Решение № 6701 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3496/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационната жалба на И. Г. М. от [населено място], област Монтана чрез пълномощник адв. Киров против Решение №211/23.02.2026 г. на Административен съд – Монтана по административно дело №354/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му против задължителни предписания №ЗД-1-11-01911956/15.05.2025 г. от контролен орган на ТП на НОИ – Монтана, потвърдени с Решение №2153-11-36/17.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Монтана. С твърдения за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателят претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение, постановяване на друго по съществото на спора или евентуално, връщане на делото за ново разглеждане, и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В становището му от 26.05.2026 г. е инкорпориран списък на разноските по чл. 80 ГПК за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба – директора на ТП на НОИ – Монтана – не изразява становище. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността и допустимостта на решението в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна. Адм. д. №354/2025 г. по описа на Административен съд – Монтана е образувано по жалбата на И. Г. М. от [населено място] против Решение №2153-11-36/17.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Монтана. Искането му е да бъде отменено оспореното решение, както и потвърдените с него задължителни предписания. С решението си първостепенният съд отменя задължителните предписания, като видно от мотивите на същото извършва преценка за законосъобразност именно на задължителните предписания, т. е. не е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението. Така постановеното решение е валидно, но недопустимо. За допустимостта на оспореното с касационната жалба решение касационната инстанция следи служебно според чл. 218, ал. 2 АПК. С оспореното пред Административен съд – Монтана Решение №2153-11-36/17.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Монтана са потвърдени издадените задължителни предписания по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО от контролен орган на ТП на НОИ – Монтана. Според уредената в КСО специалната процедура по оспорване на административни актове именно решението на ръководителя на ТП на НОИ, постановено по жалбата против задължителните предписания, се обжалва по съдебен ред (чл. 118, ал. 1 КСО) и именно то е административният акт, чиято законосъобразност съдът е длъжен да прецени. Като се е произнесъл по оспорването на акт, който не подлежи на контрол за законосъобразност по реда на АПК, административният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане е дължимо от съда произнасяне и по искането за разноски на жалбоподателя за настоящата касационна инстанция. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение