Решение № 16008 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 389/2017 г.

Решение № 16008 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 389/2017 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от С. Е. М., чрез адвокат Ч. Ч. против решение № 113 от 07.11.2016 г. по адм. дело № 71/2016 г. на Административен съд - К. С него е отхвърлена жалбата на С. М. срещу заповед № 03-090-РД/100 от 20.04.2016 г. на директора на областна дирекция "Земеделие" - К.. Основно се твърди, че съдът незаконосъобразно е отказал откриване на производство по чл. 193 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК по оспорване верността на подписа на касатора, за който се твърди, че е положен върху декларация 87 № 14 от 29.04.2010 г. подадена от Е. Е. М. за нов собственик на 32 броя едри и дребни животни. Излагат се доводи, че това доказателство не е обсъдено от съда и след като не е допуснал на касатора производство по оспорване съгласно чл. 193 от ГПК е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави възражения за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Директорът на областна дирекция "Земеделие" - К. не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че не е установено наличие на второто условие по чл. 5, ал. 2 във връзка с ал. 4 от Наредба № 14/2015 г., след като регистрацията на първия животновъден обект не е обявена за недействителна. Счита, че първоинстанционният съд правилно е анализирал събраните по делото доказателства. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от С. Е. М. против отказ на директора на ОД на ДФЗ - К. да бъде финансирано заявление за подпомагане, поради неспазване на нормативния максимален 18 месечен срок от започване отглеждането на животни до подаване на заявлението. Мотивите на директора се за установен в регистъра на БАБХ животновъден обект за отглеждане на животни, регистриран на името на кандидата през 2010 г. Жалбоподателят е възразил, че никога не е регистрирал на свое име животновъден обект, а регистрацията е извършена при злоупотреба с личните му данни и без негово съгласие. От фактическа страна съда е приел следното: С. З. с идентификационен № 09/06/1/0/02491 от 24.07.2015 г. г./л. 21-л. 30/, жалбоподателят С. Е. М.. е кандидатствал пред Разплащателна агенция при Министерство на земеделието и храните, за подпомагане по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия", за животновъдство - отглеждане на овце, крави месодайни и телета и малачета до 1 г., в земеделско стопанство, находящо се в село Й., община Ч., област К. с избрана крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана и крайна дата на подаване на заявката за второ плащане по договора за предоставяне на финансова помощ - 01.05.2018 г. В заявлението е посочено, че за стопанската 2018/2019 г. броят на отглежданите животни ще е, както следва: овце - 112 броя, крави месодайни - 12 броя и телета и малачета до 1 г. - 9 броя, като същият брой животни е посочен и за стопанската 2019/2020 г., както и е отразен общ икономически размер на стопанството, измерен в СПО/стандартен производствен обем/ - 24905.00 лева. В заявлението жалбоподателят С. М. е декларирал, че е започнал отглеждането на животни в собствен/нает животновъден обект от 12.02.2015 г., както и че не е бил регистриран като земеделски стопанин като физическо лице, едноличен търговец или собственик на ЕООД по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, по-рано от 18 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане, като са декларирани и други обстоятелства, съгласно изискванията на ЗПЗП и Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка "6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. К. З. за подпомагане е приложен Бизнес - план по образец, съгласно Приложение № 4 към чл. 14, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка "6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г./л. 34-л. 46/, представен от жалбоподателя С. М., в който е отразено, че общата обработваема (използваема) земеделска земя на стопанството му е 10.410 дка, както и че отглежданите към момента от него налични животни са: овце - 72 броя, местна порода; крави месодайни - 9 броя, смесена порода и телета и малачета до 1 г. - 6 броя, смесена порода. В същия бизнес план е отразено, че началният икономически размер на стопанството (измерен в Стандартен производствен обем), е 16608.00 лева, отново е посочена като избрана крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана и крайна дата на подаване на заявката за второ плащане по договора за предоставяне на финансова помощ - 01.05.2018 г. и икономически размер на стопанството към крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана (измерен в Стандартен производствен обем (СПО) - 24905.00 лева. В бизнес плана е отразено, че жалбоподателят Мехмед е започнал дейността си като земеделски стопанин на 12.02.2015 г. с отглеждането на животни в собствения си животновъден обект с номер 6724-0048, като на 13.05.2015 г. е сключил договор за наем на 8 броя имоти - пасища и мери, с обща площ от 13.3465 ха, подробно описани в таблица в бизнес плана. В бизнес плана, като очаквани резултати за развитие на дейността на земеделското стопанство на жалбоподателя е посочено, че с реализацията на проекта, кандидатът цели създаването на едно ново, модерно и конкурентно стопанство, като се предвижда през третата година от развитието на стопанството да се увеличи икономическият му размер, чрез закупуване на косачка и отглеждането допълнително на още 40 броя овце, 3 