Решение № 9611 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1865/2019 г.

Решение № 9611 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1865/2019 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. Андреева, [населено място], [адрес] срещу Решение № 586 от 15.01.2019 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 8814/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-жа Андреева срещу решение по т. 2 на Протокол № 37 от 26.09.2017 г. на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт й е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10%" за срок от седем месеца за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 от Закона за съдебната власт.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Е. Андреева, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е приел, че Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е била надлежно сезирана с предложение за налагане на дисциплинарно наказание от съответния административен ръководител по смисъла на чл. 312, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Не е отчел безспорния факт, че към датата на внасяне на предложението командироването е било прекратено. Председателят на Софийски градски съд е следвало да сезира органите по чл. 312, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗСВ с искане за внасяне на предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, чиято командировка е прекратена. Позовава се на препоръки на инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Счита, че съдът не е изяснил релевантни за предмета на делото факти. Необоснован е изводът на съда за съставомерност на вмененото дисциплинарно нарушение като не е съобразено, че към датата на прекратяване на командировката законоустановените срокове за постановяване на съдебните актове не са изтекли. Необосновано съдът е игнорирал факта на подавани молби за командироване с цел законосъобразно приключване на делата, на липса на заповед за последващо командироване, на обективна невъзможност за произнасяне по делата при прекратена командировка и съдии, работещи в три различни съдилища, както и отказа на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да изрази становище по релевантния въпрос за законността на такъв съдебен състав.

Неправилно счита позоваването от съда на Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 1/2011 г. Съдът не е отчел и непълнотата на уредбата в т. 9 на Правилата за командироване на съдии, прокурори и следователи (Правилата) и сигнала на Главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Счита, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като не се е произнесъл по приемането на доказателствата, въпреки направено искане, не е преценил доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, което е довело и до необосновани правни изводи за задължение по чл. 235, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и с оглед на това за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 1 ЗСВ.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени решение по т. 2 на Протокол № 37 от 26.09.2017 г. на Висшия съдебен съвет.

2. Ответникът по касационната жалба – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, счита същата за неоснователна.

Излага доводи за правилност на преценката на съда относно компетентността на органа, сезирал дисциплинарнонаказващия орган. Позовава се на чл. 312, ал. 1, т. 1 - 4 и на чл. 314, ал. 1 ЗСВ. Счита за правилен извода на съда за липса на нарушение на чл. 310 ЗСВ.

Неоснователни счита доводите на касатора за необоснованост на съдебното решение. Съдът е събрал и обсъдил всички релевантни за спора доказателства, както и доводите на касатора. Излага фактите относно предоставената на съдията възможност да организира дейността си по постановяване на съдебните решение по разгледаните съдебни дела и счита за обоснован извода на съда за неоснователност на довода за наличие на обективна невъзможност за довършване на възложените дела поради непроизнасяне от състава.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Д. Захариева.

3. Ответникът по касационната жалба – председателят на Софийски градски съд, счита същата за неоснователна.

Неоснователни счита доводите на касатора за необоснованост на съдебното решение поради неотчитане на факта, че към датата на внасяне на предложението за дисциплинарно наказание не е бил командирован съдия. Позовава се на Решение № 1 от 31.01.2017 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 6/2016 г. и установения характер на правоотношенията на съдията.

Неоснователно счита и позоваването на препоръките на инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет, тъй като те не могат да снемат отговорността на съдията с оглед на чл. 311 ЗСВ.

Неоснователни счита и доводите на касатора за прекратяване на отговорността по отношение на разгледаните дела с изтичането на срока на командировката при неизтекли към този момент процесуални срокове за постановяване на съдебно решение. Сочи, че задължението на съдията за постановяване на съдебен акт остава и след прекратяване на командироването.

Правилно счита, че тричленният състав не е отчел изказани от членове на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет мнения, тъй като това е колективен орган, чиито решения се вземат с мнозинство.

Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Ответникът се представлява от пълномощник Г. Кацаров.

4. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице твърдяните касационни основания. Съдът подробно е обсъдил фактическите обстоятелства, установени от писмените доказателства по делото и е формирал обоснован извод за законосъобразност на оспорения акт.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

1. Към 3.08.2012 г. Е. Андреева е съдия в Окръжен съд, гр. Варна.

2. На 3.08.2012 г., със Заповед № 1553, председателят на Върховния касационен съд командирова съдия Е. Андреева на длъжността "съдия" в Софийски градски съд за срок повече от три месеца при нейно писмено съгласие.

3. До 23.06.2015 г. – без прекъсване, със заповеди на съответните административни ръководители, командироването на съдия Андреева в Софийски градски съд е било продължавано при нейно писмено съгласие.

4. На 19.06.2015 г. председателят на Софийски градски съд сезира председателя на Върховния касационен съд с искане за прекратяване на командироването на съдия Андреева поради поддържането на висока висящност на възложения й състав – 170 дела.

5. На 23.06.2015 г., със Заповед № 940, председателят на Върховния касационен съд прекратява командироването на съдия Андреева.

6. На 15.07.2015 г. председателят на Софийски градски съд уведомява съдия Андреева, че към 29.06.2015 г. има необявени съдебни актове за повече от три месеца по 39 въззивни граждански дела и по 2 частни граждански дела, има обявени за решаване 48 въззивни граждански дела и 9 въззивни частни граждански дела, по които няма произнасяне като изисква представянето в тридневен срок на график по месеци при минимален брой 30 дела на месец, които да й бъдат изпращани от Софийски градски съд чрез служебната поща, за изготвяне на съдебни актове по тях. Към уведомлението е приложен списък на делата с неизготвени съдебни актове.

7. На 16.07.2015 г. съдия Андреева уведомява председателя на Софийски градски съд, че не й е указано по какъв начин би могла да има достъп до делата, както и къде и кога би могла да се произнесе по делата с останалите членове от състава предвид на местоработата й – Окръжен съд, гр. Варна. Представя график за четири месеца за изготвяне на съдебните актове.

8. На 22.07.2015 г. съдия Андреева подава до Висшия съдебен съвет молба за преназначаване на длъжност "съдия" в Софийски градски съд.

9. На 12.05.2016 г. ръководител служба "Съдебно деловодство – Гражданска колегия – въззивни състави" в Софийски градски съд уведомява председателя на съда за установени 11 броя въззивни дела и 3 броя частни граждански дела с докладчик съдия Андреева, по които не са постановени съдебни актове.

10. На 12.05.2016 г. председателят на Софийски градски съд уведомява съдия Андреева, че следва в двуседмичен срок да изготви съдебните актове по посочените в справката 11 въззивни и 3 частни граждански дела.

11. На 1.08.2016 г. в Софийски градски съд постъпва оплакване от страна по гражданско дело № 19925/2014 г., с докладчик съдия Андреева, за забавено изготвяне на съдебен акт по делото, обявено за решаване на 28.05.2015 г.

12. На 9.08.2016 г. председателят на Софийски градски съд уведомява съдия Андреева за постъпилото оплакване като определя срок до 15.08.2016 г. за изготвяне на съдебния акт.

13. На 19.08.2016 г. съдия Андреева уведомява председателя на Софийски градски съд, че към датата на прекратяване на командироването й – 23.06.2015 г., едномесечният срок за постановяване на решение по делото, по което е постъпило оплакване, не е бил изтекъл, и липсва произнасяне на въззивния състав.

14. На 25.08.2016 г. председателят на Софийски градски съд сезира Главния инспектор към Висшия съдебен съвет с искане за извършване на проверка на дейността на съдия Андреева в качеството й на командирован съдия в Софийски градски съд.

15. На 27.09.2016 г. инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет сигнализира – на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 ЗСВ, председателя на Софийски градски съд като на основани точка 5 от същия член препоръчва:

а) председателят на Софийски градски съд да предприеме необходимите организационни мерки за осигуряване на достъп на съдия Е. Андреева до 7 броя граждански дела (посочени по номера), всички по описа на Софийски градски съд, с цел изготвяне на съдебни актове;

б) съдия Андреева до 30.10.2016 г. "да постанови проект на съдебен акт" по посочените дела;

в) председателят на Окръжен съд, гр. Варна, да съдейства за изпълнение на предходните препоръки.

16. На 4.10.2017 г. председателят на Софийски градски съд уведомява съдия Андреева за осигурен, считано от 4.10.2010 г. до 30.10.2016 г., достъп до въззивни граждански дела: № 19925/2014 г., № 17709/2014 г., № 7110/2012 г. и частни граждански дела № 7326/2015 г., № 7649/2015 г., № 8250/2015 г., осигурено работно място, както и че следва да подпише изготвените от друг член на състава съдебни актове.

17. На 7.10.2016 г. съдия Андреева подава молба до председателя на Върховния касационен съд за командироване в Софийски градски съд.

18. На 7.10.2016 г. съдия Андреева подава до Висшия съдебен съвет молба с искане да й бъде указано как, къде и кога би могла да се произнесе със съдебния състав по делата, посочени в акта на председателя на Софийски градски съд от 4.10.2016 г.

19. На 7.11.2016 г. съдебният администратор на Софийски градски съд уведомява председателя на съда за налични в съда 16 броя съдебни актове по въззивни граждански дела и 5 броя съдебни актове по частни граждански дела, изготвени от член на състава, в който е била и съдия Андреева, които са предоставени на съдия Андреева на 10.10.2016 г. за подпис, но продължават да бъдат неподписани.

20. На 8.11.2016 г. председателят на Софийски градски съд уведомява съдия Андреева, че следва в двуседмичен срок да подпише изготвените съдебни актове.

21. На 18.01.2017 г. в Софийски градски съд постъпва оплакване от страна по частно гражданско дело № 7649/2015 г. за непроизнасяне по делото, което е образувано на 12.06.2015 г.

22. На 9.05.2017 г. председателят на Софийски градски съд прави до Висшия съдебен съвет предложение за образуване на дисциплинарно производство по отношение на съдия Е. Андреева поради неизготвяне в срок на съдебни актове по разпределени й съдебни дела, обявени за решаване преди 23.06.2015 г., което представлява нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 1 и 3 ЗСВ.

23. На 16.05.2017 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет образува дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Андреева, избира чрез жребий дисциплинарен състав и определя председател и докладчик.

24. На 28.06.2017 г. дисциплинарният състав изслушва съдия Андреева.

25. На неустановена дата дисциплинарният състав постановява Решение №ВСС-12397, с което предлага на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да наложи на съдия Андреева дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ – "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 %" за срок от седем месеца за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ – системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони в периода 4.10.2016 г. – 16.05.2017 г. при постановяването на съдебни актове по въззивни граждански дела: № 19925/2014 г., обявено за решаване на 28.05.2015 г.; № 17709/2014 г., обявено за решаване на 8.06.2015 г.; № 7110/2012 г., обявено за решаване на 11.06.2015 г.; частни граждански дела № 7326/2015 г., обявено за решаване на 8.06.2015 г.; № 7649/2015 г., обявено за решаване на 12.06.2015 г.; № 8250/2015 г., обявено за решаване на 25.06.2015 г.

26. На 26.09.2017 г., с решение по т. 2 от Протокол № 37, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет налага на съдия Андреева дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 %" за срок от седем месеца за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ.

27. На 3.10.2017 г. съдия Андреева подава жалба срещу с решение по т. 2 от Протокол № 37, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Към жалбата са приложени писмени доказателства.

28. На 6.03.2018 г., с Решение № 2851, постановено по административно дело № 11680/2017 г., Върховният административен съд отменя с решение по т. 2 от Протокол № 37 на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

29. На 10.07.2018 г., с Решение № 9400, постановено по административно дело № 5584/2018 г., Върховният административен съд обезсилва Решение № 2851 и връща делото на друг състав за ново разглеждане.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е прието от компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, при спазване на производствените правила и при правилно приложение на материалния закон.

Съдът приема, че дисциплинарнонаказващият орган е сезиран от компетентен орган по смисъла на чл. 312, ал. 1, т. 1 ЗСВ с оглед на разпоредбата на чл. 314, ал. 1, изречение 2 ЗСВ, тъй като дисциплинарното нарушение е извършено в периода, в който съдията е бил командирован в Софийски градски съд. Предложението за образуване на дисциплинарно производство е за неизготвени съдебни актове по дела по описа на Софийски градски съд, разгледани от съдията в периода на командироването в този съд. Съдът се позовава и на чл. 314, ал. 2 ЗСВ и приема, че определящо е не висящността на командироването, а моментът на извършване на нарушението.

В дисциплинарното производство не са допуснати нарушения както при образуването му, така и при провеждането, като на съдията е дадена възможност да изрази становище и да ангажира доказателства.

Съдът приема, че от доказателствата по делото е безспорно установено, че съдия Андреева е осъществила дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ, тъй като не е изготвила в срок съдебни актове по седем броя граждански дела в разумен срок.

Съдът приема за неоснователни доводите на съдията за невиновно поведение, което е обстоятелство, изключващо дисциплинарната отговорност. С факта на прекратяване на командировката съдията не губи качеството си на съдия, а чл. 227, ал. 9 ЗСВ изрично задължава командирования съдия да продължи участието си в разглеждането на делата, за които е налице изискване за неизменност на състава, като след приключване на командироването довършва и делата в съда, в който е бил командирован. Делото е довършено, когато по него има постановен съдебен акт. Съдът се позовава на т. 9 от Правилата и прави извод, че дори в заповедта, с която се прекратява командироването да не е посочено довършването на делата или да не е посочен срок за изготвяне на съдебните актове по обявените за решаване дела, съдията, чието командироване е прекратено, е задължен в предвидения в съответния процесуален закон срок да изготви всички актове.

С оглед на това съдът приема, че за съдия Андреева е налице задължението по чл. 235, ал. 5 ГПК по отношение на процесните съдебни актове, както и задължението по чл. 227, ал. 9 ЗСВ и т. 9 от Правилата. На съдията е била осигурена възможност да изготви актовете, но въпреки това актовете не са изготвени в разумен срок, без наличието на разумна причина като неизпълнението е продължило 3 години и 6 месеца.

Съдът приема за неоснователни възраженията на съдията, че постановяването на съдебен акт, без да е отново командирован в Софийски градски съд и поради факта, че младшият член на състава вече правораздава в друг съд, би довело до нищожност на тези актове. По аргумент от Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на Общото събрание на Гражданска и на Търговска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 1/2011 г. съдът приема, че не е съществувала опасност за валидността на съдебните актове, което е основен довод на съдията за неизготвяне на процесните актове.

Съдът приема, че дисциплинарната отговорност на съдията не е погасена по давност, тъй като става въпрос за бездействие, което в случая започва да тече от началото на последния период на бездействие, за който е поканен да постанови актовете си – 31.10.2016 г.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърля жалбата.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК, порока.

Доводите, които излага за порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила са: 1.) съдът не е приел представените от касатора писмени доказателства; 2.) не е обсъдил релевантни за предмета на делото доказателства; 3.) не е ценил правилно релевантни за предмета на делото доказателства.

Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е приел представените с жалбата и в съдебно заседание доказателства, въпреки направеното изрично искане, като въобще не се е произнесъл по искането, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Видно от приложената по административно дело № 11680/2017 г. жалба на касатора, към нея е приложено писмено доказателство - становище на Главния инспектор от 04.07.2017 г. до председателя на Софийски градски съд. С молба от 7.02.2018 г. касаторът е представил по делото заверени копия от 1.) молба до Висшия съдебен съвет, рег. № 6366 от 5.10.2017 г.; 2.) молба до Висшия съдебен съвет, рег. № ВСС-8469 от 22.06.2017 г.; 3.) Протокол № 29 от 26.06.2017 г. от заседание на Комисията по атестирането при Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет в частта по т. Р-16; 4.) Протокол № 27 от 27.06.2017 г. от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет в частта по т. 14 от дневния ред.

Тези доказателства, заедно с представената от органа административна преписка, са били приети от съда в съдебно заседание на 20.02.2018 г. по административно дело № 11680/2017 г., но постановеното по него съдебно решение е обезсилено с Решение № 9400 като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С обезсилването на съдебното решение се заличават всички извършени от съда процесуални действия.

При новото разглеждане на делото е проведено едно открито съдебно заседание – на 15.10.2018 г., на което касаторът е присъствал лично и е направил искане да бъдат приети представените с жалбата и в съдебно заседание доказателства. По така направеното доказателствено искане съдът не се е произнесъл. Съдът не е приел по надлежния ред нито едно от доказателствата, представени и от административния орган, видно от протокола от съдебното заседание.

По този начин съдът е постановил решението си въз основа на доказателства, които не са включени състезателно във фактическия и доказателствен материал по делото. Всяко доказателство, на което съдът основава акта си, трябва да бъде събрано в съдебно заседание, при редовно призоваване на страните, за да се гарантира принципът на непосредственост – чл. 11 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. По доказателствата – както тези, представени от административния орган и явяващи се фактически основания за издаване на акта и за спазване на законовите изисквания при издаването му, така и тези – представени от жалбоподателя или събрани въз основа на негово искане, съдът следва с нарочно определение да се произнесе за приемането им, за да може въз основа на така събраните доказателства да постанови акта си. Приемането на доказателствата се удостоверява в съдебния протокол от съдебното заседание. Съдебният протокол е официален свидетелстващ документ и липсата в него на нарочно определение на съда за приемане на доказателствата по делото, удостоверява с отрицателната доказателствена сила на съдебния протокол неизвършването на дължимото процесуално действие от съда.

Допуснато от съда нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е на правило, което е гаранция за истинността на фактическите констатации на съда и допущането му създава обективно следваща от функцията на правилото вероятност, че засегнатите от нарушението фактически констатации са неистински, а това в случая са всички фактически констатации на съда. Това нарушение прави ненужно обсъждането на другите доводи на касатора.

Така допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила е основание за отмяна на съдебното решение. Тъй като настоящото касационно производство е второ по ред съдът не може да върне делото за ново разглеждане от друг състав, а следва, на основание чл. 227, ал. 1 АПК да реши делото по същество. Тъй като основанието за отмяна е неприемането от първоинстанционния съд на доказателствата по делото съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 227, ал. 1 и 2 АПК Върховният административен съд