Решение № 35 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6122/2007 г.

Решение № 35 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6122/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационни жалби на Д. Й. М. и П. на РБ срещу решение № 182 от 27.07.2007 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4състав, постановено по гр.д. № 248 от 2007 г. Д. Й. М. обжалва решението в частта, с която е отменено решение от 7.12.2006 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Софийския градски съд за уважаване на предявения от нея срещу П. на РБ иск по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ за сумата над 7 000 лв. до 15 000 лв. и вместо това е отхвърлен този иск за сумата 8 000 лв. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано- основание за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Касаторката счита, че присъденото й обезщетение от 7000 лв. не съответства на претърпените от нея неимуществени вреди от неоснователно повдигнатото и поддържано срещу нея обвинение в престъпление. Прокуратурата на РБ обжалва решението на Софийския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решението на Софийския градски съд за осъждане на П. да заплати на Д. Й. М. сумата 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б."в" от ГПК (отм.). Определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди от 7 000 лв. бил силно завишен и не съответствал на действително претърпените от М. вреди. Това обезщетение не било съобразено с принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, нито с установената съдебна практика по аналогични дела. Обжалва се и решението в частта, с която П. на РБ е осъдена да заплати на ищцата разноски в размер на 500 лв., които съгласно чл. 68 от ГПК (отм.) се дължали не от П., от Държавата. Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия, след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, приема следното: Касационните жалби са допустими - подадени са в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирани страни и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.) подлежи на касационно обжалване. В тях се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледани по същество, жалбата на Д. М. е неоснователна, а жалбата на П. на РБ е частично основателна, поради следното: По делото не се спори, че съгласно чл. 2, т. 2 и чл. 7 от ЗОДОВ П. на РБ дължи на Д. Й. М. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от неоснователно повдигнатото и поддържано обвинение в престъпление "измама", за което с влязло в сила решение по н.о.х.д. № 1* от 2003 г. на СРС, НК, 11 състав е признато, че М. е невинна. Според е въпросът за размера на дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът е следвало да определи този размер по справедливост, като изхожда от конкретните претърпени от пострадалата вреди. В случая, по делото е било установено, че в резултат на поддържаното срещу нея обвинение в престъпление Д. М. е претърпяла болки и страдания- била обидена, притеснена и депресирана. Фактът, че е обвиняема, станал известен на нейните близки и познати и довел до злепоставяне на доброто й име и до накърняване на честта и достойнството й. Поради определената й мярка за неотклонение "гаранция" М. била в невъзможност да придружи за лечение в чужбина болния си от онкологично заболяване съпруг. Справедливото обезщетение за тези претърпян и от ищцата неимуществени вреди, според настоящия състав на ВКС, възлиза на 5 000 лв. Поради това и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2 от ГПК (отм.) решението на Софийския апелативен съд следва да бъде изменено, като на ищцата се присъди обезщетение по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ само в размер на 5 000 лв. Неоснователен е доводът на П. на РБ за неправилност на въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд за осъждане на П. РБ да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 500 лв. С оглед основателността на иска по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) ответникът по делото, който в случая е П. на РБ, е бил длъжен да заплати на ищцата направените от нея разноски по това дело. Разпоредбата на чл. 68 от ГПК (отм.) няма приложение в настоящия случай - тя касае само дела, по които прокурорът е участвал като контролираща страна по делото или като процесуален субституент на ищеца на основание чл. 27 от ГПК (отм.), а не настоящия случай, при който съгласно чл. 7 от ЗОДОВ П.на РБ е ответник по делото. Дължимостта на разноски от ответниците по делата по ЗОДОВ /в случая П. на РБ/ вече е и изрично регламентирана в новата разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ /ДВ бр.43 от 2008 г./. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия