООД, съдържащо твърдения за евентуално извършено нарушение от "Саби - 4" ООД по чл. 29 и чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията, по повод производство и предлагане на пазара на захарни изделия с марка "Амбелино", която е негово притежание. След събиране на информация и доказателства от страните в производството, от Патентно ведомство и от трети лица, административният орган е установил следните релевантни за спора факти: Двете дружества са предприятия, развиващи стопанска дейност на територията на страната, свързана с разпространение на захарни изделия, което ги поставя в отношения на конкуренция. "Сигнал - 2" ООД притежава словна марка "Амбелино" с рег. № 64495 за стоки от класове 29, 30 /в който клас попадат "сладкиши и захарни изделия"/ и 31 от МКСУ, заявена на 19.06.2006 г., регистрирана на 10.04.2008 г., със срок на действие до 19.06.2006 г., като по информация от Патентното ведомство, в регистъра на марките няма вписани лицензионни договори за отстъпено право на ползване на марката. В периода след 2011 г. "Сигнал - 2" ООД разпространява тоалетна хартия и кухненски ролки с тази марка, като след 18.07.2014 г. започва да разпространява и захарни изделия с марката "Амбелино". Дружеството "Саби-4" ООД извършва търговка дейност по разпространение на сладкарски и захарни изделия с наименование "Амбелино" от 1997 г., като това дружество е заявило пред Патентно ведомство словна и комбинирана марка "Амбелино" през м. януари 2014 г. По искане на "Саби - 4" ООД са образувани производства по реда на Закона за марките и географските означения пред Патентно ведомство за отмяна действието и заличаване на словна марка "Амбелино" с рег. № 64495, регистрирана от "Сигнал - 2" ООД, които спорни производства не са приключили. Въз основа на тези факти, комисията е постановила Решение № 1555/17.12.2014 г., в което е развила подробни правни изводи за отсъствие на състав на нарушение и по трите разпоредби, посочени в искането на "Сигнал - 2" ООД, а именно чл. 35, ал. 1, чл. 35, ал. 2 и чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията. В оспореното съдебно решение, съдебният състав на Върховния административен съд е извършил проверка за законосъобразност на административния акт на комисията на основанията по чл. 146 АПК, след което е приел, че е постановен от специализиран държавен орган в рамките на предоставената му компетентност, съдържа всички реквизити, посочени в чл. 62 ЗЗК и при издаването му са спазени законоустановените изисквания и приложимите материални норми. Посочените по-горе относими за спора факти, които са били установени в хода на административното производство, са установени и от съда и не са били опровергани от жалбоподателя. Единствената разлика между фактическите установявания, извършени от органа и тези на съда касаят периода, от който "Саби - 4" ООД е започнало да разпространява захарни изделия с марката "Амбелино". Видно от мотивите на съдебното решение е, че този период е от 2002 г., а не от 1997 г., както е отразено в акта на КЗК, от която година функционира кафе-сладкарница със същото наименование. Обстоятелството, че "Саби - 4" ООД е извършвало търговия със захарни изделия с посочената словна марка от 2002 г. се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът правилно е възприел. В този смисъл неоснователни са доводите, развити в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по повод кредитирането на доказателствата, представени от "Саби - 4" ООД. Що се отнася до твърдението на касатора, че тези доказателства не установявали "интензивното използване" от страна на ответното дружество на марката "Амбелино" преди регистрацията й, то същото е без правно значение, тъй като в състава на приложимата правна норма на чл. 35, ал. 2 ЗЗК липсва такова изискване. Съдът е отличил производството, проведено по реда на Закона за защита на конкуренцията, от производството по Закона за марките и географските означения, като правилно е приел, че защитата на индустриалната собственост е различна от защитата срещу нелоялна конкуренция, поради което споровете между двете дружества относно словната марка "Амбелино", са неотносими към конкретния правен спор. Предвид установените факти, съдебният състав е достигнал до обоснования извод за това, че в случая на изследване подлежи наличието или отсъствието на имитация при използването на марка по смисъла на чл. 35, ал. 2 ЗЗК, която норма е специална както по отношение на чл. 35, ал. 1, така и по отношение на общата забрана, въведена с чл. 29 от закона. Съобразно възприетото в съдебната практика становище относно определението за имитация по смисъла на чл. 35, ал. 2 ЗЗК, за да е налице такава едновременно следва да се установят три елемента: 1. Използването на марка, която е идентична или близка с марката на друг стопански субект; 2. Имитираният продукт да се предлага на пазара преди този, който го имитира; 3. Марката да се използва по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурента. Въпреки, че в разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗЗК не е посочен изрично вторият елемент от състава, то същият е изведен от съда, както от заглавието на нормата "имитация", така и от логическото разсъждение, че по-рано предлаган продукт няма как да имитира такъв, който се е появил след него. Именно този втори елемент в случая липсва, с оглед установените по делото факти, според които "Саби-4" ООД предлага на пазара захарни изделия, означени с марката "Амбелино" от 2002 г., тоест преди регистрирането на тази марка от неговия конкурент през 2006 г., докато "Сигнал - 2" ООД е започнал да разпространява захарни изделия с тази марка едва от месец юли 2014 г. В случая е налице точно обратната хипотеза на посочения по-горе втори елемент от състава на нарушението по чл. 35, ал. 2, а именно сочените от дружеството, подало сигнала като "имитиращи" продукти, са се предлагали на пазара със спорната марка преди "имитираните". Съдебният състав правилно е приел, че продажбата от страна на "Саби - 4" ООД на продукти "Амбелино" и след 2006 г., когато е регистрирана марката от другото дружество, не означава имитация, тъй като тази регистрация не дава право на защита по ЗЗК, а само по реда на ЗМГО. За съставомерността на деянието по чл. 35, ал. 2 ЗЗК е без значение дали марката на продукта е защитена като обект на индустриалната собственост, поради което неоснователни са доводите на касатора, с които се акцентира именно на факта, че марката "Амбелино" е негова принадлежност след регистрирането й по реда на ЗМГО. Нормата се интересува от използването на "идентична" марка, а не от използването на "регистрирана" по реда на ЗМГО марка. Дори да има противоправно приложение на чужда словна марка, както се твърди в касационната жалба, то ще е противоправно по смисъла на друг закон, а не по смисъла на чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията. Съдът е развил довод за отсъствието и на третата посочена по-горе предпоставка, а именно, че не се установява използване на марката по начин, който може да увреди конкурентите. Този довод е основателен дори и само предвид логическия извод, че няма как да има увреждане на конкурентното дружество, след като "Саби - 4" ООД е използвало марката много преди използването й от конкурента му. В оспореното решение, обстойно е разграничена хипотезата на чл. 35, ал. 2, която забранява имитация на марка от тази по чл. 35, ал. 1 ЗЗК, забранява имитация относно външния вид и белезите на продуктите, като правилно е прието, че приложима в случая е първата. Липсват доказателства, както и твърдения от страна на жалбоподателя за това захарните изделия, предлагани от конкурента му да са имитирали предлаганите от него такива по признак външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези. Спорът е свързан единствено с твърдението за имитация досежно словната марка "Амбелино", поради което на изследване е подлежала специалната хипотеза по чл. 35, ал. 2 ЗЗК. Поради изложеното, напълно неоснователно е твърдението в касационната жалба за смесване на двете хипотези от страна на съдебния състав. Неоснователна е претенцията на касационния жалбоподател за това, че с действията си по използване на чужда словна марка "Саби - 4" ООД е нарушило общата забрана по чл. 29 ЗЗК. Сочи се нарушение на норми от Закона за марките и географските означения и лишаване от лицензионно възнаграждение за ползване на марката съгласно чл. 595 от Търговския закон. Както се каза по-горе, дори да е налице нарушение на ЗМГО и/или някакъв друг деликт, това не поражда на собствено основание нарушение и на правилата за лоялна конкуренция, тъй като режимът на защита по ЗЗК е различен. Освен това, с общата норма на чл. 29 ЗЗК се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, когато същото е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. В съдебното решение е прието, че нормата на чл. 29 ЗЗК е със субсидиарен характер спрямо следващите, съдържащи се в Глава седма от ЗЗК, тоест се прилага само когато дадено действие или бездействие не попада в някоя от изброените в чл. 30 - чл. 37 ЗЗК специални хипотези, но уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Това разбиране е в съответствие с установените по делото факти, с точния смисъл и целта на закона, както и със съдебната практика по този въпрос. В случая, твърденията и фактите обуславят приложение на специалния състав по чл. 35, ал. 2 ЗЗК, като обстоятелството, че не са установени всички елементи за да бъде наложена санкция по този текст, не предполага приложението на общата забрана. Както правилно е отбелязано в съдебния акт, не е налице нарушение по специалната разпоредба, не защото деянието следва да се квалифицира като нарушение по друга разпоредба, в това число и общата, а защото установените фактите не изпълват състава на приложимата специална на чл. 35, ал. 2 ЗЗК. Въз основа на изложените мотиви, неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Не е допуснато соченото нарушение на съдопроизводствените правила, както и не се установиха други такива, които да са от категорията на съществените. Решението е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материални норми. Същото е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Процесният съдебен акт е валиден, допустим и постановен при отсъствие на посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, които регламентират отговорност за разноски по всички производства пред съд, проведени по реда на този кодекс, претенциите на ответника и на заинтересованата страна за присъждане на разноските, сторени в касационното производство, са основателни. В полза на Комисията за защита на конкуренцията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, определени съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в полза на заинтересованата страна сума в размер на 850 лева, платени от нея за адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия