Решение № 2878 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4057/2020 г.

Решение № 2878 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4057/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на "Застрахователна компания Надежда" АД срещу решение № 1582 от 30.01.2020 г. по адм. дело № 7023/2017 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение.

С обжалваното решение първоинстанционният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на "Застрахователна компания Надежда" АД срещу решение № 693-03/9.05.2017 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", в частта, с която е отказано одобрение на представения метод за образуване на резерв за възникнали, но непредявени претенции към 31.12.2016 г. по застраховка "Гаранции".

Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че противно на приетото от съда, оспореният административен акт е немотивиран, не съдържа анализ на природата и характеристиките на предложения от застрахователя метод спрямо конкретния вид застраховка "Гаранции". Твърди, че доколкото съдът е изложил мотиви, то същите противоречат на доказателствата по делото, както и не кореспондират с изводите, изведени в експертното заключение. Наред с това, съдът не е обсъдил в пълнота заключението на вещото лице и коментарите му, дадени в хода на съдебните заседания. Касаторът поддържа оплакването, че оспореното решение на КФН е издадено извън рамките на компетентността на административния орган, който не разполага с правомощие да одобрява методите за формиране на резерва, а единствено размера на процента от предявените претенции, от спечелените премии или от премийния приход. Оспорва изводите на съда, с които е потвърдена оценката на административния орган за ненадеждност на предложения от застрахователната компания метод, респективно – за недостатъчност на формирания въз основа на него размер на резерва за възникнали, но непредявени претенции (РВНП) по застраховка "Гаранции" към 31.12.2016 г. Излага подробни съображения в тази насока, като се позовава на характеристиките на застраховка "Гаранции" и конкретните обстоятелства, при които застрахователното дружество е приложило един от трите подвида на нормативно установения метод за определяне размера на РВНП, а именно в процентно съотношение спрямо предявените претенции. Навежда аргументи в подкрепа на възражението за погрешно възприемане от страна на административния орган и първоинстанционния съд на нулевия размер на РВНП за 2016 г. като своеобразен порок на предложения метод. Сочи, че недопустимо съдът е отхвърлил като подход изчисляването на РВНП на база на предявените претенции. Тезата си подкрепя с позоваване на представеното още пред първата инстанция Решение № 49/20.01.2020 г. на заместник-председателя на КФН, с което са определени минималните проценти, които следва да се използват от застрахователите, неразполагащи с достатъчно представителна и надеждна статистика за развитието на претенциите при определяне на размера на РВНП по класове застраховки. В тази връзка оспорва заключението на съда за отхвърляне като неотносимо към предмета на делото на цитираното решение № 49/20.01.2020 г. Като изцяло неправилни оспорва и правните доводи в решението, с които съдът е приел, че органът не е наложил служебно друг метод на застрахователната компания. Твърди, че това, което съдът възприема като обосновка на ненадеждността на предложения от компанията метод, на практика има значението и проявлението на пряко налагане от органа на приложим метод на определяне на РВНП, което е в противоречие с нормативно установените правомощия на заместник-председателя на КФН. Изтъква, че в резултат на така предложения метод (стъпващ върху критерия на "спечелените премии", а не на "предявените претенции") се стига до абсурдна ситуация, в която колкото по-голям е размерът на спечелената премия, толкова по-голям ще бъде и размерът на заделения РВНП, изчислен върху полици, които вече са изтекли, без да са предявени претенции по тях. Адекватността на предложения от компанията метод касаторът аргументира и със съображения относно проследяване на щетимостта и генерирането на резерви в развитие, с оглед настъпилото спиране на дейността на компанията за периода м. юли - м. декември 2017 г. В обобщение посочва, че налагането на друг метод и още в повече – на процент, който четирикратно надхвърля минималния за този метод, е довело до драстични последици, изразили се в отнемане на лиценза на компанията и невъзможна ликвидност. При тези съображения, подробно развити в касационната жалба и поддържани в съдебно заседание, както и в депозирани писмени бележки чрез пълномощник адв. Тодоров, касаторът иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отменен процесният административен акт, в обжалваната му част, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции.

