Решение № 8826 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2987/2017 г.

Решение № 8826 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2987/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на "Биомет" ЕООД, гр. С., подадена от адвокат - пълномощника му И. С. П., срещу решение № 177 от 10.01.2017 г. по адм. д. № 397/2016 г. на Административен съд С.-град. С него съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) в частта му по раздел IV, т. 5 и 6, като го е осъдил да заплати разноски, представляващи юрискосултско възнаграждение в полза на КЕВР. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се всичките основания за касационна отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът в настоящото производство твърди, че с обжалваното решение КЕВР въвежда цена за достъп до електропреносната мрежа, която по същество представлявала изземване на приходите от дейността на производителите на електрическа енергия от вятър и слънце и прехвърлянето им към оператора на електропреносната мрежа "Електроенергийния системен оператор" ЕАД (ЕСО ЕАД); в обжалваното решение административният съд признавал, че с цената за достъп, предмет на жалбата, КЕВР пряко целял компенсиране на разликата между пазарната и преференциалната цена, по която се изкупува произведената електрическа енергия от вятър и слънце, което противоречало на целите, заложени в чл. 31, т. 6 и 7 и ал. 4 ЗЕ; било допуснато нарушение на чл. 36а ЗЕ от страна на ЕСО ЕАД. Касаторът твърди, че при постановяване на решението си КЕВР е нарушила чл. 26, ал. 1 АПК, защото не е уведомила заинтересованите лица, а само заявителите на цените в сектор "Енергетика"; мотивите към обжалваното решение на КЕВР не били обосновани при приемането на цената за достъп, а Комисията е приела това, което било заявено от ЕСО ЕАД за компенсиране на направените разходи. Касаторът твърди, че съдът необосновано е приел, че цената за достъп до електропреносната мрежа трябва да се дължи само от производителите на електрическа енергия от вятър и слънце, с което се нарушавал принципът на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия; нямало мотиви защо само производителите на ел. енергия от вятър и слънце предизвиквали допълнителни разходи за разполагаемост, без да се направи сравнение с други производители на ел. енергия; нямало обоснованост на разликата в признатите разходи за разполагаемост за периода от м. август 2013 г. - м. април 2015 г., които били в размер на 4 896 хил. лв., а за ценовия период на обжалваното решение, признатите разходи за разполагаемост били в размер на 8 760 хил. лв., след като нямало нови присъединени мощности. Освен това касаторът твърди, че цената за достъп до електропреносната мрежа била определена в нарушение на чл. 27, ал. 1 и 2 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, наричана в изложението само "Наредба № 1", защото били взети предвид направени разходи за предходен регулаторен период за повече от една година. Твърди, че съдебното решение и това на КЕВР били издадени в нарушение на чл. 35 и 36 АПК, защото не била събрана и обсъдена информацията от крайните снабдители, както и относно начина на измерване на постъпилата в мрежата ел. енергия, а решението било постановено само на база информацията на ЕСО ЕАД; цената за достъп в доклада на работната група се различавала от приетата с решението цена, без да има мотиви за това изменение; не била мотивирана избраната норма на възвръщаемост на оборотния капитал, което било нарушение по чл. 14 от Наредба № 1; решение Ц-27 не съдържало разпоредителна част, в която да се определи начинът на изпълнението му и срокът за това; жалбоподателят не бил краен клиент по смисъла на чл. 34, ал. 6 и чл. 35, ал. 5 ЗЕ, поради което не участвал в разпределението на невъзстановяеми разходи. Допълнителни съображения касаторът излага в писмени бележки, в които акцентира на нарушението по чл. 36а ЗЕ. Прави се искане за отмяна на съдебното решение, както и за присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции. Ответната страна по касация КЕВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулта Стоянова оспорва жалбата. Подробни съображения излага в представените писмени бележки. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна "Електроенергийния системен оператор" ЕАД е изпратила отговор на подадената касационна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. За обосноваване на взетото становище са изложени аргументи противни на твърденията в касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение било постановено след подробен анализ на доказателствата и на относимите към спора нормативни разпоредби от ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (отм.). Доводите относно допуснато нарушение на административно производствените правила и на материалния закон били неоснователни. Счита решението на съда за правилно и законосъобразно, като предлага то да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. в раздел IV, т. 5, КЕВР е определила на ЕСО ЕАД, считано от 1.08.2015 г., цена за достъп до електропреносната мрежа, без ДДС, която се дължи от производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7,14 лв./MВтч. С т. 6 са определени ценообразуващите елементи, а именно: необходими годишни приходи в размер на 305 020 хил. лв., при прогнозно количество ел. енергия в размер на 2 844 860 МВтч. Тези части от решението са били обжалвани от "Биомет" ЕООД, за което безспорно е било установено, че е производител на ел. енергия от ВИ. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил спазването на процедурата по приемане на решението. Приел е, че в съответствие с чл. 13, ал. 5, т. 2, ал. 7 и 8 ЗЕ и чл. 45-46 от Наредба № 1 е прието обжалваното решение, поради което административният орган не е допуснал нарушение на административно производствените правила. Посочил е, че КЕВР е публикувала на страницата си в интернет доклада на назначената работна група и проекта за решение, насрочила е обществено обсъждане, като отделна покана е била изпратена до заявителите на цените. Съдът е посочил, че в ЗЕ и приложимите подзаконови нормативни актове няма разписано задължение за КЕВР писмено да уведомява всеки един производител на ел. енергия за насроченото обществено обсъждане, поради което е извел извод, че не е допуснато нарушение на чл. 26 АПК. Съдът е анализирал предложението на ЕСО ЕАД за утвърждаването на цени на електрическата енергия от 31.03.2015 г., допълнителното му становище от 8.06.2015 г., включително и направените корекции от страна на КЕВР в първоначалното и допълнителното предложение на дружеството, представляващи по същността си мотиви към обжалваната част от решението. Приел е, че в правомощията на КЕВР е да вземе решение, с което да определи цената за достъп до електропреностната мрежа, в съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ. Поради това е направил правен извод, че решението е издадено от компетентен орган, в съответната форма. Относно материалната законосъобразност на обжалваната част от решението, съдът е съобразил предмета на договора за достъп до електроразпределителната мрежа, като се е позовал на чл. 84, ал. 2 ЗЕ и § 197, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от същата дата. Изяснил е съдържанието на понятието "достъп", определено в § 1, т. 15 от ДРЗЕ, както и това, че "Биомет" ЕООД има качеството на производител на електрическа енергия, според § 1, т. 46 от ДРЗЕ, поради което е длъжно да сключи договор за достъп. Съдът е посочил, че с Решение № Ц-33 от 2012 г. на основание чл. 32, ал. 4 ЗЕ са били определени временни цени за достъп до електропреносната и/или електоразпределителните мрежи, което е отменено от ВАС. З. първи път цената за достъп е определена с Решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на КЕВР. В изпълнение на хипотезата на чл. 27, ал. 2 от Наредба № 1 е била определена цената за достъп, като е взето предвид от страна на Комисията, че с предходно решение не са били взети предвид разходите за разполагаемост на предоставената мощност за студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни от производителите на ел. енергия и разходите на системния оператор за закупуването й. Поради това, те са били взети предвид с оглед на предоставената информация за тях от страна на ЕСО ЕАД. При определянето на цената за достъп до електропреносната мрежа съдът е съобразил принципите, въведени с чл. 31, т. 1 и 2 ЗЕ, както и нормите на чл. 27 от Наредба № 1, в релевантната й редакция, обн. в ДВ, бр. 17/2014 г., в която е визиран начинът на определянето на цената за достъп. В ал. 3 на същия чл. е посочено, че пределната цена на разходите на оператора на преносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период. Съобразно представените писмени доказателства, цената за достъп е определена при съобразяване на направените допълнителни разходи за резерв-закупена разполагаемост за периода от м. 07.2012 г. до м. 04.2015 г., като е отчетено, че през този период, с изключение на месеците, през които ЕСО ЕАД не е закупувало разполагаемост за студен резерв, поради липсата на средства, при 8760 часа годишно, в процесния ценови период следва да бъдат включени разходи отразяващи 100 MВтч допълнителен резерв, а не както е поискал преносния оператор 170 MВтч. Съдът е посочил, че натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост през посочения период до м. 04.2015 г., както и некоригиране на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия, в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1, са двата фактора, които водят до съществена разлика между цената за достъп, определена с Решение № Ц-6 от 2014 г. и обжалваното Решение № Ц - 27/2015 г. Въз основа на този анализ съдът е направил извод, че определената цена за достъп съобразено с направените разходи за разполагаемист през предходния ценови период е законосъобразна, поради настъпилите изменения в ЗЕ и Наредба № 1. Отделно от това съдът е съобразил чл. 12, т. 1 във връзка с чл. 11, т. 1 от Правила за търговия с електрическата енергия (ПТЕЕ), уреждащи видовете договори, страни и предмета им, по-конкретно договорите за достъп до електропреносната мрежа и предоставянето на системни услуги. Съобразил е и разпоредбата на чл. 62, ал. 4 от Правилата за управление на електроенергийната система (ПУЕС), според която правото на ползване на електропреносната мрежа се основава на договор за достъп (право на ползване на преносната мрежа, предоставяне на допълнителни услуги и ползване на системни услуги), сключен между ползвателя и оператора на преносната мрежа. Съдът е посочил и съдържанието на понятието "системни услуги", определено в § 1, т. 53а ДРЗЕ, видовете допълнителни услуги, визирани в чл. 94 ПУЕС, които съгласно чл. 93, ал. 3 ПУЕС операторът на преносната мрежа закупува за реализиране на някои системни услуги, които предоставя на ползвателите на преносната мрежа. Съдът е посочил, че в чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1 в релевантната й редакция е визирано, че цената за достъп може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия и други компоненти в зависимост от структурата на разходите. Поради това цената за достъп, в която са включени и други компоненти е преценена като съответна на посочената норма от Наредба № 1. Относно периода, през който са направени разходите, които са преди определянето на цената за достъп, съдът се е позовал на чл. 95, ал. 1 ПУЕС, който предвижда отделно заплащане на разполагаемостта от електроенергията и това заплащане не е ограничено до закупената през предходния ценови период допълнителна разполагаемост. Поради това е приел, че извършената компенсация от страна на КЕВР е съответна на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. По доводите в жалбата относно приложимостта на чл. 34 и 35 ЗЕ, съдът е приел, че в тях не се включват направените разходи от "ЕСО" ЕАД за предходния период, като е съобразил нормата на § 8 ПЗР на ЗЕ и чл. 21, ал. 1, т. 17 и чл. 30, ал. 1, т. 17 ЗЕ, поради което е приел доводите за неоснователни. Съдът е намерил за неоснователни твърденията в жалбата относно позоваването на чл. 31, т. 9 и 11 ЗЕ, както и тези за неправилно определяне на нормата на възвръщаемост на капитала. Неоснователни за съда са били и оплакванията за неизисканата информация относно присъединените мощности, като съдът се е позовал на чл. 87, ал. 2, т. 6 и чл. 89 ЗЕ, чл. 191, чл. 193-196 и чл. 202 ПТЕЕ, както и на чл. 69 ПУЕС. Направените правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Съдът е приел, че приетите от КЕВР цени за достъп са в съответствие с целите на ЗЕ и е извел като краен извод, че определената цена за достъп на производителите на електрическа енергия от вятър и слънце до електропреносната мрежа е законосъобразна и не е в нарушение на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. По групата доводи в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при приемането на оспореното решение: Твърдението е неоснователно. Според приложените по делото писмени доказателства съдът подробно е изследвал процедурата по приемане на решението, която е започнала с подадени заявления от енергийните предприятия за определянето на цени за регулаторния период. По подадените заявления е била назначена работна група, която е изготвила доклад, разгледан, приет и подложен на обществено обсъждане. Изразените становища на участниците в общественото обсъждане и писмените им такива са били разгледани от КЕВР, която на закрито заседание е приела решението си, предмет на жалбата при спазване на изискванията на ЗЕ и Наредба № 1. От данните по делото безспорно е установено, че проектът на решението е бил качен на страницата в интернет на КЕВР и всеки, който е желаел е могъл да се запознае с него и да участва в общественото обсъждане. Обстоятелството, че "Биомет" ЕООД не е сторило това, не може да доведе до порок на процедурата по приемане на решението. В нормативната уредба, регламентираща отношенията в енергетиката, няма вменено задължение КЕВР да уведомява всеки производител на електрическа енергия за качения проект на решение и предстоящото обществено обсъждане. Твърдението в касационната жалба, че първостепенният съд неправилно е преценил, че нарушението на чл. 36а ЗЕ не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователно. Правилно съдът е приел, че нарушението не е съществено по характера си, тъй като не е засегнало правото на жалбоподателя на защита. Смисълът на оповестяването е да бъдат информирани потребителите на предоставяната услуга за предстоящо производство във връзка с промяна на цената. Това уведомление е извършено от регулиращата комисия, която е публикувала на интернет страницата си информация за започналото административно производство по издаване на решение Ц-27 и за предстоящото му обществено обсъждане. С това жалбоподателят също следва да се счита уведомен и не е имало обективна пречка да участва на обсъждането и след като се запознае с предложенията, да вземе становище по тях, както са направили редица други субекти на правоотношения, във връзка с енергетиката. С оглед константната съдебна практика съществено нарушение на административнопроизводствените правила е само това, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на административния акт, когато ако не е допуснато би могло да се стигне до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. В случая твърдяното нарушение не е от такъв характер, тъй като в проведената административна процедура енергийните предприятия са имали възможност да вземат участие и да изразят становища. Позоваването на съдебна практика, формирана при оспорване на решение № Ц-33/2012 г. не е коректно, тъй като с това решение е определена временна цена за достъп и при приемането му не е провеждана процедура пред административния орган - решението е прието един ден след подаване на заявленията на електроразпределителните и електропреносното дружества. Ето защо неспазването от "ЕСО" ЕАД на задължението му по чл. 36а, ал. 1 ЗЕ не съставлява нарушение на административните правила, водещо до незаконосъобразност на административния акт. Поради това правилно съдът е приел, че решението е прието в съответствие на чл. 26, ал. 2 във вр. чл. 61, ал. 3 АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация. По оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон: Твърдението, че с определената цена за достъп до електропреносната мрежа се изземвали приходите от дейността на производителите на ел. енергия от вятър и слънце и те се прехвърляли към оператора на преносната мрежа е неоснователно. Цената за достъп е въведена с изменението на ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 47/2011 г., поради което жалбоподателят е бил наясно, че такава цена ще бъде определена в съответствие с правомощията на КЕВР. Цената за достъп само за производителите на ел. енергия от вятър и слънце е определена с оглед на обективните обстоятелства, които са наложили ЕСО ЕАД да направи допълнителни разходи за разполагаемост, предизвикани тъкмо от тази категория производители на ел. енергия от вятър и слънце, а разходите на системния оператор не са били възмездени. За покриването им е определена цената за достъп за тази категория производители на ел. енергия, която ги е предизвикала. По оплакването за необоснованост на решението на КЕВР и липсата на мотиви при постановяването му: С т. 5 от обжалваното решение КЕВР е признала на преносния оператор извършени допълнителни разходи за закупуване на допълнителни резервни мощности, чрез които се балансира променливата генерация от соларни и вятърни паркове. КЕВР е признала за обоснована количествената оценка за влиянието на фотоволтаичните и вятърни електроцентрали върху енергийните режими, получена в резултат на изследването, извършено от ЕСО ЕАД. Оценката показва, че за покриване нарастването на денонощния диапазон на отрицателно и положително изменение на остатъчния товар, електроенергийната система на страната се нуждае от допълнителни регулиращи мощности. Случайното изменение на параметрите на първичните енергийни източници от слънце и вятър води до големи отклонения в отдадената от тях мощност. Това е свързано с увеличаване на диапазона от вторично регулиране в страната и по-често активиране на третичен (15минутен) резерв, както и свързаните с това разходи, извършвани от ЕСО ЕАД. В резултат на тези оценки и анализи е определен от Комисията необходимият резерв за допълнителни услуги, който следва да се поддържа със 100 MW вместо заявеният от 170 МW, средночасово по-висок от предвидения за същия регулаторен период 200 МW средночасово по раздел IV, т. 1 или общо 270 МW за целия период на решение № Ц - 27/2015 г. Поради това правилно административният съд е посочил, че определената цена за достъп е различна, не само защото не е била предмет на регулиране с предходни решения, но и при отчитане на спецификата на цената, произтичаща от новите норми на чл. 84, ал. 2 и § 197 ПЗР на ЗЕ и чл. 12 ПТЕЕ. В определението на понятието "системни услуги", дадено в § 1, т. 53а ДРЗЕ са посочени видовете услуги, които се включват в него, докато в чл. 94 ПУЕС са посочени видовете допълнителни услуги, които съгласно чл. 93, ал. 3 ПУЕС операторът на преносната мрежа закупува за реализиране на някои системни услуги. В заявлението си за определяне на цена за достъп ЕСО ЕАД е включило допълнителни регулиращи мощности за закупуването на допълнителен резерв за вторично регулиране в размер на 170 МW, но КЕВР е признала този размер до 100 МW на час. Т. допълнителни мощности се включват в чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1, представляващи компонента на цената за определяне на цената за достъп, както правилно е приел и съдът. Тези допълнителни разходи за закупуването на