Решение № 4630 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15256/2013 г.

Решение № 4630 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15256/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Венелин Ралев Василев, жив. в гр. София, срещу заповед № ЧР-П-183/24.10.2013 г. на министъра на икономиката и енергетиката, с която на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя от длъжност "старши експерт", с придобит IV младши ранг, сектор "Централен", отдел "Наблюдение и контрол на изпълнението", Главна дирекция "Европейски фондове за конкуретноспособност", Министерство на икономиката и енергетиката. Жалбоподателят поддържа в жалбата, съдебно заседание и писмени бележки, че оспорената заповед е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, в несъответствие с целта на закона, иска отмяната й. Ответникът - министърът на икономиката и енергетиката, чрез процесуален представител, иска отхвърляне на оспорването, ведно с всички законни последици. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Видно от представената служебна книжка и заповед № ЧР-Н-122/27.09.2012 г. Венелин Ралев Василев е назначен на основание чл. 15, във връзка с чл. 12 от Закона за държавния служител на длъжността, старши експерт, експертно ниво 4 в сектор "Централен", отдел "Наблюдение и контрол на изпълнението", Главна дирекция "Европейски фондове за конкуретноспособност", Министерство на икономиката и енергетиката за заместване на Боряна Любенова Некезова при условията на изпитателен срок - една година, считано от 1.10.2012 г. Със заповед № ЧР-И-804/15.08.2013 г. на основание чл. 87а ЗДСл и посочено в мотивната част на заповедта ново длъжностно разписание Василев е преназначен на длъжност "старши експерт с ранг IV младши" в същия сектор, отдел и дирекция на същото министерство за заместване на Боряна Любенова Некезова при условията на изпитателен срок. По време на така описаното служебно правоотношение същият е ползвал общо 23 работни дни платен годишен отпуск и 11 дни отпуск по болест /между тях няма почивни дни/ или общо 34 дни, видно от приложените и приети по делото заповеди за разрешаване на платен годишен отпуск и болнични листове /л. 28 - 38/. Служебното му правоотношение е прекратено с оспорената заповед, считано от 28.10.2013 г. на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, като в нея е вписано: "Причини за прекратяване на служебното правоотношение: Прекратяване на служебното правоотношение в срока на изпитване без предизвестие". Оспорената заповед е издадена от министъра на икономиката и енергетиката, който е компетентният да я издаде по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл орган по назначаването. Същата е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл, който законов текст е специален и дерогира приложението на общия текст в АПК, цитиран от жалбоподателя. Заповедта съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг държавна служба съобразно изискванията на чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл. Служебното правоотношение е прекратено след като жалбоподателят е прослужил на длъжността 1 г. и 27 дни. Съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗДСл. срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск. Тоест към момента на едностраннно прекратяване на служебното правоотношение е бил изтекъл срок за изпитване в размер на 11 месеца и 23 дни /1 г. и 27 дни - 34 дни/. Следователно едностранното прекратяване е в изпитателния едногодишен срок за назначен за пръв път на държавна служба и е съобразено с материалноправните норми на чл. 12, ал. 1 вр. чл. 12, ал. 3 от ЗДСл. Дали да прекрати или не служебното правоотношение, е въпрос на преценка по целесъобразност на органа по назначаването, която не подлежи на съдебен контрол. За това свое решение органът не е длъжен да излага мотиви и да сочи доказателства за несправяне с работата. Нямат отношение към спора и наведените от жалбоподателя доводи по приложението на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСЛ, доколкото процесната заповед не е издадена на това правно основание. Спазена е и целта на закона, която е да даде възможност на органа по назначаването в хипотезата на чл. 12 от ЗДСл в срока на изпитване да прецени дали следва да прекрати или не служебното правоотношение с назначения за пръв път на държавна служба. С оглед на горното оспорената заповед е издадена от компетентния орган; при спазване на административнопроизводствените правила; в предвидената от закона форма; в съответствие с приложимото материално право и целта на закона и оспорването следва да бъде отхвърлено. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение