Решение № 13614 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10108/2015 г.

Решение № 13614 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10108/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Биоланд БГ" ООД от гр. М. против Решение № 310 от 24.07.2015 г. на Административен съд В. Т. по адм. дело № 187 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-12-1401769-091-01/27.11.2014 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 91/20.02.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост и нарушение на материалния закон. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. Търново в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт /РА/ № Р-12-1401769-091-01/27.11.2014 г., с който на жалбоподателя са установени задължения за внасяне общо в размер на 5848,76 лв. корпоративен данък за 2011 г. и лихви в размер на 1848,60 лв., в т. ч. лихви върху невнесени срок авансови вноски за корпоративен данък за 2011 г. в размер на 261,47 лв. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице отрицателната предпоставка по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ДОПК, тъй като не са подлежали на принудително изпълнение задълженията по декларации и авансовите вноски, поради което не са налице и лихви върху такива задължения, съгласно чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице обаче първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай не са доказани изпълнението на останалите изисквания от хипотезата на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО /ред. изм. ДВ бр. 19/2011 г./, а именно - преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършването на посочената в ал. 1 дейност в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. Решение е правилно. Още в ревизионния акт и доклад е налице изрична констатация, че преотстъпеният корпоративен данък за 2011 г. е инвестиран в покупка на дискова брана на стойност 14668,73 лв. по фактура за доставка № 446/22.05.2012 г. от "А. С." ЕООД, като жалбоподателят не е представил доказателства, че закупената селскостопанска техника е фабрично нова т. е. не е употребявана, с което не е доказал изпълнението на условията за преотстъпване, регламентирани в чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО и разпоредбите на чл. 4, т. 1 б. "а" - "в" от Регламент 1857/2006 г. (ЕО). Когато се касае за земеделска техника, самоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието, по смисъла § 1, т. 60 от ДР на ЗКПО, трябва да са фабрично нови или новосъздадени, т. е. те не трябва да са употребявани /използвани/. Съответно, между датата на производството и датата на придобиването им, следва да е изтекъл относително кратък период от време, съотнесен към обичайната продължителност на използване на актива. За оборването на тази констатация въпреки доказателствената тежест от негова страна е указанията на съда жалбоподателят нито в ревизионното, нито в съдебното производство е ангажирал доказателства в тази насока/напр. доказващи дата на производство/ и не е имал доказателствени искания /напр. назначаване на експертиза/, освен протокол от извършена ПУФО № 1255780/03.01.2013 г. на "Биоланд БГТ ООД. Соченият протокол, който е приобщен по делото и обсъден както от първоинстанционния съд, така и от приходните органи, обаче не е изследвал тези обстоятелства, поради което и не може да се противопостави на констатациите в ревизионния акт. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,