Решение № 2455 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7706/2013 г.

Решение № 2455 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7706/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Бургас против Решение № 898/18.04.2013 г., постановено по адм. дело № 2285/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменено негово Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 6/2012 от 21.08.2012 г., потвърдено с Решение № 540/18.10.2012 г. на Директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и да се присъдят разноски. Ответникът - АЕБТРИ, редовно призован не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и предявените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на АЕБТРИ - София против /ППСПДВ/ № 6/2012 от 21.08.2012 г., потвърдено с Решение № 540/18.10.2012 г. на Директора на Агенция "Митници". Началникът на Митница Бургас, е издал Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 6/21.08.2012 г., в мотивите на което е посочил, че: на АЕБТРИ са предоставени пълномощия да бъде гарантираща асоциация, да издава ТИР карнети и да поръчителства за тях, както и за такива издадени от чуждестранните асоциации на договарящите страни по Конвенция ТИР 1975 г. Отговорността започва да тече от момента на приемане на ТИР карнета от отправното митническо учреждение и може да бъде ангажирана при установена нередност на операцията ТИР. Тази отговорност е независима от обстоятелството пуснати ли са в обръщение или не конкретните стоки по ТИР карнета. Не са представени валидни и удовлетворителни доказателства, за неоснователността на възникналото задължение по решение № 1681/4.02.2010 г. на началник МП "Лесово", които е следвало да се отразят при представянето на стоката в ПМУ, за да бъдат обсъдени и евентуално признати, като основание за корекция на декларираните данни още към момента на приключване на транзитната операция. По смисъла на чл. 10, т. 1 от Конвенция ТИР нередовност на операцията ТИР е налице, когато карнетът ТИР не е приключен в получаващото митническо бюро или е приключен с резерви, отнасящи се до самата операция ТИР, каквато хипотеза е налице и по отношение на транзитната операция относно 506 колета текстил -18721 кг., които представляват липсваща стока по ТИР карнет № XT60366255. В този смисъл е приел наличие на предпоставки за събиране на публичните държавни вземания за нея, отчитайки, че нито титуляра на ТИР карнета, нито гарантиращата асоциация са представили доказателства за изпълнение на задължението стоката по транзитната операция да бъде представена в непроменен вид в ПМУ. За да отмени митническото решение като незаконосъобразно, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че митническите органи не са издали ППСПДВ срещу прекия длъжник, съответно не са предприети каквито и да е действия по събиране на вземането, с което не е установено митническия орган да е предприел всички възможни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащото ги по закон лице. Съдът е обсъдил приложимите правни разпоредби, съобразявайки Тълкувателно решение № 3/25.03.2003 г. по ТД № 6/2002 г. на Върховния административен съд по тълкуване и прилагане на Конвенция ТИР. Решението е правилно. Солидарната отговорност по Конвенция ТИР е различна от тази по ЗЗД, т. е. митническите органи нямат право да предявят вземането си по свое усмотрение пред което и да е от солидарно задължените лица. В чл. 8, т. 7 от Конвенцията ТИР е регламентирано задължение за компетентните органи в рамките на възможното да търсят плащането на дължимите суми от лицата, които пряко ги дължат, преди да предявят иск към гарантиращата асоциация. Следователно с императивна правна норма е въведена поредност при търсене на изискуемите държавни вземания като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица, независимо дали са местни или чуждестранни. Конвенцията, като международен договор, ратифициран по конституционен ред с Указ на Държавния съвет № 1144 от 29.07.1977 г., обнародван в ДВ, бр. 61 от 1977 г., съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право с предимство пред нормите на вътрешното ни законодателство, които й противоречат. В т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 25.03.03 г. по дело № ТР-6/2002 г., е посочено, че само след изчерпване възможностите за изпълнение по отношение на пряко задължените лица, компетентните органи могат да търсят изпълнение от гарантиращата асоциация. Следователно, с императивна правна норма е въведена поредност при търсене на изискуемите държавни вземания, като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица, независимо дали са местни или чуждестранни. Това означава, че отговорността на гарантиращата асоциация е обусловена от невъзможността за удовлетворяване вземанията на държавата от пряко дължащите ги лица. Както е приел първоинстанционния съд, основателно e възражението на оспорващата АЕБТРИ, че митническите органи не са направили възможното да потърсят отговорността от пряко дължащото дружество, преди да предяви претенции към гарантиращата организация, чрез издаване на процесното ППСПДВ. По делото не са представени доказателства от митническите органи, че задълженията не могат да бъдат събрани. Освен изпращане на решението на началника на Митница Бургас с установените задължения по неприключилия редовно ТИР карнет, уведомлението и приложение 5А на адреса на отговорното лице в Нидерландия не са предприети каквито и да било действия по принудително събиране на вземанията, вкл. и не е издадено ППСПДВ спрямо длъжника по закон - титуляра на ТИР карнета. Други действия във връзка с изпълнението на задължението, не са предприети. Налице са възможности за събиране на вземането от прекия длъжник, вкл. и чрез използване на механизмите на международното сътрудничество, но действия във връзка с това не са предприети от административния орган. При така установените факти, отговорността на АЕБТРИ е ангажирана в нарушение на разпоредбата на чл. 8, т. 7 от КТИР, тъй като митническият орган не е спазил законоустановената поредност и не е предприел необходимите законни действия за събиране на публичните вземания от дължащото ги по закон лице. Разноски: С оглед на резултата по спора разноски не се дължат. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,