Решение № 5846 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9729/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. Л. Т. от гр. София против Решение 9347/20.06.2024 год. постановено по адм. дело 4341/2024 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-21-15/02.02.2024 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/79 от 06.10.2023 год. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ София-град и Т. е осъден да заплати на ТП на НОИ София-град юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. По съображения за неправилност относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакуваното съдебно решение. Наведени са доводи за неправилно приложение на чл. 73, ал. 1, вр. с чл. 74, ал. 1, т. 3 от КСО. Ответникът директорът на ТП на НОИ София-град в писмен отговор,действащ чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт Н. Околска изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 06.10.2024 год. длъжностно лице по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ София-град е отказал да отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на В. Т. по заявлението му от 18.09.2023 год., с мотиви, че заявителят не отговаря на едно от кумулативните условия за пенсиониране по реда на чл. 74, ал. 1, т. 3 от КСО няма 3 години, придобит осигурителен стаж до датата на инвалидизиране, а само 01 год. 04 мес. и 05 дни. Недоволен от разпореждането, Т. го е обжалвал по административен ред по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ София-град, който с оспореното пред Административен съд София град решение 2153-21-15/02.02.2024 год. приел и доразвил аргументите на пенсионния орган, поради което е оставил без уважение сезиралата го жалба. Административният орган извършил задълбочен анализ на подадените от лицето заявления със същото искане от 29.01.2014 год. и от 18.09.2023 год. в едно с приложените към тях документи, а именно удостоверение обр. УП-2 изх. 53/27.01.2014 год. издадено от Ай Би Ем Глоубъл Деливъри Сентър България ЕООД и данни от РОЛ и е зачел осигурителен стаж преди датата на инвалидизиране 07.01.2014 год. в размер на 01 год. 04 мес. и 05 дни. За да отхвърли като неоснователна жалбата на Т. против решението на директора на ТП на НОИ София-град първоинстанционният съд е аргументирал теза, че от представените от лицето документи не може да се направи друг извод за наличие на осигурителен стаж освен този на органа. Към подаденото заявление, въз основа на което е постановено процесното разпореждане не са представени нови доказателства удостоверяващи осигурителен стаж. Такива не са представени и в съдебното производство. По тази причина съдът е приел, че лицето не отговаря на изискването на закона за наличие на осигурителен стаж в размер на 3 години придобит преди датата на инвалидизирането съгласно чл.74, ал.1, т.3 от КСО и няма право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд София-град (инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на административните органи), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби на КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя. По делото безспорно е установено, че с ЕР на ТЕЛК очни заболявания 0011/07.01.2014 год. на Т. за заболяването [заличен текст] е определена оценка на работоспособността/вид и степен на увреждане 87% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 07.01.2014 год. и срок на определение процент до 01.01.2017 год. На 25.05.2023 год. жалбоподателят е преосвидетелстван от ТЕЛК към Четвърта МБАЛ София ЕАД,като датата на първоначалната инвалидизация не е променена 07.01.2014 год., а ТНР е определена на 92% без чужда помощ и срок до 01.05.2026 год. Съдът правилно е разрешил ключовия за изхода на спора въпрос досежно придобития от Т. осигурителен стаж пряко рефлектиращ върху правото му на пенсия по чл. 74, ал. 1, т. 3 от КСО като е приел, че от събрания по делото доказателствен материал не се установява полагането на осигурителен стаж извън признатия от административния орган. В случая отсъства една от кумулативно изискуемите предпоставки за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя в посочената хипотеза, а именно 3 години осигурителен стаж. С оглед на това се налага извод, че отричайки на заявителя правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1, т. 3 от КСО, длъжностното лице по пенсионното осигуряване е издало материално законосъобразен акт, който основателно е бил потвърден по реда на административния контрол от директора на ТП на НОИ София-град. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че като е отхвърлил сезиралата го жалба, АССГ е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,