Ответникът по касационната жалба – заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", чрез пълномощника си гл. юрк. Гьорчев, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Развива подробни съображения в представена по делото писмена защита, която поддържа в съдебно заседание. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размера на претендирания от касатора адвокатски хонорар.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилни и обосновани мотивите на съда, с които предложеният от застрахователя метод, макар и сред нормативно предвидените, е оценен като недостатъчно надежден, тъй като влиза в противоречие с изискването, закрепено в чл. 121, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ).

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и съобразно правомощията си по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна при следните съображения.

Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния състав е решение № 693-03/9.05.2017 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", в частта, с която на "Застрахователна компания Надежда" АД е отказано одобрение на представения метод за образуване на резерв за възникнали, но непредявени претенции към 31.12.2016 г. по застраховка "Гаранции". В останалата си част, решението на заместник-председателя на КФН е благоприятно за застрахователното дружество-заявител, жалбоподател пред първата инстанция и настоящ касатор, тъй като с нея е одобрено образуването на резерв за възникнали, но непредявени претенции към 31.12.2016 г. и текущо през 2017 г. по всички останали заявени застраховки в конкретно посочените в решението размери, съставляващи процент от определена база – "нетните спечелени премии", "брутния спечелен приход" или "предявените претенции". Посоченото в акта правно основание за неговото издаване е чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (наричана по-долу "Наредба № 53/23.12.2016 г. " или "Наредбата").

В разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53/23.12.2016 г. е уреден начин на изчисляване на резерва за възникнали, но непредявени претенции като част от по-общия резерв за предстоящи плащания съгласно чл. 89, ал. 2, т. 2 от същата Наредба. Предвиденият в чл. 91, ал. 3, т. 2 начин на изчисляване, или още метод на изчисляване, се изразява в процент от определен критерий – предявените претенции, спечелените премии или премийния приход, за периода, за който се очаква да са възникнали събития, които не са били обявени. Разпоредбата изрично сочи, че размерът на процента за съответния период се одобрява предварително от заместник-председателя, както и че така установеният метод на изчисляване на РВНП се използва от дружества, които не разполагат с достатъчно представителна и надеждна статистика за развитието на претенциите по съответните застраховки.

Изяснено и безспорно по делото е обстоятелството, че "Застрахователна компания Надежда" АД попада в горепосочената хипотеза относно начина на определяне размера на РВНП – приложим е именно методът по чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53/23.12.2016 г., доколкото дружеството не разполага с необходимите статистически данни за развитието на претенциите, визирани в ал. 1 на същата разпоредба. Видно от приложено към административната преписка писмо с изх. № 0183/9.02.2017 г., адресирано до заместник-председателя на КФН, ръководител на управление "Застрахователен надзор", "Застрахователна компания Надежда" АД е поискала одобрение за образуване на РВНП по осем вида застраховки, между които и застраховката "Гаранции", с предвидени различни величини на процентите спрямо определената база ("предявени претенции", "спечелени премии" или "записани премии", последните, представляващи брутния премиен приход) за всеки вид застраховка. Така отправеното искане е възприето от административния орган като иницииращо процедура за одобрение на метод за образуване на РВНП на "Застрахователна компания Надежда" АД към 31.12.2016 г. В съответствие с това разбиране, заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", е разгледал постъпилото искане не като такова за одобряване на процент съобразно метода на процентното определяне, а като такова за одобряване на метод за образуване на резерва, по отношение на застраховката "Гаранции", за която е установил още и че попада в приложното поле на чл. 91, ал. 6 от Наредба № 53/23.12.2016 г., тъй като рискът по сключените договори за този вид застраховка от "Застрахователна компания Надежда" АД е разположен изцяло на територията на Република Италия. С писмо изх. № РГ-10-82-5/4.04.2017 г. органът е изискал от дружеството-заявител да обоснове предложения метод за определяне на РВНП по застраховка "Гаранции", т. е. метода на процентно определяне въз основа на предявените претенции. В отговор от 7.04.2017 г. (представен на л. 27 от делото) застрахователната компания аргументира избора на метод, позовавайки се на разпоредбата на чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53/23.12.2016 г., а посочения в първоначалното искане процент – 66, 7 % от предявените претенции, с липсата към 31.12.2016 г. на предявени претенции по този тип застраховка, от една страна, и с официалните данни на КФН относно IBNR-а по този тип застраховка, който не би трябвало да бъде по-малък от 66, 7 % от предявените претенции, от друга. Застрахователното дружество дава пояснение и относно причината, поради която счита, че данните, с които разполага за липса на възникнали, но непредявени претенции по обсъждания вид застраховка, са напълно достоверни.

Въпреки представената допълнителна информация с характер на обосновка относно "метода, по който се определя размера на искания процент от предявените претенции по застраховка "Гаранции"", заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", след извършена проверка на доказателствата, относими към производството по издаване на индивидуалния административен акт, е оценил предложения от дружеството метод за образуване на РВНП към 31.12.2016 г. като необоснован, респективно предложения размер на РВНП по застраховка "Гаранции" – като недостатъчен. Съображенията, поради които административният орган не е приел искания от дружеството размер на РВНП по застраховка "Гаранции", са следните:

1. Не е представена подробна и ясно обосновка, от която да е видно, че

предложеният метод от застрахователя води до достатъчен размер на РВНП съгласно чл. 121, ал. 1 от КЗ;

2. Не е взет предвид фактът, че дейността по вида застраховка е с

разположение на риска в Италия, поради което не е спазено изискването на чл. 91, ал. 6 от Наредба № 53/23.12.2016 г.;

3. Видно от справките към края на четвърто тримесечие на 2016 г.,

предоставени от "ЗК Надежда" АД в КФН с вх. № 10-10-П-99/27.02.2017 г. и вх. № РГ-10-00-3/04.02.2017 г., застрахователят е заделил РВНП по застраховка "Гаранции" в размер на 0 (нула) лева;

4. Предвид краткосрочното развитие на застрахователя по предлагане на

застраховка "Гаранции", непредявяването на претенции в началото на дейността е недостатъчно надеждно за използване на метод, базиран на предявените претенции.

Изводът за ненадеждност на предложения от дружеството "метод за образуване на РВНП" (66, 7 % от предявените претенции по застраховка "Гаранции") е изведен въз основа извършен анализ на пазарните данни за Италия по застраховки "Гаранции", предоставени в КФН от Италианския надзорен орган, за определяне на оценка на размера на РВНП съгласно изискването на чл. 91, ал. 6 от Наредбата, във вр. с чл. 121, ал. 1 КЗ, както и въз основа на представената пазарна информация за РВНП на "Застрахователна компания Надежда" АД по застраховки "Гаранции". Съпоставени са пазарните данни за застраховка "Гаранции" за италианския пазар с данните на дружеството-заявител по отношение на критерия "общо спечелени премии".

С тези мотиви и на основание чл. 16, ал. 1, т. 24 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), във вр. с чл. 119, ал. 2, т. 2 КЗ, чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53/23.12.2016 г. и чл. 59 АПК, заместник-председателят на КФН е постановил отказ за одобряване на представения метод за образуване на резерв за възникнали, но непредявени претенции към 31.12.2016 г. по застраховка "Гаранции".

Жалбата срещу така постановения отказ, обективиран в т. 2 на процесното решение № 693-03/9.05.2017 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", е отхвърлена като неоснователна от тричленния първоинстанционен състав на ВАС, който е приел, че актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 16, ал. 1, т. 24 ЗКФН, във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53/23.12.2016 г., в предвидената писмена форма и при мотивирано посочване на изискуемите фактически и правни основания за издаването му. Последното е осъществено без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – изяснена е релевантната фактическа обстановка и са обсъдени характеристиките на предложения от дружеството метод. Отказът е постановен в съответствие с приложимите материалноправни норми и кореспондира с целта на закона.

За да достигне до крайния резултат за законосъобразност на оспореното решение и да отхвърли като неоснователни наведените от дружеството-жалбоподател възражения в обратен смисъл, първоинстанционният съд е очертал рамките на спора по следния въпрос - отговаря ли предложеният от жалбоподателя метод за образуване на РВНП към 31.12.2016 г. по застраховка "Гаранции" на нормативно закрепените правила за изчисляване на размера на резерва. Като е взел предвид приложимата нормативна уредба (чл. 119, ал. 2, т. 2 КЗ, чл. 91, ал. 1, ал. 3, т. 2 и ал. 6 от Наредба № 53/23.12.2016 г.) и въз основа на събрания доказателствен материал, съдът е приел, че предложеният от застрахователя метод действително е сред нормативно определените, но същият не е достатъчно надежден, с което е потвърдил дадената от административния орган оценка в същия смисъл. Съдът се е позовал на т. 2 от основното и на т. 2 от допълнителното заключение по назначената съдебно-счетоводната експертиза, като в допълнение е развил и самостоятелни съображения относно неприложимостта на РВНП по застраховка "Гаранции" в размер 0, 00 лева. Приел е, че подобен резултат не съответства на основната функция на резерва, отразяваща логиката на законодателя, методът на образуване на резерва да води до достатъчност на резерва по всяко време по всеки клас застраховка, с оглед гарантирано покритие на поетите застрахователни рискове. Съдът е обсъдил и отхвърлил като неоснователно и оплакването на дружеството, че посредством отказа на органа да одобри предложения метод поради това, че не е недостатъчно надежден, се цели налагането на друг задължителен за застрахователя метод, който метод води до изкуствено намаляване на резултатите и ликвидността на застрахователя. В тази връзка решаващият състав е посочил, че съобразените от органа данни относно италианския пазар по застраховка "Гаранции", представени в табличен вид в обстоятелствената част на административния акт, служат единствено като обосновка на извода за ненадеждност на предложения метод, респективно – недостатъчност на размера на РВНП по процесния вид застраховка, и нямат за цел служебно определяне или налагане на приложим метод от страна на органа.

По отношение на възражението на жалбоподателя за липса на компетентност на заместник-председателя да се произнася с отказ да одобри "метод за образуване на РВНП", тричленният състав е направил разграничение между правомощието на органа служебно да одобрява размера на процента за съответния период съгласно чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредбата, и правомощието да одобрява метод за изчисление, което органът упражнява по искане на застрахователя, т. е. по предложен от самия застраховател метод. Без да сочи къде е уредено това второ правомощие на заместник-председателя на КФН, съдът в мотивите си е приел, че с процесния акт органът се е произнесъл именно по предложения от застрахователя метод, като неодобряването на последния не било съпроводено от определянето на друг метод, който да е задължителен за застрахователя.

Решението е неправилно. Съдът правилно е установил фактическите обстоятелства по делото, но неправилно е интерпретирал релевантните факти и приложими разпоредби на материалния закон, поради което е достигнал до погрешни правни изводи.

Фактически и правно необоснован е изводът на съда, че сезираният в случая административен орган – заместник-председателят на КФН, ръководител на управление "Застрахователен надзор", законосъобразно е упражнил свое правомощие по одобряване на избран от застрахователя метод, като същевременно не е обективирал воля за налагането на друг такъв. Подобно правомощие на органа, във връзка с одобряване на предложен от застрахователя метод, действително съществува и то е нормативно закрепено в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 53/23.12.2016 г., съгласно която за целите на задължителното счетоводно отчитане застрахователят, съответно презастрахователят, образува технически резерви по методите, определени с Наредбата, или по други методи, които са предписани или одобрени от заместник-председателя на КФН, ръководител на управление "Застрахователен надзор". Анализът на цитираната разпоредба води до извода, че заместник-председателят на КФН ще се счита сезиран с искане за одобряване на метод по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредбата тогава, когато избраният от застрахователя метод не е сред изрично предвидените в Наредбата. Не такъв е настоящият случай, в който "Застрахователна компания Надежда" АД, с писмото от 9.02.2017 г., е поискала одобрение за образуване на РВНП съобразно предложени конкретни стойности на процентите, които да бъдат приложени към определена база – предявените претенции, спечелените премии или записаните премии. Погрешно това искане на застрахователя е било възприето и от административния орган, и от първоинстанционния съдебен състав като искане за одобряване на метод. Както се сочи и в самото искане на застрахователя, същото е направено на основание чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53/23.12.2016 г. и касае одобряването на РВНП, който се формира при процентно изчисление на базата на определен критерий за всеки вид застраховка. Оттук следва, че избраният и приложен в случая метод е именно визираният в чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53/23.12.2016 г. – в процент от предявените претенции, спечелените премии или премийния приход. Дали за отделните видове застраховки ще бъде посочен един или друг базов критерий измежду изброените три, не променя извода за избран един и същ метод на изчисляване на РВНП – този на процентното определяне. В чл. 91, ал. 3, т. 2, а също и в останалите разпоредби на Наредба № 53/23.12.2016 г., не е предвидено изрично правомощие на органа да контролира избора на критерий, спрямо който да се приложи предложеният и одобрен процент за всеки отделен вид застраховка. Такъв извод не може да бъде извлечен и от общата разпоредба на чл. 16, ал. 1, т. 24 ЗКФН. В рамките на производството по образуване на резерви за възникнали, но непредявени претенции съгласно чл. 91 от Наредбата, нормативно установеното правомощие на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", е единствено за одобряване размера на процента за съответния период по видове застраховки. Индиция в този смисъл се съдържа в Решение № 49/20.01.2020 г. на заместник-председателя на КФН, което е публично достъпно и понастоящем на официалната интернет страница на КФН). Решението, доколкото е приложено след приключване на устните състезания, правилно не е било приложено към доказателствения материал от съда. За яснота на изложението следва да се посочи, че с цитираното решение, на основание чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53/23.12.2016 г., са определени минималните проценти, които следва да се използват от застрахователите, неразполагащи с достатъчно представителна и надеждна статистика за развитието на претенциите при определяне на размера на резерва за възникнали, но непредявени претенции по класове застраховки по Раздел II от Приложение № 1 от КЗ към 31.12.2019 г. и текущо през 2020 година.

Предвид горното и след извършен систематичен и логически анализ на приложимите разпоредби от Наредбата, във вр. с КЗ, се установява, че правомощието на органа да регулира и одобрява процентите не е равнозначно на одобряване или отхвърляне на избрания метод (в процесния случай това е нормативно регламентираният в чл. 91, ал. 3, т. 2 метод на процентно определяне, за който не са предвидени изключения или специални хипотези, ограничаващи неговото прилагане), още по-малко следва да бъде тълкувано като правомощие за окончателно произнасяне по въпросите на адекватността на формирания краен размер на техническия резерв, с оглед обезпечаване на основните му функции по КЗ. Както бе посочено по-горе, изборът на метод за образуване на техническите резерви, в това число за възникнали, но непредявени претенции, е предоставен на застрахователя/презастрахователя, като в чл. 10 от Наредба № 53/23.12.2016 г. ясно са описани задълженията и конкретните стъпки, които следва да бъдат изпълнени в тази насока – използваните методи следва да бъдат описани в годишния актюерски доклад, представян в КФН, и прилагани последователно през отчетните периоди. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата всяка промяна на възприет и прилаган метод следва да бъде наново обоснована в годишния актюерски доклад. При липса на обосновка или недостатъчна аргументираност на същата законодателят е възложил в правомощие на комисията, по предложение на заместник-председателя, да преизчисли размера на съответния технически резерв, като наред с това могат да бъдат приложени и съответните принудителни административни мерки, предвидени в чл. 587 КЗ, и/или административни наказания, съгласно ал. 4 на чл. 10 от Наредбата.

От така установената нормативна уредба следва по недвусмислен начин, че редът за произнасяне относно приложимостта/адекватността/относимостта на използвания метод, а оттам и относно размера на съответния резерв, е този по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 53/23.12.2016 г., предвиждащ изрично правомощие за комисията, а не за заместник-председателя, да променя формирания от застрахователя на базата на избрания от него метод размер на резерва. Нормите, закрепени в чл. 10 от Наредбата, кореспондират с разпоредбата на чл. 121, ал. 2 КЗ, съгласно която отново комисията може да инициира производство за установяване на обстоятелствата във връзка с размера на техническите резерви, относимостта на прилаганите методи и адекватността на използваните за тези цели статистически данни.