допълнителен резерв за вторично регулиране са определени след анализ на разходите, заявени от ЕСО ЕАД и извършени за периода м. септември 2012 г. - м. юли 2013 г. и м. август 2013 г. - м. април 2015 г., които надхвърлят разходите за допълнителни услуги, утвърдени в цената за достъп до електропреносната мрежа за всеки регулаторен период - 200 МВт, утвърдени с решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. За тези допълнителни разходи, необходими на ЕСО ЕАД за закупуване на допълнителни регулиращи мощности, които не са част от цената за достъп, дължима от крайните клиенти, преносният оператор следва да бъде компенсиран в рамките на три регулаторни периода. За периода м. септември 2012 г. до м. април 2015 г. ЕСО ЕАД е извършило разходи за осигуряване на допълнителен резерв за първично и вторично регулиране, свързани с производството на ел. енергия от фотоволтаични и вятърни централи в размер на 51 786, 21 хил. лева, които са признати от Комисията. Отчетени са били и приходите от реализиране на Решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. и Решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. в размер на 17 254,54 хил. лв. Разликата между извършените разходи в размер на 51 786,21 хил. лв. и посочените приходи е в размер на 34 531,66 хил. лв., представляващи некомпенсирани разходи чрез цените за достъп. Тези разходи са направени в изпълнение на произтичащото задължение на ЕСО ЕАД от ЗЕ да осъществява единно управление на електроенергийната система на страната. Цената за достъп е определена в съответствие с чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1, според която пределната стойност на разходите на оператора на преносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период. Цената за достъп по обжалваното решение е образувана на база на утвърдени прогнозни необходими годишни приходи и утвърдено количество ел. енергия, доставено в мрежата за продажба и пренос, през съответния период. За образуване на цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос на ел. енергия през нея, Комисията е приела Указания с протоколно Решение № 15 от 9.02.2012 г. Според т. 39 от тях цената за достъп се изчислява като съотношение на признатите от КЕВР необходими приходи на ЕСО ЕАД и количеството сумарна консумирана почасова мощност. Необходимите приходи отразяват сумата от условно-постоянните разходи, разходи за студен резерв и разходи за услуги и възвръщаемост на капитала, намалени с приходите от предоставената преносна способност. Нормата на възвръщаемост се изчислява в процент като средно претеглена на база цените на собствения и привлечения капитал. Нормата на възвръщаемост на капитала с процесното решение е призната в размер на 3,33% като ценообразуващ елемент при образуване на цената за достъп. Тя се прилага само върху оборотния капитал, формиран на база 1/8 от разходите за осигуряване на допълнителен резерв. Признатият размер на необходимите приходи 20 307 хил. лв. са в пъти повече от признатите с решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. размер на общо необходими приходи за цената за достъп на производителите на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия на стойност 6 041 хил. лв. Признатият размер на необходимите приходи включва разходите за компенсиране 11 510 хил. лв., разходите за осигуряване на допълнителен резерв 8 760 хил. лв. и 36 хил. лв. възвръщаемост, формиращи по-високата цена за достъп, дължима от производителите на ел. енергия от вятър и слънце. Поради това твърдението в касационната жалба, че цената за достъп за производителите на ел. енергия от тези първични източници е многократно увеличена, което е нарушение на материалния закон, е неоснователно. Неоснователно е и твърдението, че "Биомет" ЕООД, като не е присъединено към електропреносната мрежа и нямало никакви допирни точки с нея, както и че имало договор за достъп с електроразпределителното дружество, не дължало цена за достъп на ЕСО ЕАД. Според чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ в релевантната му редакция, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Безспорно е, че жалбоподателят има качеството на производител на ел. енергия, поради което дължи цена за достъп до електропеносната мрежа на ЕСО ЕАД, въпреки че е присъединено към електроразпределителната мрежа и има договор за достъп с електроразпределиетлното предприятие. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на административния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направеното искане от касатора за присъждане на разноски, с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Искането на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и същото искане на заинтересованата страна ЕСО ЕАД следва да се уважат, на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК. "Биомет" ЕООД следва да заплати на КЕВР и на ЕСО ЕАД разноски в размер на по 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение