Решение № 15271 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8430/2018 г.

Решение № 15271 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8430/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - София, чрез юрк. Н. Гергов, срещу решение № 3685/04.06.2018 г., постановено по адм. дело № 3326/2018 г. на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед за налагане на "Корсис- Д" ЕООД на принудителна административна мярка (ПАМ) № 0319344/07.03.2018 г. запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 7 дни за обект – сервиз, находящ се в гр. София, ул. "Симеоновско шосе" № 86. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 1 АПК. Излагат се подробни аргументи за неправилност на извода на съда, че липсват мотиви за определения срок на наложената принудителна административна мярка. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба " Корсис- Д" ЕООД - в представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени цитираната по-горе заповед за наложена ПАМ на " Корсис- Д" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че е установено извършването на административно нарушение по чл. 41, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите. Ответникът не е изпълнил задължението си да съхранява на страница за датата на последния ден от периода в книгата да дневните финансови отчети за 2018 г. на фискалното устройство за месец януари на 2018 г. на страницата на датата на последния ден от периода - стр. 32 от книгата за ДФО за 2018 г. Въпреки това е обосновал изводи, че административният орган не е мотивирал надлежно налагането на ПАМ, като се е позовал на разпоредбите касаещи неиздаване на касова бележка - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а", а всъщност нарушението е касаело реда или начина за съхраняване на документи, издавани във връзка с фискалните устройства чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д". Обжалваното решение е правилно постановено. Извършването на нарушението по чл. 41, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите попада в хипотезата на чл. 186, т. 1, б. "д" от ЗДДС. От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят в това съдебно производство да е извършил нарушение във връзка с неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба по установения ред за доставка/продажба, което нарушение е основание за налагането на принудителната административна мярка по чл. 186, т. 1, б. "а" от ЗДДС, която е била наложена. В процесния случай извършеното нарушение е това по чл. 41, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, като същото попада в хипотезата на чл. 186, т. 1, б. "д" от ЗДДС и същото е свързано с неспазването на реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Оплакванията на касатора са, че е допусната техническа грешка при изписването на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" вместо чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д", доколкото в обстоятелствената част на заповедта и при нейното мотивиране, административният орган е обосновал извършеното нарушение като такова, свързано с неиздаването на съответните документи за това от регистрирано, инсталирано и намиращо се в работен режим фискално устройство (това обстоятелство се установява от съдържанието на заповедта за налагане на принудителна административна мярка, стр. 3 от същата). Налице е разминаване между мотивите при издаването на АА и посоченото правно основание. Тази допусната грешка от административния орган няма как да бъде санирана от касационната инстанция. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,