Решение № 10449 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5359/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на областна дирекция Земеделие София град, представляван от процесуален представител адвокат Петкова срещу решение 2789 от 24.04.2023г., постановено по адм. дело 780 по описа за 2023 година на Административен съд София град, с което е отменено писмо с изх. ПО-10-19174-1 от 20.12.2022 г. на директора на ОД Земеделие София град, с което е направено уведомяване на Калиман Инвест ООД, гр.София, че решение за промяна предназначение на земеделска земя, е изгубило правното си действия, и са присъдени разноски. Твърди, доколкото се установява от касационната жалба, неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развива много подробни доводи в касационната жалба, които поддържа и в съдебно заседание. Иска отмяна на решението на първата инстанция и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. По делото е постъпил отговор от 30.05.2023г. от Калиман Инвест ООД, гр.София, представлявано от управителя Станев и адвокат Пенева, в който се поддържа правилност на решението на първата инстанция и неоснователност на касационните оплаквания. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на фактическите установявания и направените правни изводи от първата инстанция. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол пред първата инстанция е било писмо с изх. ПО-10-19174-1 от 20.12.2022 г. на директора на ОД Земеделие София град, с което е направено уведомяване на Калиман Инвест ООД, гр. София, че решение ПО-10-09 от 18.12.2019 г. т.2 на комисията по чл.17. ал.1 т.1 от Закона за опазване на земеделските земи за промяна предназначение на земеделска земя за неземеделски нужди в ПИ с идентификатори 04234.6958.455, 04234.6958.456, 04234.6958.457 и 04234.6958.458 по КККР на с.Бистрица, район Панчарево е изгубило правното си действие. Първоинстанционният съд е приел, че с писмото се засягат права и законни интереси на дружеството, поради което жалбата срещу посоченото писмо е допустима. Приел е, че няма спор по правото приложимата норми са тези на Закона за опазване на земеделските земи и Правилника за приложението му. Но е приел, че е налице спор по фактите счел е, че подадените заявления за ограда и за уличен водопровод представляват такова по смисъла на чл..24 ал.5 т.2 от Закона за опазване на земеделските земи заявление за разрешение за строеж. Извършените фактически действия по подаване на тези заявления представлявали част от процедурата по подаване на заявление за разрешение за строеж на Жилищна сграда и трафопост / както е направено искането и за целта на промяната на предназначението на земеделската земя/ и се приравнявали на него. Поради което е отменил атакувания административен акт. Решението е неправилно. Постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Няма спор по приложимите текстове и изискванията на Закона за опазване на земеделските земи и Правилника за приложението му. При безпротиворечива фактическа обстановка, съдът е извел незаконосъобразни изводи. Няма спор по делото, че с решение ПО-10-09 от 18.12.2019 г. т.2 на комисията по чл.17. ал.1 т.1 от Закона за опазване на земеделските земи е направена промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди в ПИ с идентификатори 04234.6958.455, 04234.6958.456, 04234.6958.457 и 04234.6958.458 по КККР на с. Бистрица, район Панчарево. Няма спор, че съгласно разпоредбата на чл.24 ал.5 от Закона за опазване на земеделските земи решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато дадени са три хипотези като настоящата е по т.2 в тригодишен срок от влизане в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта. Същото изискване се повтаря в чл.64а ал.1 т.2 от Правилника за приложение на ЗОЗЗ. В ал.2 се урежда хипотезата на изграждане на обект, ал.3 когато има повече от един урегулиран поземлен имот и ал.5 - как се доказва подадено искане за издаване на разрешение за строеж копие от искането се изпраща от общинската администрация и от документа по чл.157 от ЗУТ / когато се касае за 6-годишния срок за изграждане на обект/. В настоящия случай са налице две заявления с в деловодството на Столична община район Панчарево 02/97-60551 от 20.09.2022г., изх.1090-149 от 20.9.2021г. / от неясен на копието печат/ инвестиционни проекти за строеж на уличен водопровод и заявление за издаване на разрешение за строеж - СО район Панчарево ТД26-1624 от 8.12.2022г. , на Плътна ограда. В нито един от тези документи, както и от приложените по делото не се установяват инвестиционни намерения или искания за строеж на Жилищна сграда и трафопост, както е било направено искането за промяна на предназначението на земеделската земя. Следва да бъде отбелязано, че и в двата текста не се изисква разрешение за строеж, а само искане за издаване на разрешение за строеж т.е. да са сезирани своевременно надлежните административни органи със заявление за издаване разрешение за строеж на обекта, заради който е направено промяната на предназначението на земята. Поради което не могат по никакъв начин да бъдат споделени изводите на първата инстанция, че извършените от дружеството действия са свързани с намерение за осъществяване предназначения строеж на жилищна сграда и трафопост, цел на промяната на предназначението на земеделската земя. Поради което изводите се явяват незаконосъобразни и решението следва да бъде отменено. Цитираната съдебна практика не може да бъде споделена поради липса на данни за идентичност във фактическата обстановка. Предвид изяснените факти няма пречка да бъде постановено решение по същество и да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу описаното писмо-уведомление за загубило правно действие решение за промяна предназначението на земеделската земя. На касатора се дължат разноски за двете инстанции пред Административен съд София град не са направени такива, пред Върховния административен съд държавна такса в размер на 70 лв. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение