Решение № 10328 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2888/2012 г.

Решение № 10328 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2888/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 187, ал. 3 и чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Добрина Иванчева Петрова от гр. Варна против решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 8.17 от Протокол № 6 от 9.02.2012 г., с което на основание чл. 160 от ЗСВ Наталия Георгиева Дичева, съдия в Районен съд - гр. Нови Пазар, е повишена на длъжност "съдия" в Административен съд - гр. Варна. В жалбата се твърди, че така постановеното решение е нищожно, в условията на евентуалност - незаконосъобразно. Твърди, че ВСС е следвало да спре обявения конкурс на основание чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК след образуването на конституционно дело № 6/2011 г. Продължаването на конкурса е опорочило проведената процедура до степен на нищожност. Според жалбоподателката е недопустимо комисии, съставени от магистрати да провеждат събеседването на кандидатите, както и да извършват атестиране на магистратите. Навежда довод, че след влизане в сила на решение № 10/15.11.2011 г. на КС, не само наредбите, издадени от ВСС, но и проведения въз основа на тези наредби конкурс, следва да се считат отменени. Жалбоподателката счита, че приетите от ВСС на 28.11.2011 г. Правила и Методика са нищожни, тъй като са приети преди влизането в сила на решението на КС, както и че ВСС е следвало да вземе решение, с което да обяви, че конкурсът продължава по новите Правила и Методика. Според нея ВСС няма правомощия да определя съдии от кои съдилища следва да участват в комисиите и как ще се извършва оценяването при събеседването. ВСС е допуснал нарушение като не е дал указания на конкурсните комисии да проверяват самоличността на лицата, явили се за събеседване. Съгласно чл. 192, ал. 1 от ЗСВ класирането на кандидатите, участващи в конкурса за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт се извършва, като "се взема предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества". Моли оспореното решение на ВСС да бъде обявено за нищожно, евентуално отменено и преписката да бъде върната на ВСС за ново произнасяне, съобразно изискванията на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ. Прави искане за спиране на съдебното производство и за отнасяне на въпроса относно несъответствието на чл. 189, ал. 4 - 8, чл. 192, ал. 1 - 3, чл. 204 и чл. 204а, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ с чл. 130, ал. 6, т. 1 и чл. 133 КРБ до Конституционния съд на Република България. Прави възражение за прекомерност на платеното от заинтересованата страна Наталия Дичева - адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представя писмена молба, в която заявява, че поддържа жалбата. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния представител Казаков в писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Заинтересованата страна Наталия Георгиева Дичева чрез повереника си адв. Дюлгерова от САК в писмени бележки и в съдебно заседание моли жалбата да бъде без уважение поради неналичието на нито една от предпоставките на чл. 146 от АПК за незаконосъобразност на атакувания административен акт. Претендира съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното: Жалбата на Добрина Иванчева Петрова срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 8.17 от протокол № 6/09.02.2012 г. е подадена в преклузивния срок по чл. 187, ал. 1 във връзка с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ от лице с правен интерес от оспорването, и е процесуално допустима. Жалбоподателката е участвала в проведения конкурс за повишаване в длъжност "съдия" в Административен съд - гр. Варна, но не е бил назначена, което обосновава правния й интерес от търсената съдебна защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С решение на ВСС, обнародвано в ДВ, бр. 54 от 15.07.2011 г. и обявено на интернет страницата на ВСС на същата дата, на основание чл. 180, ал. 1 от ЗСВ е обявен конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на 10 (десет) щатни бройки "съдия" в Административните съдилища. За длъжността "съдия" в Административен съд - гр. Варна е обявен конкурс за две щатни бройки. По делото е безспорно, че жалбоподателката Добрина Иванчева Петрова заема длъжността "съдия" в Районен съд - гр. Девня и има юридически стаж по чл. 164 от ЗСВ към 15.07.2011 г. - 10 години, 8 месеца и 23 дни, видно от кадрова справка и служебна бележка, издадени