броя месодайни крави и 3 броя телета и малачета до 1 г., което ще доведе до по-висока доходност и съответно - рентабилност на стопанството, а с преминаването към органично производство се очаква и реализация на животинската продукция на по-висока цена. С Разпореждане на съда от 11.05.2016 г., от ответника по жалбата са изискани и съответно са представени и допълнителни писмени доказателства, като от представеното и прието като доказателство по делото Уведомително писмо с Изх. № 01-090-6500/697 от 12.11.2015 г. на Областна дирекция - К. на ДФ "Земеделие"/л. 65-л. 68/, адресирано до жалбоподателя С. М., е видно, че със същото заявителят е уведомен, че във връзка с подаденото от него заявление за подпомагане с идентификационен номер № 09/06/1/0/02491, при извършената проверка на представените документи, заявените данни и посочените факти, са установени липси/нередовности на документи, непълноти и неясноти, като в т. I. 1. от писмото е посочено, че съгласно попълнения раздел VII Декларации към заявлението за подпомагане, заявителят е декларирал, че е започнал отглеждането на животни в собствен/нает животновъден обект, с цел производство на земеделска продукция, на 12.02.2015 г., но при направена справка е установено, че заявителят е бил собственик на животновъден обект за периода от 30.04.2010 г. до 13.05.2010 г., което обстоятелство не съответства на декларираното от заявителя. Това уведомително писмо е получено от жалбоподателя Мехмед, на 13.11.2015 г., като в отговор на същото, от С. М. също е подадено Уведомително писмо до директора на ОД - К. на ДФ "Земеделие", с Вх. № 01-090-6500/697 от 24.11.2015 г./л. 61-л. 62/, с приложени документи към него, в което същият е изложил факти и е представил документи и обяснения, за изясняване на неточностите и непълнотите по заявлението, като по т. 1 от Уведомителното писмо на ОД - К. на ДФ "Земеделие", касаеща обстоятелството, че заявителят е бил собственик на животновъден обект за периода от 30.04.2010 г. до 13.05.2010 г. Жалбоподателят е посочил, че прилага уведомително писмо от Е. М. М. до директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ - град К.. Това уведомително писмо, изходящо от Е. М. М. също е изискано от съда и прието като доказателство по делото, като в същото е посочено, че е относно притежавания от Е. М. през 2010 г. животновъден обект в село Й., община Ч.. В писмото е отразено, че поради стекли се обстоятелства и нуждата от увеличение на млечната квота на Е. М., изцяло и само по негово решение и умисъл, същият е прехвърлил собствеността на стопанисвания от него животновъден обект, на сина си - С. М., без негово разрешение и съгласие, чрез общопрактикуващия лекар. В същото уведомително писмо Е. М. е заявил, че през периода от 30.04.2010 г. до 13.05.2010 г., т. е. през периода, през който животновъдният обект е бил прехвърлен на сина му, настоящия касационен жалбоподател, който не е бил реален собственик на този животновъден обект и не извършвал дейност, както и е заявил, че съзнава действията си за изкуствено създаване на действащ животновъден обект, но моли тези данни да бъдат заличени. Въз основа на така установената фактическа обстановка, директорът на ОД - К. на ДФ "Земеделие" е издадена оспорената Заповед № 03-090-РД/100 от 20.04.2016 г./л. 8-л. 10, л. 15-л. 17/, с която, на основание чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 27, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 2 и ал. 4 и чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка "6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, на жалбоподателя С. Е. М. е отказано да бъде финансирано заявлението му за подпомагане с ИД № на проекта: № 09/06/1/0/02491, на стойност 48895.00 лева. Като фактическо основание за отказа е посочено, че в резултат на извършени административни проверки на представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със заявлението за подпомагане по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., е установено, че кандидатът С. М. не отговаря на изискването за допустимост за подпомагане по подмярката, посочено в чл. 5, ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 4 на същия член, съгласно който, към датата на подаване на заявлението за подпомагане, кандидатите трябва да "са започнали да отглеждат животни в собствен/нает животновъден обект и/или да стопанисват земя с цел производството на земеделска и животинска продукция", в период преди 18 месеца, спрямо датата на депозиране на заявлението за подпомагане по подмярката и че в тази връзка е установено, че заявлението за подпомагане е подадено на 24.07.2015 г. в ОД на ДФ "Земеделие" - К.. Посочено е също, че в част VII. "Декларации", т. 5 от заявлението, кандидатът е декларирал за "начало на отглеждането на животни в собствен/нает животновъден обект и/или стопанисване на земя с цел производството на земеделска продукция", датата 12.02.2015 г., но че след извършена административна проверка в електронния регистър на БАБХ е установено, че С. М. е бил регистриран като собственик на животновъден обект, за периода от 30.04.2010 г. до 13.05.2010 г. и че това категорично навежда на мисълта, че кандидатът е отглеждал животни в период преди 18 месеца, спрямо датата на депозиране на заявлението за подпомагане по подмярка 6.1. При тази фактическа обстановка, първоинстанционния съд е приел, че обжалваната Заповед № 03-090-РД/100 от 20.04.2016 г. на директора на Областна дирекция - К., е законосъобразна, т. к. същата е издадена от материално и териториално компетентен административен