Решение № 10259 от 11.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4623/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София - град срещу решение 575 от 3.02.2021 г., постановено по адм. дело 10422 по описа за 2019 г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение 2153-21-253 от 15.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ София - град и преписката е изпратена на Директора на ТП на НОИ София - град за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 70, ал. 2 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от КСО. Ответницата К. Досева Сиракова от гр. София е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил решение 2153-21-253 от 15.08.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София - град, потвърждаващо разпореждане [ЕИК]/ 42 от 07.06.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е изменена отпуснатата на К. Досева Сиракова от гр. София лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в частта за определените процентни добавки за отложено пенсиониране по чл. 70, ал. 2 от КСО. Съдът е изпратил преписката на Директора на ТП на НОИ София град с указание периодът от 01.01.2018 г. до 13.11.2018 г., през който лицето е работило и е било осигурявано без да е получавало лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, да бъде зачетено за осигурителен стаж при стойност на процента съгласно чл. 70, ал. 2 от КСО. За да постанови решението си, Административен съд София - град е приел за правно ирелевантен факта, че през процесния период лицето е получавало лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Целта на закона е да се мотивират лицата да продължат да работят след придобиване на право на пенсия за ОСВ, но без да им се отпуска лична пенсия. На лицата, придобили право на пенсия и продължаващи да работят след датата на придобиване на правото, без впоследствие да им е отпусната лична пенсия, се полага процент за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО при условията на чл. 70, ал. 2 от КСО. Така постановеното решение е в нарушение на материалния закон. С чл. 70, ал. 1 от КСО, в сила към началната дата на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст 13.11.2018 г., е предвидено, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. На основание чл. 70, ал. 2 от КСО (изм., ДВ - бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за лицата, които са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната лична пенсия, стойността на процента за всяка година осигурителен стаж след тази дата е 3, а от 1 януари 2012 г. 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г. Спорът е правен и се свежда да тълкуването на чл. 70, ал. 2 от КСО относно понятието отпусната лична пенсия, получавана от осигурените лица през времето, през което те са имали придобито право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но не са го упражнили, а са продължили да упражняват трудова дейност и да се осигуряват за пенсия по реда на КСО. От фактическа страна не се спори, че през времето от 01.01.2018 г. до 13.11.2018 г. ответницата по касация е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО, отпусната й с разпореждане [ЕГН]/9 от 01.07.2011 г. Пенсиите за инвалидност по чл. 74 от КСО се определят по реда на чл. 75 от КСО въз основа на придобития от лицата осигурителен стаж и осигурителен доход, поради което по естеството си са лични пенсии. Поради това фактът на получавана лична пенсия за инвалидност в хипотезата на чл. 70, ал. 2 от КСО е пречка за определяне на процента за осигурителен стаж по реда на същата разпоредба. Предвидената с чл. 70, ал. 2 от КСО увеличена стойност на процента за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е поощрение за лицата, които не само са продължили да работят без да им е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст след датата на придобиване на правото, но и които през същото време не са получавали друга пенсия на лично основание. Отложеното упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е предпоставка за увеличение на процента за осигурителен стаж, само когато през визираните от закона периоди не са правени осигурителни разходи от ДОО за изплащане на лични пенсии на лицата. В този смисъл Върховният административен съд в настоящия си състав се солидаризира с тълкуването на чл. 70, ал. 2 от КСО, направено с решение 14285 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. 6253/2020 г., VI о. и решение 4971 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. 266/2021 г., VI о. Предвид изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което оспореният административен акт е отменен и преписката е върната на осигурителния орган за издаване на нов акт при спазване на дадените задължителни указания, следва да бъде отменено като неправилно. Оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане са материално законосъобразни, поради което подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за разноски за двете инстанции юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. за всяка инстанция и държавна такса в размер на 200 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,