от административния ръководител на Районен съд - гр. Девня. Петрова е подала заявление с вх. № 2408 от 20.07.2011 г., с което заявила желание да участва в обявения конкурс за повишаване в длъжност и преместване за заемане на длъжността "съдия" в Административен съд Варна. С решение по т. 3.1 на ВСС, прието с протокол № 32/13.10.2011 г., са определени две конкурсни комисии, които са провели събеседване с кандидатите на 15.12.2011 г. и 16.12.2012 г., съобразно приетите от ВСС Правила относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители, издадени на 28.11.2011 г. След проведеното събеседване и оценяване на кандидатите, участвали в конкурса, комисиите са изготвили мотивирано становище за проведеното събеседване по критерии: въпроси, свързани с практическото приложение на закона, практически познания на кандидатите в областта на материалното и процесуалното право; способността на кандидатите за боравене с нормативните актове, да търсят в тях необходимата информация, с оглед аргументиране на становищата си; отношение към действащото законодателство; отношение към европейското право, ниво на обща правна култура и начин на изразяване. Като неразделна част от същото са приложени протоколите от проведеното събеседване и оценките на кандидатите. Въз основа на тях е изготвен Протокол за класиране, от който е видно, че жалбоподателката Добрина Иванчева Петрова е на 33-то място с обща оценка за притежаваните професионални качества 5.00 и оценка от държавни изпити 5,33. За длъжността "съдия" в Административен съд - Варна е кандидатствала и Наталия Георгиева Дичева, съдия в Районен съд - гр. Нови Пазар, с обща оценка за притежаваните професионални качества 5.50 и оценка от държавни изпити 5.00, което я поставя на 17-то място в класирането. На заседание на 23.01.2012 г. Комисията по професионална етика и превенция на корупцията на ВСС с решение по протокол № 3 е приела становището на КПЕПК за притежаваните нравствени качества за кандидата Наталия Георгиева Дичева. Становището е изпратено по компетентност на Комисията по предложенията и атестирането, която е внесла на заседание на ВСС предложение за повишаване в длъжност и за преместване на кандидатите по проведения конкурс за заемане на длъжността "съдия" в Административните съдилища. Тази комисия е предложила на ВСС да проведе гласуване по реда на класирането, като на свободните щатни длъжности в Административните съдилища се назначат кандидатите, съобразно заявените желания, до запълване на свободните места. На свое заседание, проведено на 09.02.2012 г., ВСС е подложил на гласуване кандидатите по реда на класирането. Видно от протокол № 6 от същата дата, по точка 8.17, след проведено тайно гласуване, на основание чл. 160 от ЗСВ е повишена Наталия Георгиева Дичева, съдия в Районен съд - гр. Нови Пазар, на длъжността "съдия" в Административен съд - гр. Варна. При тази фактическа обстановка по делото, Върховният административен съд намира за неоснователни възраженията на Добрина Иванчева Петрова за нищожност и незаконосъобразност на процесното решение като прието при липса на законово основание, при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон. Конституционно регламентираното правомощие на Висшият съдебен съвет да назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност магистрати (съдии, прокурори и следователи) произтича от нормите на чл. 129, ал. 1 и чл. 130, ал. 6, т. 1 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 133 от Конституцията, организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност, се уреждат със закон. В съответствие с посочената конституционна норма Народното събрание е приело Закон за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64/2007 г., изм. и доп., ДВ, бр. 69 и 109 от 2008 г.; бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г.; бр. 59/2010 г.; бр. 1, 23, 32, 45, 81, 82 и 93 от 2011 г.; бр. 20/2012 г.), в който са разписани правилата за заемане на длъжност в органите на съдебната власт. Заемането на длъжности в магистратурата според разпоредбите на ЗСВ изисква предварително провеждане на конкурс, което е задължително при първоначално назначаване, повишаване в длъжност и преместване в органите на съдебната система. Следва да се отбележи, че със Закона за изменение и допълнение на ЗСВ (обн., ДВ, бр. 1/2011 г.) се създаде нов Раздел II "а" на Глава девета от Закона за съдебната власт, озаглавен "Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Избор на административни ръководители на органите на съдебната власт", в сила от 04.01.2011 г. С разпоредбите на този раздел (чл. 188 - чл. 194в) се въведе подробна и изчерпателна законова регламентация на реда и условията за провеждане на конкурсите за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗСВ, свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи, извън тези по чл. 178, се обявяват от Висшия съдебен съвет по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс, който се провежда чрез събеседване с определени от ВСС конкурсни комисии поотделно за съдии, прокурори и следователи. Кандидатите за повишаване в длъжност следва да отговарят на изискванията по чл. 191, ал. 1 от ЗСВ, като съобразно предписанието на ал. 2 от същия текст, съответният магистрат сам подава документи във ВСС; след проведено от комисията по чл. 37, ал. 1 от ЗСВ атестиране, ВСС извършва класиране за всяка длъжност според резултатите от атестирането и съобразно критериите по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, и приема решение за повишаване или преместване по поредността на класирането до попълване на местата (Арг.: чл. 191 - чл. 194 от ЗСВ). На основание цитираните законови норми ВСС е приел решения, посочени по-горе, относно: обявяване на свободните длъжности в съответните органи на съдебната власт; обявяване на конкурсите за повишаване в длъжност и за преместване на свободните длъжности чрез провеждане на събеседване по практически въпроси свързани с прилагането на законите; определяне на сроковете и реда на приемане на заявления от кандидатите и необходимите документи; определяне на броя и поименния състав на конкурсните комисии по обявените конкурси; определяне и оповестяване на процедурите за класиране на кандидатите и провеждане на гласуване по реда на класирането, съобразно заявените желания, до попълване на обявените свободни длъжности; съобщаване на начина за оповестяване на взетите решения във всеки етап от провеждане на конкурсите и др. Въз основа на законова делегация ВСС е приел Наредба № 2 от 27.04.2011 г. за конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (обн., ДВ, бр. 35/2011 г., в сила от 03.05.2011 г.), чието действие е преустановено с влизане в сила на решение № 10 от 15.11.2011 г. по конституционно дело № 6/2011 г. (обн., ДВ, бр. 93/25.11.2011 г.), с което Конституционният съд е обявил за противоконституционна разпоредбата на чл. 194в от ЗСВ. Със същото решение Конституционният съд е посочил, че "Висшият съдебен съвет не е овластен от Конституцията да приема наредби, с които да дава първична правна уредба на материята по чл. 133 от КРБ, защото той има правомощията да приема само вътрешни правила. Доколкото законовите положения се нуждаят от уточняване в детайли с оглед прилагането им, ВСС може да извършва и външно нормотворчество, съобразено с Конституцията и Закона за съдебната власт, като приема правила, указания и методики, каквито впрочем актове той е издавал в миналото, а някои от тях продължава да издава и понастоящем.". Действието във времето на решението на Конституционния съд, с което противозаконният текст се обезсилва, е действие на това решение занапред. Неприлагането (обезсилването) започва от деня, когато е влязло в сила решението на Конституционния съд, а според чл. 151, ал. 2 от Конституцията решението влиза в сила три дни след обнародването му - в случая на 29.11.2011 г. Към посочената дата обявеният конкурс не е приключил, т. е. налице е заварено висящо правоотношение, чиято процедура е започнала по Наредба № 2 от 27.04.2011 г. за конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт на ВСС, която от своя страна е основана на закон (чл. 194в от ЗСВ), който е обявен за противоконституционен. Наред с това, след влизане в сила на решение № 10 от 15.11.2011 г. на Конституционния съд на Република България, ВСС издава Правила, приети с решение по протокол № 39 от 28.11.2011 г., изм. и доп. с решение по протокол № 1 от 12.01.2012 г., които детайлизират уредбата за провеждане на конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт, регламентиран в чл. 188 - чл. 194б от ЗСВ, включително и като въвеждат допълнителни критерии при класиране на кандидатите - заемана по-висока длъжност и оценка от държавните изпити. Принципите за служебното начало, за последователност и предвидимост, задължават висшия административен орган на съдебната власт да проведе и да приключи обявените и започнали по реда и условията на Раздел II "а" на Глава девета от ЗСВ конкурсни процедури за повишаване в длъжност и за преместване на свободните длъжности съдии, прокурори и следователи, и при действието на Правилата, приети и огласени във връзка с прилагането на ЗСВ и неговите цели. В контекста на приложимата нормативна регламентация, обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на правомощията, предоставени му от Конституцията на Република България и ЗСВ. Спазени са изискванията за обявяването и провеждането на конкурса за свободната длъжност "съдия" във Административен съд - гр. Варна, установени в глава IХ, раздел II "а" ЗСВ. Решението не противоречи на материалноправните изисквания за заемане на длъжността, установени в чл. 162 и чл. 164 ЗСВ, към които препращат чл. 193, ал. 4 и 5 ЗСВ. Не е налице и противоречие с целта на закона. Настоящият тричленен състав на ВАС намира за неоснователни доводите на Петрова, за нищожност на обжалваното решение. Като аргумент за нищожност жалбоподателката изтъква нарушаване на процедурата за провеждане на конкурса, като твърди, че предвид допуснатото за разглеждане от Конституционния съд на 12.04.2011 г. искане, с което се оспорва конституционосъобразността на чл. 194в и чл. 209а от ЗСВ, ВСС е следвало да не обявява конкурса или на основание чл. 54, ал. 1, т. 4 от АПК да спре обявения конкурс. Това оплакване е неоснователно, тъй като основанието за провеждане на конкурс за повишаване в длъжност на съдия, прокурор или следовател не се съдържа в издадените по чл. 194в и по чл. 209а от ЗСВ Наредби, както приема жалбоподателката, а в чл. 188 - 194в от ЗСВ, чиято конституционосъобразност не е била предмет на образуваното пред КС дело. Цитираните текстове не са били оспорени в производството пред КС. Ето защо не би могло да се приеме, че образуваното пред КС дело относно възможността ВСС да издава наредби като подзаконови нормативни актове има отношение към правомощията на този орган да провежда конкурси за повишаване в длъжност на СЪДИИ. Предмет на делото пред КС не е бил въпросът доколко установените в двете Наредби процедури са съобразени със закона, тъй като въпросът за законосъобразността на самите Наредби е могла да бъде предмет на оспорване пред ВАС, от която възможност жалбоподателката обаче не се е възползвала. Неоснователно е оплакването, че "условията, редът и материално-правните предпоставки на проведения конкурс са регулирани и от двете Наредби". Процедурата за провеждане на конкурса е уредена в достатъчна степен и достатъчно изчерпателно в ЗСВ, за да може да се приложи и без Наредби или допълнителни правила. Не е ясно защо се твърди, че решението по чл. 193 ЗСВ е постановено от незаконен състав. От доказателствата по делото е видно, че съставът на ВСС, издал оспорваното решение е бил формиран съгласно изискванията на ЗСВ и е бил налице изискуемият кворум за вземане на решение. Независимо от горното, липсата на спиране на обявения конкурс от ВСС не се е отразила на законосъобразността на проведената процедура, доколкото същата е проведена при стриктно спазване на ЗСВ, който урежда достатъчно подробно провеждането на процедурата (в този смисъл е Решение № 6601 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3459/2012 г., VI o.). Нормите, установени в двете Наредби, действащи по време на конкурсната процедура, не са били в нарушение на закона. От Решението на КС е видно, че законосъобразността на двете наредби не е била предмет на разглеждане по делото (тя не би могла и да бъде, доколкото става въпрос за подзаконов нормативен акт). С оглед на горното настоящата инстанция намира, че оплакването за нищожност на оспорваното решение на ВСС поради наличие на висящо дело пред КС, което е"абсолютна пречка за образуване на административно производство" е неоснователно. Съдът не споделя и довода, че наличието на основание за спиране на административното производство било "абсолютна пречка" за образуването му. Напротив, касае се за временна отрицателна процесуална предпоставка, при действието на която административното производство не може да приключи с окончателен акт. Даже и да се допусне, че висящото производство за установяване на противоконституционността на чл. 194в и чл. 209а ЗСВ е съставлявало основание по чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК за спиране на административното производство, то обжалваният административен акт е постановен след отпадането на това основание - влизане в сила на Решение № 10/15.11.2011 г. на Конституционния съд (КС). Второто оплакване, което се инвокира в жалбата, е за незаконосъобразност на оспорваното решение поради факта, че преди постановяване на решението си ВСС е делегирал свои правомощия на "структури, различни от колективния орган, който единствен е компетентен да вземе решението за повишаване и преместване на магистрати". Твърди се в тази връзка, че делегирането на определени дейности по провеждане на конкурса на конкурсната комисия по събеседването (ККС) и помощната атестационна комисия (ПАК), в чиито състав влизат магистрати, било недопустимо, тъй като чл. 133 от КРБ не оправомощава обикновения законодател "да делегира (да възложи) материална компетентност по чл. 130, ал. 6, т. 1 от КРБ на структури, които не са функционална част от колективния орган". Очевидно жалбоподателят не е отчел, че в случая не става въпрос за делегация на правомощия. Законодателят е предвидил в самия закон правомощия на конкурсните комисии да проведат събеседване и да извършат оценяване на кандидатите. Нито в Конституцията, нито в Закона за съдебната власт има изискване събеседването, като част от провеждания конкурс, да се извършва от членове на ВСС, напротив в закона има изрична разпоредба, забраняваща участието на членове от ВСС в конкурсните комисии. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от Конституцията на Република България съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет. А чл. 130, ал. 6, т. 1 КРБ посочва правомощията на ВСС в тази връзка. А според чл. 133 КРБ организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност, се уреждат със закон. Разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 4 ЗСВ предвижда, че ВСС организира и провежда конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности в предвидените от този закон случаи, а разпоредбата на чл. 189 ЗСВ конкретизира по какъв начин се извършва самият конкурс - /по аргум. на ал. 4/ чрез определени от Висшия съдебен съвет конкурсни комисии поотделно за съдии, прокурори и следователи. Комисиите се състоят от председател, четирима редовни и двама резервни членове. А ал. 8 на същата разпоредба посочва реда и начина за избор на членове на комисии. Съгласно цитираната разпоредба поименният състав на всяка комисия се определя от Висшия съдебен съвет на основата на изтеглен на публично заседание жребий, съответно измежду съдиите в апелативните съдилища, Върховния касационен съд и Върховния административен съд и измежду прокурорите в апелативните прокуратури, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и следователите в Националната следствена служба. Не е налице и противоречие между чл. 129, 130, ал. 6, т. 1 и чл. 133 от Конституцията и чл. 188 и следващите от ЗСВ. Единствено Конституционният съд на Република България, по силата на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България, е компетентен да се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента, и съответно да установява с решение противоречие между законова и конституционна разпоредба. В случая липсва решение на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на цитираните по-горе разпоредби от Закона за съдебната власт. Настоящата инстанция, намира че не следва да спира настоящото дело и да внася въпроса до КС на Република България на осн. чл. 150, ал. 2 от Конституцията, тъй като счита, че не е налице несъответствие между чл. 129, 130, 133 от Конституцията и чл. 188 и следващите от ЗСВ. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 Конституцията, когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. В хипотезата на ал. 2 преценката за несъответствие между законова и конституционна разпоредба се прави от съответния състав на ВАС, пред който делото е висящо. Настоящата инстанция намира, че такова несъответствие не е налице, доколкото разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от Конституцията посочва основната компетентност на ВСС относно назначаването, повишаването, понижаването, преместването и освобождаването от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите, а както бе отбелязано по-горе разпоредбите на чл. 188 и следващите ЗСВ регламентират конкретния начин на провеждане на конкурса - чрез конкурсни комисии, които извършват събеседване с кандидатите по практически въпроси свързани с приложението на законите. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ЗСВ именно конкурсната комисия е компетентна за извърши събеседването, ето защо неоснователно е възражението за липса на компетентност. Т. е. нито Конституцията, нито законът създават пречки събеседването да се извърши от конкурсни комисии, съставени от действащи магистрати. Напротив в закона изрично е посочено как се определя поименния състав на конкурсните комисии - чрез жребий. Конституцията не съдържа уредба на условията и реда за назначаване на съдии, прокурори и следователи, освен на длъжностите по чл. 129, ал. 2. Съгласно чл. 133 от Конституцията, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се уреждат със закон. Изброените по-горе разпоредби от ЗСВ не излизат извън рамките на предоставената на законодателя компетентност съобразно чл. 133 от Конституцията и не нарушават други конституционни разпоредби. В жалбата се оспорва тази част от законовата уредба, която предвижда подпомагане на ВСС от други помощни органи при провеждането на конкурсите (конкурсна комисия по събеседването, КПЕПК, комисия по предложенията и атестирането). Съдът намира, че тази законова уредба не е противоконституционна. Постановяването на окончателния акт, с който приключва процедурата по провеждане на конкурса е от изключителна компетентност на ВСС, в съответствие с конституционно закрепените му правомощия. При постановяването на този акт кадровият орган не е задължително обвързан с предложенията на помощните си органи, нито проверява само наличието или липсата на формалните критерии на закона (образование, стаж и т. н.), а се произнася и по съществения въпрос дали кандидатът притежава необходимите професионални и нравствени качества - чл. 193, ал. 4 ЗСВ. За разлика от предходната уредба обаче законодателят е предвидил, че ВСС може да откаже назначаването на кандидат, само ако е установил, че този кандидат не отговаря на изискванията по чл. 162 и чл. 164 ЗСВ, включително на изискването да притежава необходимите нравствени и професионални качества - чл. 193, ал. 5 ЗСВ. Това ограничение цели установяването на ясни и прозрачни правила за кариерното израстване на магистратите, в съответствие с принципите за достъпност, публичност и прозрачност (чл. 12 АПК) и за последователност и предвидимост (чл. 13 АПК). Следователно кадровият орган може и да не се съобрази с резултатите от проведения конкурс, изразени в класирането на кандидатите, но това може да стане само при наличието на сериозни основания, изключващи притежаването на необходимите високи професионални и нравствени качества от съответния кандидат. Това ограничение не противоречи на Конституцията. С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира за неоснователно искането на жалбоподателката да бъде спряно настоящото съдебно производство и да се отнесе въпроса за несъответствието на чл. 189, ал. 4 - 8, чл. 192, ал. 1 - 3, чл. 204а, ал. 1 и 2 от ЗСВ с чл. 130, ал. 6, т. 1 и чл. 133 от КРБ до Конституционния съд на РБ. В същност в това отношение в жалбата няма оплаквания, че ЗСВ не е спазен, а че въпросните текстове противоречат на КРБ. Както е известно, въпреки директното действие на нормите на КРБ, предвидено в чл. 5, ал. 2, противоконституционността на законови разпоредби може да се установи единствено от Конституционния съд - чл. 149, ал. 1, т. 2 от КРБ. Т. е. дори жалбоподателката да намира цитираните текстове от ЗСВ за противоконституционни по нейните разбирания, то в настоящето производство тя не може да се позовава на противоконституционност на тези разпоредби, доколкото такава не е установена от КС. В случая по цитираното конституционно дело № 6/2011 г. КС не е бил сезиран с искане за обявяване на противоконституционност на текстовете на чл. 188 - 194в от ЗСВ, поради което тези текстове са действащи и към момента и правилно и законосъобразно са приложени от ВСС при провеждането на конкурса за повишаването на магистрати. Относно оплакването, че двете Наредби, издадени на основание обявените за противоконституционни текстове на чл. 194в и чл. 209а били незаконосъобразни, следва да се отбележи, че законосъобразността на подзаконови нормативни актове може да се оспорва пред ВАС от всяко заинтересовано лице, но такова оспорване не е било направено по време на действието на двете Наредби. Действително съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА ако наредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В случая обаче жалбоподателката изтъква като единствен довод за незаконосъобразност на двете Наредби факта, че текстовете от ЗСВ, на основание на които са издадени двете Наредби, са обявени за противоконституционни. Не се твърди обаче двете наредби да са незаконосъобразни в смисъл да противоречат на ЗСВ или на друг нормативен акт от по-висока степен. Независимо от горното, обявяването на противоконституционност на текстовете на чл. 194в и чл. 209а има действие занапред (в т. см. напр. Решение 22/95 г. по к. д. № 25/95 г. и др.). Ето защо спазването на текстовете на двете Наредби до датата на постановяване на цитираното решение на КС е било законосъобразно. Неоснователно е оплакването, че Правилата относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт и Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител u зам. административен ръководител, приети на 28.11.2011 г. били нищожни, евентуално незаконосъобразни, тъй като към 28.11.2011 г. разпоредбите на чл. 194в и на чл. 209а ЗСВ все още са се прилагали. Първо следва да се отбележи, че приетите правила и методика имат характер на вътрешни правила, с които се детайлизира процедурата по провеждане на конкурс и по атестиране на съдии, прокурори и следователи. Следователно няма пречка административния орган с оглед изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 13 АПК своевременно да огласи публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своите правомощия по прилагането на закона и постигане на целите му. От друга страна следва да се има предвид, че законосъобразността на обжалвания акт се преценя с оглед съответствието му със ЗСВ и регламентираните в него правила и процедура по конкурса. Така че законосъобразността или незаконосъобразността на правилата и методиката е неотносима към законосъобразността на проведения конкурс и решението на ВСС за назначаване на класираните кандидати, чието законово основание и процедура са регламентирани с разпоредбите на чл. 188 - 193 ЗСВ. Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност на оспорваното решение поради факта, че ЗСВ не посочвал точно съдии от кои съдилища могат да участват в конкурсните комисии, а това се определяло с Наредба № 2/27.04.2011 г., респ. с правилата от 28.11.2011 г. Именно защото ЗСВ не предвижда конкретни изисквания от кои съдилища следва да са съдиите, участващи в комисиите, а е предоставил това на преценката на ВСС, то с избора на съдии от ВАС в конкурсната комисия не е нарушен закона. От друга страна жалбоподателката е участвала в конкурс за повишаване именно в длъжност "съдия" от Административен съд, така че съставът на комисията освен че е бил законосъобразен, е бил и най-подходящ. Не е основателно и оплакването, че ККС трябвало да дава само "обща оценка" - словесна, но не и оценка по шестобалната система. За изготвянето на обща оценка няма пречка да бъде използван цифров критерий, който е много по-точен и позволява да се извърши точно класиране на явилите се кандидати, отколкото словесна оценка, изразяваща се в описание на качествата на кандидата. Законосъобразно ККС е използвала атестациите, извършени при действието на Наредба № 3/30.05.2011 г., тъй като по време на извършване на атестациите тази наредба е била действаща. Няма оплакване тази Наредба да е противоречала на ЗСВ или на нормативен акт от по-висока степен. Неоснователно е възражението, че конкурсните комисии не са дали на кандидатите самостоятелни оценки на събеседването, а са дали само обща оценка. Чл. 192, ал. 1 от ЗСВ не изисква ККС да публикува отделно оценката от събеседването. Липсата на публикуване на оценките на всеки един кандидат от събеседването също не е в нарушение на ЗСВ, тъй като чл. 192, ал. 1 не изисква тези оценки да се публикуват. Относно оплакването в т. 7 от жалбата, че поради липса на достатъчно конкретни норми в ЗСВ относно състава на конкурсните комисии, правилата за оценяване и начина на формиране на резултата, то ВСС няма правомощия да попълва празнотите в закона, а единствено Народното събрание има такива правомощия, настоящата инстанция намира следното: На първо място, ЗСВ съдържа достатъчно конкретна уредба на тези въпроси. Става въпрос за закон, който не следва да съдържа казуистични норми. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗНА "Законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения", а ал. 2 посочва, че "За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт". След като законодателят не е предвидил издаването на подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗСВ, то очевидно е приел, че законът е достатъчно ясен и конкретен, за да бъде прилаган. На следващо място, основно положение в конституционното право е, че липсата на конкретна уредба в един закон не води до спиране на неговото действие. Българската правна система допуска законът да бъде непълен по аргумент от чл. 46 от ЗНА, който посочва, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените в него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, а когато такива разпоредби липсват отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Конституционният съд в практиката си многократно е разглеждал въпроса за т. нар. "празнини в законодателството" (напр. Р. № 15/96 по к. д. № 14/96, Р. № 22/95 по к. д. № 25/95, Р. № 6/2006по к. д. № 5/2006 г. и др.), но никога не е приемал, че липсата на достатъчно конкретна правна норма е пречка за прилагането на закона. Ето защо разглежданото оплакване е неоснователно. Оплакването за незаконосъобразност на решението на ВСС поради липса на снета самоличност на явилите се кандидати е неоснователно. От една страна в закона няма изискване за снемане на самоличността на кандидатите и за протоколиране на това обстоятелство. От друга страна членовете на комисията са разполагали с предварителна информация и писмени документи отнасящи се до лицата, допуснати до конкурса. Разполагали са със списък на всички кандидати, ксерокопия на дипломи, заявления и др., от които безспорно може да се установи не само самоличността на кандидатите, но и другите необходими предпоставки, предвидени в закона за допускане до участие в конкурса. Също така липсват твърдения и данни, от които да се направи извод, че вместо Наталия Дичева се е явило друго лице. Неполагането на подпис в присъствен списък не опорочава процедурата, тъй като няма такова изискване за снемане на самоличност чрез полагане на подпис в нарочен списък няма нито в ЗСВ, нито в Правилата. Допуснатата техническа грешка при изписването на "гр. Девня" не се отразява на законосъобразността на решението на ВСС. Очевидно ако комисиите бяха осведомени, че жалбоподателката е от Девня, а не от Девин, то това нямаше да доведе до повишаване на резултатите й от конкурса. Оплакването, че оспорваното решение не съответства на целите на Конституцията, е неоснователно, тъй като при издаването му са съобразени всички изисквания, залегнали в Конституцията и законите относно повишаване в длъжност на съдии. Липсват каквито и да било конкретни обстоятелства, които да обуславят извод, че проведеният конкурс и обжалваното решение противоречат на целта свободната длъжност "съдия" във Административен съд - Варна да се заеме от кандидата с най-високи професионални и нравствени качества. При правилно прилагане на ЗСВ е извършено и класирането на кандидатите за конкурса за повишаване и преместване на длъжността "съдия" в административните съдилища, тъй като Наталия Дичева е получила по-висока обща оценка за притежаваните от нея професионални качества в сравнение с жалбоподателката. Именно в резултат на този критерий, предвиден в ЗСВ Дичева е била класирана на по-предна позиция от Петрова. По аргумент от чл. 36, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗСВ решенията на ВСС подлежат на оспорване пред Върховния административен съд само досежно тяхната законосъобразност. Безспорно е, че са налице обективните изисквания, поставени от чл. 191, ал. 1, вр. с чл. 164, ал. 7 ЗСВ за заемане на длъжността "съдия" във Административен съд Варна от страна на Наталия Дичева, като субективната преценка по чл. 193, ал. 4, вр. с чл. 162, т. 3 ЗСВ за притежаване на необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистратите от единствената компетентност на ВСС. Резултатът от вота на ВСС е израз на свободната преценка на персоналния състав на колективния орган, в рамките на предоставената му от закона дискреционна власт и по делото липсват индиции за превратното й упражняване. Неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото фактическите основания за издаването му могат да бъдат изведени от асоциираните към преписката документи, което от своя страна позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Съображенията на ВСС за повишаването на кандидата се съдържат в предхождащата вота документация - становище на комисията по чл. 192, ал. 4 ЗСВ и предложение по чл. 193, ал. 2 ЗСВ. А след като административният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт - ТР 16/75 г. В същия смисъл е и предписанието на чл. 34, ал. 3, изречение 2-ро ЗСВ. По изложените съображения следва да се приеме, че оспореният акт на ВСС е постановен по предвидените в закона процедура, кворум и мнозинство, а при служебната проверка отменителни основания по чл. 146 АПК не се констатират. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на Наталия Дичева за присъждане на съдебни разноски, ето защо жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати сумата от 450 лева - адвокатско възнаграждение, доколкото същото не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на настоящото дело.