орган, при спазване на установената форма и с определеното от закона съдържание, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и същата е съобразена и с целта на закона. Така постановеното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След събиране на административната преписка и всички представени от насрещните страни писмени доказателства, съдът не е обсъдил всички относими доказателства по разрешаването на правения спор за законосъобразността на заповед № 03-090-РД/100 от 20.04.2016 г. на директора на областна дирекция "Земеделие" - К. Видно от изисканите от съда и представени по делото доказателства от административния орган е, че пред съда е представено уведомително писмо вх. № 3943/24.11.2015 г. от Е. М. М. В писмото е отразено, че поради стекли се обстоятелства и нуждата от увеличение на млечната квота на Е. М., изцяло и само по негово решение и умисъл, чрез общопрактикуващия лекар е прехвърлил собствеността на стопанисвания от него животновъден обект, на сина си - С. М., без негово разрешение и съгласие. В същото уведомително писмо Е. М. е заявил, че през периода от 30.04.2010 г. до 13.05.2010 г., т. е. през периода, през който животновъдният обект е бил прехвърлен на сина му, последният - С. М., не бил реален собственик на този животновъден обект и не извършвал дейност, както и е заявил, че съзнава действията си за изкуствено създаване на действащ животновъден обект, но моли тези данни да бъдат заличени, както и декларира, че изцяло е готов да поеме върху себе си административната санкция за тези свои действия. На следващо място, административния орган е представил на съда декларация от Е. М. М., че е съгласен животновъден обект 67240048, находящ се в село Й., община Ч. да бъде пререгистриран като собственост на С. Е. М.. В декларацията са налични два подписа- на Е. М. и С. М. В тази връзка, основателен е доводът на касационния жалбоподател, че тези доказателства са от съществено значение за изхода на спора и е следвало да бъдат обсъдени от съда. След като не е сторено, решението на първоинстанционния съд е необосновано. На следващо място, видно от протокол от съдебно заседание, проведено на 13.09.2016 г., пълномощника на жалбоподателя С. М. е изложил доводи, че подписът положен в изисканата декларация, която е послужила като основание за издаване на обжалваната заповед, представена от Областна дирекция по безопасност на храните - К., не е положен от С. М., като е направил искане съда да открие производство по оспорване истинността на този документ, тъй като този документ е от съществено значение за изхода на спора. С протоколно определение в проведеното на 13.09.2017 г. открито съдебно заседание, първоинстанционният съд е оставил без уважение така направеното искане. Като е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на С. М. срещу заповед № 03-090-РД/100 от 20.04.2016 г. на директора на областна дирекция "Земеделие"-К. и след като не е допуснал производство по оспорване съгласно чл. 193 от ГПК, както и не е обсъдил всички относими доказателства, административния съд е постановил неправилно решение. Настоящата инстанция намира, че съдът необосновано и в нарушение на чл. 193 от ГПК е отказал откриване на производство по оспорване верността (съответствието на отразеното в документа с действителното фактическо положение) на визираната от пълномощника жалбоподателя декларация 87 от 29.04.2010 г. Искането е направено своевременно, съгл. разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ГПК. Искането ( на л. 79 от протокола от с. з.) съдържа изискуемия минимум изразни средства, които са достатъчни, за да ангажира изпълнение на задължението на съда да открие производство по чл. 193 от ГПК за този документ. Дори да се приеме, че искането не е било достатъчно прецизирано, съдът на основание чл. 171, ал. 4 от АПК е бил длъжен да съдейства за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията на жалбоподателя или неговия пълномощник, което очевидно не е сторено. Отделен е въпроса какъв би бил резултата от оспорването на посочената от жалбоподателя декларация, но при твърдените обстоятелства, че жалбоподателя е бил регистриран без негово съгласие, както и че подписа върху декларацията не е негов, а тази декларация е послужила като основание за издаване на заповед № 03-090-РД/100 от 20.04.2016 г. на директора на областна дирекция "Земеделие" - К., резултата от оспорването на процесния документ вероятно би повлиял на изводите на съда, а това обуславя същественост по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК на допуснатото нарушение. Като не е изпълнил тези си задължения, съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които ако не бяха допуснати, крайният съдебен резултат вероятно би бил друг, а това е достатъчно да ангажира като последица отмяна на решението. В хипотезата на чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, посочени по - горе. В тази връзка съдът следва да открие производство по чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК по оспорване на конкретно посочената от жалбоподателя декларация, като при необходимост относно конкретиката да му даде съответните указания по чл. 171 от АПК, включително и по отношение за кои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. В резултат на това и при проведеното оспорване следва да се прецени необходимостта от назначаване на съдебно - графологична експертиза. В резултат на всичко новоустановено, съдът следва отново да извърши проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,