С процесното решение, в обжалваната му част, издадено от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", на основание чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53/23.12.2016 г., на практика е осъществен контрол по същество върху използвания от "Застрахователна компания Надежда" АД метод по чл. 91, ал. 3, т. 2, предложение първо от Наредбата по отношение на застраховката "Гаранции", в противоречие с цитираните по-горе материалноправни норми. Административният орган е следвало единствено да се произнесе относно размера на предлагания от застрахователя процент за образуване на РВНП по застраховка "Гаранции", като всички останали доводи и съображения, относими към обосновката на самия метод и неговата надеждност, са предмет на отделна, самостоятелна и независима от одобряването на проценти проверка, възложена в компетентността на комисията съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 53/23.12.2016 г., във вр. с чл. 121, ал. 2, във вр. с ал. 1 КЗ.

Поради това, като е приложил неправилно относимите към спора разпоредби на чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредбата спрямо искането на "Застрахователна компания Надежда" АД с изх. № 0183/9.02.2017 г., заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", е достигнал до грешни изводи, които обуславят незаконосъобразност на постановения в т. 2 на процесното решение отказ да одобри представения метод за образуване на резерв за възникнали, но непредявени претенции към 31.12.2016 г. по застраховка "Гаранции". Възприемайки изцяло установеното от органа от фактическа и правна страна, първоинстанционният състав неправилно е приел, че административният орган законосъобразно е преценявал и съответно – отказал да одобри предложеният от жалбоподателя метод за изчисляване на размера на резерва. Методът на процентното изчисление на база предявените претенции е нормативно закрепен в чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба 53/23.12.2016 г. именно като начин на изчисляване на РВНП. Доколко същият е принципно приложим спрямо застраховката "Гаранции", също не е спорно по делото, тъй като твърдение в обратен смисъл не се съдържа нито в процесния административен акт, нито в изявленията на органа, дадени в хода на развилото се съдебно производство. Що се касае конкретно до приложимостта на метода в настоящия случай предвид данните за липса на предявени претенции по застраховка "Гаранции" до 31.12.2017 г. и произтичащия от това размер на РВНП от 0, 00 лева (вследствие прилагането на процент върху база със стойност нула), по този въпрос административният орган не е разполагал с правомощието да се произнесе по него в рамките на процедурата, за която е бил сезиран, а именно – тази по чл. 91, ал. 3, т. 2 Наредба № 53/23.12.2016 г., поради което изводите на тричленния състав в обратна насока не се споделят от касационната инстанция. Следва още веднъж да се отбележи, че възможността да се осъществи контрол върху надеждността на метода, следователно и върху конкретния размер на формирания технически резерв, е гарантирана с разпоредбите на чл. 10, ал. 3 от Наредбата и чл. 121, ал. 2 КЗ, включително посредством прилагане на принудителни административни мерки по чл. 587 КЗ, към които пряко препраща нормата на чл. 10, ал. 4 от Наредбата.

Предвид изложеното, обжалваното решение на тричленен състава на ВАС, седмо отделение, следва да се отмени като неправилно поради постановяването му при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Настоящият петчленен касационен състав следва да постанови друго решение по същество на спора, като се отмени обжалваният акт на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" и се върне преписката на административния орган за ново разглеждане, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на спора и заявеното от касатора в депозирани писмени бележки от 24.09.2020 г. искане за присъждане на сторените разноски пред всички инстанции, Комисията за финансов надзор следва да бъде осъдена да заплати на "Застрахователна компания Надежда" АД направените разноски по делото, доказани в размер на 370 лв. – държавна такса за касационно обжалване и 955 лв. за първоинстанционното производство, от които 50 лв. – държавна такса за първоинстанционна жалба, 505 лв. – депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и 400 лв. – депозит за изготвяне на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, или общо 1325 (хиляда триста двадесет и пет) лв. разноски по делото. Релевираното от ответната страна възражение за прекомерност се явява неоснователно, тъй като лисва претенция и не са представени доказателства за сторени от дружеството-жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение пред всяка от двете инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,